Основна форма: овехтѐя - Глагол личен, свършен вид, непреходен

Форми:

овехтѐя - първо лице, единствено число, сегашно време
овехтѐеш - второ лице, единствено число, сегашно време
овехтѐе - трето лице, единствено число, сегашно време
овехтѐем - първо лице, множествено число, сегашно време
овехтѐете - второ лице, множествено число, сегашно време
овехтѐят - трето лице, множествено число, сегашно време
овехтя̀х - първо лице, единствено число, минало свършено време
овехтя̀ - трето лице, единствено число, минало свършено време
овехтя̀хме - първо лице, множествено число, минало свършено време
овехтя̀хте - второ лице, множествено число, минало свършено време
овехтя̀ха - трето лице, множествено число, минало свършено време
овехтѐех - първо лице, единствено число, минало несвършено време
овехтѐеше - трето лице, единствено число, минало несвършено време
овехтѐехме - първо лице, множествено число, минало несвършено време
овехтѐехте - второ лице, множествено число, минало несвършено време
овехтѐеха - трето лице, множествено число, минало несвършено време
овехтѐй - второ лице, единствено число, повелително наклонение
овехтѐйте - второ лице, множествено число, повелително наклонение
овехтя̀л - единствено число, мъжки род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие
овехтѐлия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие
овехтѐлият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие
овехтя̀ла - единствено число, женски род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие
овехтя̀лата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие
овехтя̀ло - единствено число, среден род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие
овехтя̀лото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие
овехтѐли - множествено число, нечленувано, минало свършено деятелно причастие
овехтѐлите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие
овехтѐел - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие
овехтѐела - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие
овехтѐело - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие
овехтѐели - множествено число, минало несвършено деятелно причастие

Основна форма: овехтя̀ - Глагол личен, свършен вид, преходен

Форми:

овехтя̀ - първо лице, единствено число, сегашно време
овехтѝш - второ лице, единствено число, сегашно време
овехтѝ - второ лице, единствено число, повелително наклонение
овехтѝм - първо лице, множествено число, сегашно време
овехтѝте - второ лице, множествено число, сегашно време
овехтя̀т - трето лице, множествено число, сегашно време
овехтѝх - първо лице, единствено число, минало свършено време
овехтѝхме - първо лице, множествено число, минало свършено време
овехтѝхте - второ лице, множествено число, минало свършено време
овехтѝха - трето лице, множествено число, минало свършено време
овехтя̀х - първо лице, единствено число, минало несвършено време
овехтѐше - трето лице, единствено число, минало несвършено време
овехтя̀хме - първо лице, множествено число, минало несвършено време
овехтя̀хте - второ лице, множествено число, минало несвършено време
овехтя̀ха - трето лице, множествено число, минало несвършено време
овехтѐте - второ лице, множествено число, повелително наклонение
овехтѝл - единствено число, мъжки род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие
овехтѝлия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие
овехтѝлият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие
овехтѝла - единствено число, женски род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие
овехтѝлата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие
овехтѝло - единствено число, среден род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие
овехтѝлото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие
овехтѝли - множествено число, нечленувано, минало свършено деятелно причастие
овехтѝлите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие
овехтя̀л - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие
овехтя̀ла - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие
овехтя̀ло - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие
овехтѐли - множествено число, минало несвършено деятелно причастие
овехтѐн - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие
овехтѐния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие
овехтѐният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие
овехтѐна - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие
овехтѐната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие
овехтѐно - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие
овехтѐното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие
овехтѐни - множествено число, нечленувано, страдателно причастие
овехтѐните - множествено число, членувано, страдателно причастие

Results: Synonyms in Infolex:

1 вехт - овехтял - износен - стар - изхабен - изтъркан - протъркан - протрит - охлузен

Results: Antonyms in Infolex:

1 овехтял - запазен

Results: Dictionary of Bulgarian Language

ОВЕХТЯ̀Л, -а, -о, мн. овехтèли.

Прич. мин. св. деят. от овехтея като прил. 1. Който е загубил добрия си първоначален вид поради продължителна употреба; стар, вехт, извехтял, остарял, износен. Посрещна ги гърлената врява на десетина пийнали развеселени мъже, насядали по жълти овехтели столове и върху простия дървен миндер. С. Северняк, ИРЕ, 102. И лампата, и скъпият някога ковьор с пауни,.., и хубавите, но.. овехтели канапета — всичко говореше за някогашно буржоазно благополучие. Ем. Станев, ИК I и II, 222. Пиралков се обърна към нея, а цветът на бузите му напомняше овехтял пролетен сняг, на който отдавна е вече време да се стопи. А. Наковски, МПП, 220. // За постройка, сграда, къща и под. — който е стар и неподържан. Самото село с нищо не се отличава от други добруджански села. Малко е — купчина овехтели къщи, разградени дворища без зеленина и без овошки. Й. Йовков, Разк. II, 212. ● Обр. Меките есенни лъчи галеха посърналото и някак си овехтяло поле. Д. Кисьов, Щ, 347. // За облекло, обувки или предмет, направен от тъкан, плат, кожа — който е изтънял, протрит, избелял от продължителбно носене или употреба; извехтял, износен, вехт. Старият Урумов,.. крачеше затворен в себе си, нахлупил ниско своята овехтяла касторена шапка. П. Вежинов, НБК, 98. Тя беше с овехтяло палто, слаба на вид. Х. Русев, ПЗ, 105. Тя [Султана] отчупи доста голям къшей хляб,.., и като излизаше вън, дръпна набързо една овехтяла вълнена черга. Д. Талев, ЖС, 40. Директорът е нисък, а масата висока — веждат се само краката му, обути в овехтели галоши. А. Гуляшки, МТС, 257. Овехтяла ученическа куртка. // За книга, картина, фотография и под. — който е пожълтял, избледнял и е загубил своя вид, блясък, яснота; вехт, стар. От тия стаи с овехтели и прашни портрети, лъхаше старинност и забрава. Ив. Мартинов, ДТ, 50. Под слънчевите рисунки стоеше шкаф, претъпкан с овехтели книги и списания, от чиито пожълтели и оръфани корици можеше безпогрешно да се съди, че са били печатани не по-късно от 20-те или 30-те години на нашия век. А. Гуляшки, ДМС, 7. Между пликовете стоеше пощенска карта: овехтяла снимка на младо момиче. Г. Райчев, Избр. съч. I, 10.

2. Прен. За човек — който не е спретнат, който е с износени, вехти дрехи. По улицата минават лениво мъже, овехтели, небръснати, с добродушни почернели лица. Елин Пелин, Съч. IV, 165.

3. Прен. За човек — който поради застаряване е загубил своята свежест, бодрост и има уморен, изтощен вид; застарял, остарял. Единствена Любка -.., пазеше тайната... Тази Любка, овехтяла стара госпожица, беше някаква далечна братовчедка на Беслеменов. Д. Кисьов, Щ, 278. Аз, разбира се, съм овехтял, но и на мен ми се е случвало в свободните периоди на живота ми някое момиче,.., да ме посети вкъщи. М. Радев, СР, 91. Една овехтяла фризьорка ни подава шампоан в капачки от тоалетно мляко. В. Пламенов, СА, 7.

4. Прен. Книж. Който е съществувал или живял отдавна и не е актуален в настоящия момент; някогашен, едновремешен, старомоден. Ти плащаш данък на една овехтяла романтика, която няма нищо общо с действителността. А. Гуляшки, ЗР, 99. Тия анекдоти, песни и изречения са отговаряли на потребността на немския четещ свят: да преживее още един път своята овехтяла филистерщина, да ѝ се наслади още веднаж. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 85. За мене като стара истина / изчезна ти по своя ред / и мислех аз, че си измислена / от някой овехтял поет. А. Германов, М, 34.

See more