изумя̀вам - първо лице, единствено число, сегашно време изумя̀ваш - второ лице, единствено число, сегашно време изумя̀ва - трето лице, единствено число, минало свършено време изумя̀ваме - първо лице, множествено число, сегашно време изумя̀вате - второ лице, множествено число, сегашно време изумя̀ват - трето лице, множествено число, сегашно време изумя̀вах - първо лице, единствено число, минало несвършено време изумя̀вахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време изумя̀вахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време изумя̀ваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време изумя̀ваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време изумя̀вай - второ лице, единствено число, повелително наклонение изумя̀вайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение изумя̀ващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие изумя̀ващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие изумя̀ващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие изумя̀ваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие изумя̀ващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие изумя̀ващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие изумя̀ващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие изумя̀ващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие изумя̀ващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие изумя̀вайки - деепричастие изумя̀вал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие изумя̀валия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие изумя̀валият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие изумя̀вала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие изумя̀валата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие изумя̀вало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие изумя̀валото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие изумя̀вали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие изумя̀валите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие изумя̀ван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие изумя̀вания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие изумя̀ваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие изумя̀вана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие изумя̀ваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие изумя̀вано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие изумя̀ваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие изумя̀вани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие изумя̀ваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
ИЗУМЯ̀ВАМ1, -аш, несв.; изумя̀, -ѝш,
мин. св. -ѝх, св., прех. Силно въздействам на някого, като предизвиквам удивление, смайване поради своята необичайност, изключителни качества, сила, степен на проява и под.; смайвам, слисвам, поразявам. Безкрайно е разнообразието на живата природа. Но вгледаме ли се по-внимателно, нас ни изумява друг факт. Цялата тази пъстрота се движи в строго установени от природата рамки. Хр. Одисеев, ТН, 7. Искаше ми се да постигна тайната на природата, на света, и всичко това, което нас изумява, пленява или тревожи. Ив. Вазов, Съч. XV, 40. – Татко, какво трябва да пишат писателите, за да са добри? Този неочакван въпрос от страна на малкия човек изуми бащата. И в първия миг на устните му затрептя шеговит отговор. Г. Русафов, ИТБД, 133. Борис се докосваше леко до нещата, намекваше подробности, които изумяваха слушателите. Ем. Станев, ИК I и II, 252.See moreИЗУМЯ̀ВАМ СЕ несв.; изумя̀ се св., непрех. Изпитвам чувство на силно учудване, удивление, смайване от качествата или проявите на някого или нещо; слисвам се, смайвам се, поразявам се. – Често се изумявам от неговата [на Ян] широка осведоменост във всички области на живота, на науката и особено на изкуството. П. Славински, ПЩ, 260. И казах на жената да прати детето някъде. Щом го прати, събрах сили и рекох: – Убих Младена... Тя се изуми. Втрещи се. Г. Крумов, Т, 23. – Белким – да те убие! Така ли рече? – изуми се Марина. Г. Караславов, ОХ, 156. – Не думай! – изумих се. – Защо си полъгала момичето? Аз още не съм решил да се женя. Кр. Григоров, Р, 236.
ИЗУМЯ̀ВАМ2, -аш, несв.; изумѐя, -ѐеш, мин. св. изумя̀х, прич. мин. св. деят. изумя̀л, -а, -о, мн. изумѐли и изумя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св. Разг. 1. Непрех. Загубвам ума, разсъдъка си; обезумявам. – Времето ги ражда. Затуй не могат да ги [разбойниците] очистят. И няма да ги очистят, щом е от времето... Първан изгледа баща си. „Има си хас да вземе да изумява тате! – помисли с тревога. Не помня да е говорил така“. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 120.
2. Непрех. Ставам като безумен, оглупявам. Изведнъж кръчмарицата замлъкна и се огледа. – Господи! – извика тя – по риза ли ще посрещам гостите? Съвсем изумях. Ст. Загорчинов, ДП, 115.
3. Само св., прех. Забравям да кажа или да направя нещо; пропускам. – Ама какво стана с мечката бре, Момчиле? Виж пък как изумих да те попитам! О. Василев, ЗЗ, 18. Ами ако някой от партизаните слезе до градината? Нали ще го убият. Ами нали тогава наистина чичови Маринови наздраво ще си изпатят! Ах, как Денко изуми и това! Как не ги предупреди още преди обед! Г. Караславов, Избр. съч. VI, 201. – Татко, и аз ще дойда с тебе. – Сакън! – Оти, оти сакън. С баща си е. Ти което изумиш, тя ще го каже. Ст. Чилингиров, ПЖ, 90. Цял куп неща в ума ми се въртяха, / но виж сега как всичко изумих. Сл. Красински, БИ, 87.