изфѝнен - единствено число, мъжки род, нечленувано изфѝнения - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член изфѝненият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член изфѝнена - единствено число, женски род, нечленувано изфѝнената - единствено число, женски род, членувано изфѝнено - единствено число, среден род, нечленувано изфѝненото - единствено число, среден род, членувано изфѝнени - множествено число, нечленувано изфѝнените - множествено число, членувано
ИЗФЍНЕН, -а, -о, мн. -и.
Прич. мин. страд. от изфиня и от изфиня се като прил. Който е много фин. Той е журналист, човек от друг свят, облагодетелствуван. Ако е работата до жени, има си ги там в редакцията, и какви още, изфинени... Б. Болгар, Б, 17. – Напълнял си малко. Нищо, пълнотата ти отива. По-рано бе прекалено изфинен. Б. Райнов, ГН, 99.See more