изцедя̀ - първо лице, единствено число, сегашно време изцедѝш - второ лице, единствено число, сегашно време изцедѝ - второ лице, единствено число, повелително наклонение изцедѝм - първо лице, множествено число, сегашно време изцедѝте - второ лице, множествено число, сегашно време изцедя̀т - трето лице, множествено число, сегашно време изцедѝх - първо лице, единствено число, минало свършено време изцедѝхме - първо лице, множествено число, минало свършено време изцедѝхте - второ лице, множествено число, минало свършено време изцедѝха - трето лице, множествено число, минало свършено време изцедя̀х - първо лице, единствено число, минало несвършено време изцедѐше - трето лице, единствено число, минало несвършено време изцедя̀хме - първо лице, множествено число, минало несвършено време изцедя̀хте - второ лице, множествено число, минало несвършено време изцедя̀ха - трето лице, множествено число, минало несвършено време изцедѐте - второ лице, множествено число, повелително наклонение изцедѝл - единствено число, мъжки род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие изцедѝлия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие изцедѝлият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие изцедѝла - единствено число, женски род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие изцедѝлата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие изцедѝло - единствено число, среден род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие изцедѝлото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие изцедѝли - множествено число, нечленувано, минало свършено деятелно причастие изцедѝлите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие изцедя̀л - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие изцедя̀ла - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие изцедя̀ло - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие изцедѐли - множествено число, минало несвършено деятелно причастие изцедѐн - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие изцедѐния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие изцедѐният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие изцедѐна - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие изцедѐната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие изцедѐно - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие изцедѐното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие изцедѐни - множествено число, нечленувано, страдателно причастие изцедѐните - множествено число, членувано, страдателно причастие
ИЗЦЕДЀН, -а, -о, мн. -и.
Прич. мин. страд. от изцедя като прил. 1. От който е извлечена, отстранена съдържащата се течност. Погледът ѝ [на жената] падна на голямото цинково корито в ъгъла на кухнята, пълно с изпрани и изцедени чаршафи. М. Грубешлиева, ПП, 171. Телето бързо изприпква и с все сила захваща да дърпа изцеденото виме на кравата. Т. Влайков, Пр I, 15. Обр. Щом излезе от брашнарската си кантора, бързаше да иде в шахматния клуб, за да продължи или поднови безкрайните си шахматни партии и да се върне след полунощ с изцеден мозък и обезсилени нерви. О. Василев, ЖБ, 114–115.See more2. Прен. За лице, бузи – изпит. Бузите ѝ, изцедени и бледни, се слепнаха. Ив. Вазов, СбНУ II, 89–90. В ъгъла легнала една жена с още младо, но изцедено лице. Ив. Вазов, Съч. XI, 91.
3. За човек – който е с изпито лице, с хлътнали бузи и е много слаб. – Аз ще откупя Извор от хазната – съвсем неочаквано обяви агата. – Ще сме честити да имаме за сайбия първия мъж във Видинско – неочаквано точно дойде и отговорът, докато целият вид на мършавите, изцедени хора най-малко издаваше честита изненада. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 449.