преуморѐн - единствено число, мъжки род, нечленувано преуморѐния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член преуморѐният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член преуморѐна - единствено число, женски род, нечленувано преуморѐната - единствено число, женски род, членувано преуморѐно - единствено число, среден род, нечленувано преуморѐното - единствено число, среден род, членувано преуморѐни - множествено число, нечленувано преуморѐните - множествено число, членувано
ПРЕУМОРЀН, -а, -о, мн. -и.
Прич. мин. страд. от преуморя като прил. Премного, прекалено уморен. Когато Борис застарееше, щеше да изпита същата умора, .., която сега изпитваше Костов. Дори може би той щеше да се почуствува още по-зле — преуморен физически или смазан от някаква тежка болест. Д. Димов, Т, 196-197. — Обади се по телефона на баща си, че отиваш при него. Аз съм преуморен и ще вървя да спя. М. Грубешлиева, ПП, 86. От този човек [С. Огнянов] лъхаше творческо могъщество и човечност. Жалко, че бе с преуморено и болно сърце. Ив. Димов, АИДЖ, 87. Тук-таме се мяркаха грохнали от път, преуморени и недохранени коне. А. Каралийчев, ТР, 142.See more