иностра̀нен - единствено число, мъжки род, нечленувано иностра̀нния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член иностра̀нният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член иностра̀нна - единствено число, женски род, нечленувано иностра̀нната - единствено число, женски род, членувано иностра̀нно - единствено число, среден род, нечленувано иностра̀нното - единствено число, среден род, членувано иностра̀нни - множествено число, нечленувано иностра̀нните - множествено число, членувано
ИНОСТРА̀НЕН, -нна, -нно, мн. -нни,
прил. Остар. Книж. Който е от чужда страна, държава; чуждестранен, чужд. Според конституцията князът е глава на държавата и върховен представител на княжеството във всичките му сношения с иностранните държави. А „България“, 62. Той [Хаджипетков] самичък, без да знае една думица от иностранен език, тръгнал от Търново и през Хамбург и Ню Йорк стигнал благополучно в Чикаго. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 4, 49. Когато Нешо Бончев препоръча на българите в Браилското периодическо списание да изучават чуждите литератури, той писа: „Тие фактове ни показват, че при изучванието на иностранните литератури, лично място ще захване и руската“. Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 65. В това същото време мнозина българи се учеха в иностранни училища в Русия, Букурещ, в Белград. Г. Бенев, БК (превод), 32.See more