картѝна - единствено число, нечленувано картѝната - единствено число, членувано картѝни - множествено число, нечленувано картѝните - множествено число, членувано
- 1. картина
- - Като картина
КАРТЍНА ж. 1. Произведение на изобразителното изкуство, което е обикн. преносимо и има декоративно предназначение; художествено изображение, рисунка. — Като стоях пред картините на големите майстори, завладяваше ме тяхното умение да пренесат самия живот на платното. В. Геновска, СГ, 43. Почти всички дворци в Рим имат своите галерии от картини и статуи. К. Величков ПССъч. III, 205. На срещната стена бяха налепени няколко литографически картини. Ив. Вазов, Съч. VI, 5. Отзад на дъното на сандъка можеше да се види нарисуваната там картина: Райна княгиня, със знаме, с лъв до нея. Й. Йовков, ПГ, 56. На стената има две оригинални картини с маслени бои. Кр. Белев, З, 42.
Прен. Разг. За изключително красив, хубав човек, обикн. дете. Не дете, а картина.
2. Прен. Литературно или музикално изображение на нещо. Каравелов дава широка и колоритна картина на народния бит и на народните борби от времето на кърджалийските нападения. С, 1954, кн. 3, 120. В „Антигона 43“ Пипков, оставайки верен на своите зрели творчески виждания, ги осъществява в оригинален съвременен стил. Той изгражда вълнуваща музикална картина. ВН, 1964, бр. 3858, 4. Нарекох пиесите, които съставляват сбирката, картини и чини ми се, че тая дума дава една вярна характеристика за тях. К. Величков, ПССъч. VIII, 137.
3. Кът от природата, който се открива пред погледа от дадено място; изглед, гледка, пейзаж. Дружината хем вървеше, хем се спираше да се любува на очарователната зимна картина, но мълчаливо. Ив. Вазов, Съч. ХXII, 201. — Ниагара е пред мен! Картината е величествена, грандиозна. Природата демонстрира своята стихийност. Зъбите ми тракат от вълнение. Г. Белев, КВА, 118. Погледът му се залута из необозримата и велика картина на лазурните нощни небеса. Елин Пелин, Съч. I, 127.
4. Прен. Обикн. със съгл. опред. Видът, начинът, по който нещо или някой изглежда; гледка, зрелище. Каква жалка картина представлявах тогава! Окъсан и дрипав, омазнен от глината, с посиняло лице. Др. Асенов, СВ, 118. Аз умълчах още отначало да ви кажа каква картина представляваше нашият трен още на втория ден от пътуването ни. Ал. Константинов, БГ, 30-31. На улиците, .., не ни напуска мрачното настроение, което получаваме от първите картини на разрушения голям град [Вроцлав]. Н. Фурнаджиев, МП, 80. Отвъд кръстопътя, за пазара картината се изменя — откровена сиромашия, схлупени къщурки, гъмжило от народ. Др. Асенов, ТКНП, 48. После това радостно видение се сменяше веднага, .., от картината на канцеларията. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 11.
5. Представа, изображение за някакво положение, състояние. Анкетата на „Съвременна мисъл“, макар и нащърбена, даде една ясна картина на бъдещето. М. Кремен, РЯ, 243— 244. Русият ангел [дъщерята на фабриканта] минава с майка си и се качва на белия автомобил. Обръща се към стареца и се смее: — Няма ли да се качиш? В мрачната картина за живота на хората, която пазачът си строеше, се втурва един ангел. Вл. Полянов, ПП, 92. Една картина, пълна с щастливи, загадъчни или рисковани прилуки, ни се рисува от историите на отделни ръкописи, истории, които, взети заедно, дават тази особена картина на съдбата на старата българска книжнина. Б. Ангелов, ЛС, 153.
6. Само ед. Общото положение, състояние, обстановката някъде, в някакъв момент. — Струпвания на играчите там, където е топката, неточни подавания и липса на удари в гола — такава бе картината през цялото време на мача. ВН, 1955, бр. 200, 3.
7. Стесн. Сцена, епизод от нещо преживяно, която изниква в съзнанието. Слушаше [Морозов] само щастливата песен на птичките и пред очите му се нижеха, като на кинематографична лента, картините на неговия нерадостен живот. К. Ламбрев, СП, 21. Пред очите на Сенов се мяркаха унизителните и недостойни картини от последните два месеца, когато той заедно със стотици службогонци стоеше пред вратите на министерствата и се натискаше пред кабинетите на разни началници. Елин Пелин, Съч. II, 180. Но после, когато той [Юрдан] легна и, вдаден в мислите си, възобнови в съзнанието си картината на присъдата, той изпъшка глухо: „Свърши се!“. Г. Караславов, Т, 93. И ровиш се из цялото си минало, изнасяш свидни образи, взираш се в картините на изживяно някога щастие. Й. Йовков, Разк. II, 108.
8. Театр. Относително завършена самостоятелна част от сценично произведение; сцена, епизод. Но щом завесата се вдигна за последния номер на програмата — бяха няколко драматизирани картини от поемата на Иван Вазов „В царството на самодивите“, — Елисавета изведнъж се промени. Превърна се цялата в слух и вече не откъсна погледа си от сцената. Г. Русафов, ИТБД, 90-91. // Част от действие в театрално или оперно представление, в което става промяна на декорите или лицата. Разработени са прекрасно, с голямо изящество, размах и широта половецките танци в четвърта картина. Изк., 1950, кн. 2, 146. Поляната от втора картина на първо действие с кладенеца, дъба и развалините на храма. Бурна нощ. Още преди вдигане на завесата се чува непрекъснат тънтеж и блясък на светкавици. Г. Райчев, ЕЦ, 88. Картините на балета постоянно се меняваха по движението на магически жезъл, разни групи балерини явяват се, изчезват. Ал. Константинов, БГ, 9-10.
9. Спец. Образ, изображение, което се предава и възприема от телевизионен екран. Продължи два дни след това да звъни в къщи и да пита как е телевизорът, има ли смущение в картината, звукът добър ли е и прочие, и прочие. Й. Радичков, БФ, 43. Картината е лоша, защото телевизорът е стар.
10. Остар. Диапозитив или кадър от филм. Само третата беседа е с около 60 проекционни картини, та не зная ще може ли да се даде. Ас. Златаров, Избр. съч. III, 399. Вниманието ми сега привлече друго нещо: самата панорама и обладателя ѝ .. Безкръвните му уста обаждаха .. с ленив и уморен глас за хиледен път съдържанието на картините, които се чредуваха в ковчега пред възхитените очи на зрителите. Ив. Вазов, Съч. IX, 122-123.
◊ Жива картина. 1. Кратка сцена, драматизация на случка или на литературно произведение. — Ще представим Диоген. Той е светла личност .. Друго — да помислим и за друго нещо... — Васил Левски! — се обади Манаси. — Прав си! Ще го дадем в жива картина. И него аз ще играя. Т. Велев, ПЕМ, 68. Все във връзка с тази агитация за събиране на помощи за гладуващите в Съветска Русия, Смирненски разработил сценарий за жива картина „Гладът в Поволжието“. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 103. 2. Неподвижна, няма сцена, обикн. в края на театрално представление. „Ревизор“ на Гогол завършва с жива картина. Клинична картина. Мед. Съвкупност от прояви, от наблюдавани белези и особености на заболяване; клиника. Всяка грипозна епидемия или ендемия носи особен характер и създава и особена клинична картина и протичане. Пр, 1952, кн. 5, 47. Детският ревматизъм е обект на специално проучване .. В тази област се работи по клиничната картина, по етиологията и патогенезата на ревматизма у децата. ВН, 1961, бр. 3114, 4. Кръвна картина. Мед. Съпоставяне стойностите на хемоглобина, червените и белите кръвни телца. Комисарят бил откаран на преглед при един от големите специалисти в столицата. Кръвни картини, анализи, проби, кардиограми — всичко това се трупа бързо и постепенно, за да почне изведнъж да се крие или преиначава, най-малкото пред самия него. Др. Асенов, ТКНП, 110-111. Светлинна (светлива) картина. Остар. Образ, възпроизведен чрез прожекционен апарат. Сказката ще бъде придружена със светливи картини на прожекционен апарат. ПБП, 1924, бр. 5, 40. Много пъти аз за опит съм питал в най-долния клас: „Какво искате днес: да гледаме светлинни картини или да работим практически упражнения?“ — и мнението на болшинството е било винаги на страната на практическите занятия. УП, 1929, кн. 2, 188. Скрита картина. Разг. 1. Забавна рисунка, в която трябва да се издири изображението на някакъв предмет сред многото линии, с които е оформена рисунката. Скритите картини в детските списания развиват наблюдателността и съобразителността на децата. 2. Прен. Положение или състояние, което е неизвестно. Едно време и хора имаше и кучета имаше, сега тълпа, .., маса, .. А где е човекът? Скрита картина, намери го, ако можеш! Елин Пелин, Съч. IV, 229.
— От ит. cartina през рус. картина.