платно̀ - единствено число, нечленувано платно̀то - единствено число, членувано платна̀ - множествено число, нечленувано платна̀та - множествено число, членувано
- 1. платно
- - Да (дано) се засмееш под платно
See more- - Да те покрият с платно
- - Дотъках си платното, ритнах (ритам) ти кроеното
- - Изплатнявам/изплатня като платно
- - Изтъках си платното
- - Изтъках си платното, пущина ти кроеното
- - Изтъках си платното, ритнах (ритам) ти кроеното
- - Като платно
- - Платно му на (в) очите
- - Под платно да те погледна
- - Ставам/стана <бял> като платно
- - Тъка си платното
ПЛАТНО̀ ср. 1. Тъкан от памук, лен, коноп или коприна, обикн. домашно тъкана. Кичеха иконата с различни дарове — пешкири, некроени платна. Й. Йовков, Ж 1936, 232. По пътеката се зададе Жегъла, облякъл синя риза от домашно платно. В. Попов, Избр. пр, 50. Пено, здрав съм и добре съм,.. / Ами ти какво си? .. / Оттка ли платното, що беше на стана? / Дали се обади мъжо на Юрдана? Елин Пелин, Съч. V, 148. Не съм мома, либе Георги, за беган'е — / .., / имам платно, либе Георги, на разбоя. Нар. пес., СбНУ ХLIХ, 206. Биляна платно белеше / край Охридското езеро. / Отдолу идат винари, / винари белограгяни. / Биляна дума винари: / — Винари белограгяни, / покрай терайте керванот / да не ми платно сгазите, / че ми е платно даровско / за свекър и за свекърва. Нар. пес.
2. Специална тъкан, обикн. ленена, обработена и опъната, за да се рисува върху нея. Той минава покрай старите църкви.., надниква в стативите на художниците, разперили платна пред живописните дървени къщи. С. Северняк, ОНК, 209. — Като стоях пред картините на големите майстори, завладяваше ме тяхното умение да пренасят самия живот на платното. В. Геновска, СГ, 43. — Тогава е било евтино, а сега материалите са скъпи. Боите ги изписваме от Германия чак, а и платното е специално. Чудомир, Избр. пр, 10.
3. Обикн. мн. Къс от здрава материя, с определени размери, прикрепен към мачта на плавателен съд, за да го движи при вятър. Един ден императорската флота спря в нашия град. Корабите стоеха на другия бряг, срещу нас, със свити платна. Ст. Загорчинов, ЛСС, 68. Една рибарска лодка с платна стоеше неподвижно далеко в морето. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 123. Щом се разсъмнало, два кораба опънали платна и отплували в морето. А. Каралийчев, ТР, 202. Гемията на кир Ламброс беше голяма, плоскодънна, с едно-единствено широко платно, което ловеше попътния вятър и добре се издуваше. Ст. Дичев, Р, 177. На хоризонта пак полека-лека / се губеха платната / всяка вечер / и мачтите изчезваха далеко, / но ние бяхме ослепели вече. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 33.
4. Прен. Рисунка, картина върху такава тъкан. До тая картина.. виси друго едно платно, на г. Холарека, което изображава ослепената Самуилова войска при Беласица. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 110. По стените, боядисани бледолимоново, висяха няколко платна, предимно пейзажи. Й. Демирев и др., ОС, 14. Даровитите аржентински художници излагат в Париж и Рим. А големите европейски имена излагат своите платна в Буенос. Б. Шивачев, ПЮА, 101. В музея видях забележителни платна и скулптури на стари унгарски майстори. Н. Фурнаджиев, МП, 104. — В Берлинската галерия има забележителни платна.. — Нищо няма! Вие я бъркате с Дрезденската. Др. Асенов, СВ, 39. // Прен. Стесн. Книж. Обикн. с определение. Пространно, мащабно изображение на живота в литературно или музикално произведение. Натуралистичните уклони .. се отразяват и върху композицията на произведението. Той рисува широко платно на живота, с много лица и събития. С, 1951, кн. 4, 172. Широко платно на народните борби, което читателят очаква да се разгъне пред него с цялото многообразие и неповторимост на конфликтите и образите, в романа е подменено .. с бледи „приблизителни“ схеми на герои без всякаква индивидуалност. ЛФ, 1958, бр. 44, 2. В осма симфония — монументално лирикоепическо платно — са намерили място образи, формирани в обстановката на разруха и страдания, но и на безподобен героизъм и самопожертвувателност. НК, 1958, бр. 3, 3. Иска ми се да смятам, че Петко Стайнов ще създаде нови симфонични платна, които ще влязат във фонда на българската симфонична класика. РД, 1950, бр. 269, 2.
5. Отделна ивица, лента от път, шосе за движение на автомобил. Те бяха на улицата, по платното се точеха коли, недалеч звънеше трамвай. А. Наковски, БС, 27. Казах му [на Иван] да не подхвърля топката, защото ще я изтърве на уличното платно, където движението е извънредно голямо. К. Калчев, СР, 144. — Гледай бе, бай Коно — сочеше той [момчето] с ръка траповете по платното. — Кой може да каже, че това шосе е правено само преди две лета! Г. Мишев, ЕП, 22. При проучване на старите пътища трябва да се установи тяхното местоположение, състоянието на пътното платно и съоръженията по тях. М. Мичев и др., 3, 147. // Част от такава ивица, предназначена за специално придвижване. Коловозни платна. Платно за колоездачи. Трамвайно платно. // Насип на ж. п. линия. Използувах утренния час за една разходка на запад из пролома, вървейки по платното на линия- та. Ив. Вазов, БП, 154. Повечето от работниците лежаха покрай платното на линията. Други се суетяха около бараките. Т. Харманджиев, Р, 39.
6. Спец. Големи плоскости от твърд, устойчив, неогъваем материал, които се използват като свързващи или подвижни елементи при строеж. И тръгнахме на 27 декемврий 1866 год. из село да събираме волна помощ, за да направим на черковските пенджури джамове, защото досега бяха с платна заковани. М. Кънчев, В, 209. Страните, дъното и капакът на амбалажните каси поотделно се състоят от една или няколко дъски, съединени по разни начини във форма на платна (плоскости). В. Цветков и др., МТД, 21. // Спец. Железни плоскости за кофраж. Лили пак беше по-горе, върху излетите вече първи платна на моста. К. Топалов, СТ, 95. Едни и същи кофражни платна се използуват от обект на обект по много пъти. ВН, 1958, бр. 2053, 2. Работеха кофража изключително с железни платна. Така по-доброкачествено се изливаше бетонът. ВН, 1960, бр. 2824, 2.
7. Спец. Лента, върху която се пренасят товари при транспортни или режещи машини. Платното на транспортьора [на комбайна] се изработва от брезент. М. Дуковски и др., СМ, 396.
8. Остар. Екран за прожектиране на филм или за фотографски фон. Филмът е твърде забавен тъкмо поради своята отживялост. Както някога той трепка и се къса всеки две минути, после изгрява отново върху платното. Св. Минков, ДА, 39. Той [фотографът] курдиса нашите герои на някакво продънено канапе, после издърпа с шум зад гърба им едно грамадно платно .. и започна да гледа с примрежени очи клиентите си. Св. Минков, РТК, 137-138. Хайде на кино, мадам. / На платното невиждана гледка: / Виена — великия град. Хр. Смирненски, Съч. I, 198.
9. Остар. Платнище (в 1 знач.). Редки дъждовни капки затупкаха по платното на палатката. А. Каралийчев, НЗ, 136. Платното, с което затваряха вратата на землянката, се беше развързало, удряше се и шумеше. Й. Йовков, Разк. I, 18.
◊ Инженерно платно. 1. Техн. Обхватът на път с всички прилежащи участъци, ленти; сервитут. 2. Остар. Техн. Вид каширана хартия, подобна на хелиографската, използвана за чертежи с туш при проектиране. Инженерното платно за разлика от рисувалната хартия е много чувствително към влагата и всички манипулации с него. К. Груев, ПГ I, 188.
> Бял като платно. Разг. Съвършено, напълно бял. Като платно е бяла равнината. Н. Ракитин, Ст II, 41. До клонестия, още не разшумен орех, се криеше прецъфтелия вече дрян; него пък милваха един куп бели като платно череши. Т. Влайков, Съч. I, 19 , 57. Бял (побелял, побледнял, пребледнял, блед, бледен) като платно. Разг. За лице на човек — който е изключително бледен поради силно вълнение или от болест, слабост.