кату̀рвам - първо лице, единствено число, сегашно време кату̀рваш - второ лице, единствено число, сегашно време кату̀рва - трето лице, единствено число, минало свършено време кату̀рваме - първо лице, множествено число, сегашно време кату̀рвате - второ лице, множествено число, сегашно време кату̀рват - трето лице, множествено число, сегашно време кату̀рвах - първо лице, единствено число, минало несвършено време кату̀рвахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време кату̀рвахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време кату̀рваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време кату̀рваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време кату̀рвай - второ лице, единствено число, повелително наклонение кату̀рвайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение кату̀рващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие кату̀рващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие кату̀рващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие кату̀рваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие кату̀рващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие кату̀рващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие кату̀рващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие кату̀рващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие кату̀рващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие кату̀рвайки - деепричастие кату̀рвал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие кату̀рвалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие кату̀рвалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие кату̀рвала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие кату̀рвалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие кату̀рвало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие кату̀рвалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие кату̀рвали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие кату̀рвалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие кату̀рван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие кату̀рвания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие кату̀рваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие кату̀рвана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие кату̀рваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие кату̀рвано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие кату̀рваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие кату̀рвани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие кату̀рваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
КАТУ̀РВАМ, -аш, несв.; кату̀рна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. кату̀рнат, св., прех. Разг. 1. Бутвам нещо или някого да падне на земята или от по-високо място на по-ниско; събарям, повалям, гаврътвам. Мътната вода се юрва надолу със страшна сила, събаря примитивните язове, катурва малките воденички и ги повлича заедно с покривите и кречеталките. Кр. Григоров, ОНУ, 183. — Ти що си бил моето дете?. .. — Слушай! Аз деца не бия, но възрастни убийци като тебе не им прощавам! Докато да изрече последните думи, ударва го няколко пъти с бастуна си и го катурва на земята. Кметът, уплашен, скача и хуква да бяга. СбАСЕП, 14. Иван грабна пистолета, блъсва Йордан и го катурва тежко настрана. Г. Караславов, Избр. съч. X, 200. ● Обр. Оттук нататък и самото турско правителство е принудено в лицето на Петка да не гледа един обикновен разбойник, а един от лостовете, що се нагърбят да катурнат вековната сграда от турското господарство. РН, 1905, кн. 4, 180.
2. Прен. Премахвам, отстранявам някого или нещо. Той [Златаров] беше сключил челюсти и стискаше пестници; .. в представата му се разкри широка комбинация, която катурваше и отмахваше буквално всички пречки от пътя му. А. Страшимиров, Съч. I, 351. — Всичко се купува и всичко се продава. Всеки гледа да катурне другия и да докопа каквото може, та дори това да коства живота на другия. Б. Райнов, ГН, 72. катурвам се, катурна се, страд. Стълбовете на въжената линия! Те бяха из планината, от връх на връх и много лесно можеха да се катурват из урвите. X. Русев, ПЗ, 242-243. Француските вестници много говориха тогава, че уж едно германско тяло [войска] било катурнато в каменоломниците на Жомон. Ч, 1871, бр. 24, 745.
КАТУ̀РВАМ СЕ несв.; кату̀рна се св., непрех. 1. Падам на земята или от по-високо място на по-ниско; събарям се, повалям се, гаврътвам се. Едно хлапе с пембени гащички, от които се свличаха тънки струици вода, заскача на площадката и за малко да се катурне долу. Д. Калфов, Избр. разк., 165. Атанасов остави дневника на катедрата, седна, столът изскърца, отмести се встрани и той се катурна. Сп. Кралевски, ВО, 6. Няколко кораба, които се намирали в малкия залив, като книжни параходчета се катурнали встрани и бързо се изгубили във водната бездна заедно с обезумелите от ужас моряци. ВН, 1960, бр. 2696, 4.
2. Прен. Умирам. Петър: Болестта му е такава, че може да умре и в момента, .. Тинка. .. Веднъж да се катурне, знам тогава какво!... Н. Русев, П, 40.
◊ <И> дребните (малките) камъчета катурват колата. Разг. Употребява се, когато дребните, незначителните неща се окажат решителни.