кита̀ра - единствено число, нечленувано кита̀рата - единствено число, членувано кита̀ри - множествено число, нечленувано кита̀рите - множествено число, членувано
КИТА̀РА ж. 1. Струнен музикален инструмент с дървен резонатор във форма на осморка, на който се свири чрез дърпане на струните с пръсти.
Гороломов беше весел, радостен, луд. Той пееше, дрънкаше на китарата, декламираше, гледаше към звездите, въздишаше. Й. Йовков, ПГ, 148. Несъблечена, в синя копринена рокля, тя държеше в ръцете си китара и прекарваше пръстите по кордите, сякаш се опитваше да налучка някакъв забравен акорд. Ем. Станев, ИК I и II, 37. Вечер Калето оживяваше. Кънтяха там младежки песни и смях, ехото отвръщаше на весели подвиквания, нежно и унесено звънтеше китара. Ем. Манов, ДСР, 5. Някой пееше с приятен алтов глас и си акомпанираше на китара. М. Марчевски, П, 239.See more2. Жарг. Обикн. членувано. Глава. — Пък и не разбрах в бързината що става, рекох си, заловил е пушката с ръце, че като ми я измъкне, да ме фрасне с нея по китарата, закъде съм. Затова и офейках. П. Вежинов, ЗЧР, 29. Друсни му един по китарата — .. — та да не се навира там, дето не му е работа. Сп. Йончев, РБ, 39.
— От гр. κιϑάρα. — Друга (остар.) форма: гита̀ра.