клъ̀цвам - първо лице, единствено число, сегашно време клъ̀цваш - второ лице, единствено число, сегашно време клъ̀цва - трето лице, единствено число, минало свършено време клъ̀цваме - първо лице, множествено число, сегашно време клъ̀цвате - второ лице, множествено число, сегашно време клъ̀цват - трето лице, множествено число, сегашно време клъ̀цвах - първо лице, единствено число, минало несвършено време клъ̀цвахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време клъ̀цвахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време клъ̀цваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време клъ̀цваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време клъ̀цвай - второ лице, единствено число, повелително наклонение клъ̀цвайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение клъ̀цващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие клъ̀цващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие клъ̀цващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие клъ̀цваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие клъ̀цващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие клъ̀цващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие клъ̀цващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие клъ̀цващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие клъ̀цващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие клъ̀цвайки - деепричастие клъ̀цвал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие клъ̀цвалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие клъ̀цвалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие клъ̀цвала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие клъ̀цвалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие клъ̀цвало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие клъ̀цвалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие клъ̀цвали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие клъ̀цвалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие клъ̀цван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие клъ̀цвания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие клъ̀цваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие клъ̀цвана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие клъ̀цваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие клъ̀цвано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие клъ̀цваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие клъ̀цвани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие клъ̀цваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
КЛЪ̀ЦВАМ, -аш, несв.; клъ̀цна, -еш,
мин. св. -ах, прич. мин. срад. клъ̀цнат, св., прех. 1. Рязвам малко, правя рязка с остър предмет; порязвам. Дядо Мишон пак прескачаше по един-два пъти през годината до тях, караше Есенка да седне на високия стол и да си отпусне ръката, клъцваше с бръснача вената ѝ и синята смъртоносна кръв поръсваше двора, после се стичаше и напълваше цяло гювече. Ст. Даскалов, СЛ, 64. Тъй, кога едно добиче има повече кръв, пастирят клъцва вената на ухото му... Й. Радичков, СР, 53. Ръката му [на Неков] се разтрепера, изкриви бръснача, който клъцна кожата на брадата му. В. Нешков, Н, 301. Той се престори, че не я [Мария] забелязва, клъцна още няколко пъти с теслата и занарежда, като скоропоговорка, гатанките. К. Петканов, ДЧ, 63.See more2. За змия, скорпион, куче и др. — ухапвам, клъввам някого или нещо. — Змиите де. Нали са една такава гад... Остави другото, ама много са и пепелянки, пък и от ония има — от рогатите. По-лани една такава, ха да ме клъцне! Ст. Чилингиров, РК, 116-117. —Когато пътник върви бос през пустинята, винаги ще срещне скорпион, заровен в пясъка, който ще го клъцне. М. Марчевски, ТС, 49. Тук [в двора] те нямаха възможност да се отбраняват с тоягите си и той [вълкът] види се, успя да клъцне някого от тях. П. Здравков, НД, 194. ● Сега люта завист като змия клъцна сърцето му, но той не искаше да признае пред себе си, че това е така. К. Кралевски, ВО, 75.
3. Отрязвам, отсичам. Клъцни му [на юрдека] главата на дръвника и ни я дай, защото иска да я види с очите си. Ст. Даскалов, ЕС, 319. Йоно извади ножа, клъцна дръвце, одялка го грубо и го даде на жената. Й. Радичков, СР, 68. Няма вече да ги режеш [копчетата], защото ще ти отрежа ушите, както баба ти клъцна с ножицата ушите на Марка. А. Каралийчев, В, 88.
4. Удрям някого с тояга, камък и под.; халосвам. Юрдекът вдигна белия камък от земята и отново клъцна с него зашеметения офицер. П. Вежинов, НС, 257.
5. Прен. Обиждам, оскърбявам някого с остри, хапливи думи; засягам, клъввам. Геро се покачи, поразгледа прашните рафтове и учудено извика: — Нищо не виждам, чорбаджи, никакви пари няма... Стойчо не дочаква отговора на сиромах Геро и го клъцва право в сърцето: — А оставял ли си някога, та да има.. .. Кр. Григоров, Н, 79. — Който не е имал пари, да не се е женил! Последните думи на стария учител клъцват жестоко сърцето на снахата и оставят в него неизлечима рана. Св. Минков, РТК, 109. — Че аз отде да знам, кой те е довел, мари булка? Свекървата я изгледа злобно, .. и я клъцна: — Дете не можа да родиш, ама някое копиле ще ми пръкнеш, та сетне в земята от срам да потънем... Г. Караславов, С, 199. Пред жените, пред хората се държеше [жената на Мито] гордо и насърчаваше по-малодушните. Единствена тя намираше остри думи да клъцне чорбаджиите, когато я закачаха. Ст. Даскалов, БМ, 259.
6. Рядко. Правя движение с ръка, за да изразя недоволство или пренебрежително отношение към някого. Калин смуши магарето и ги подмина... Велика клъцна ръка след него и го одума: — Разтурено момче, нито от дума разбира, нито пък по-старите зачита. К. Петканов, МЗК, 29. Кадански поиска с поглед да изплаши Плума, но тя го клъцна с ръка, обърна му гръб и забърза към хорото. К. Петканов, ДЧ, 327. клъцвам се, клъцна се възвр. и страд. Като се бръснеше той се клъцна два-три пъти.