зася̀гам - първо лице, единствено число, сегашно време зася̀гаш - второ лице, единствено число, сегашно време зася̀га - трето лице, единствено число, минало свършено време зася̀гаме - първо лице, множествено число, сегашно време зася̀гате - второ лице, множествено число, сегашно време зася̀гат - трето лице, множествено число, сегашно време зася̀гах - първо лице, единствено число, минало несвършено време зася̀гахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време зася̀гахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време зася̀гаха - трето лице, множествено число, минало несвършено време зася̀гаше - трето лице, единствено число, минало несвършено време зася̀гай - второ лице, единствено число, повелително наклонение зася̀гайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение зася̀гащ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие зася̀гащия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие зася̀гащият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие зася̀гаща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие зася̀гащата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие зася̀гащо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие зася̀гащото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие зася̀гащи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие зася̀гащите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие зася̀гайки - деепричастие зася̀гал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие зася̀галия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие зася̀галият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие зася̀гала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие зася̀галата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие зася̀гало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие зася̀галото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие зася̀гали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие зася̀галите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие зася̀ган - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие зася̀гания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие зася̀ганият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие зася̀гана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие зася̀ганата - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие зася̀гано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие зася̀ганото - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие зася̀гани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие зася̀ганите - множествено число, членувано, страдателно причастие
1 увреждам (за болест) - поразявам - засягам 2 наскърбявам - засягам - обиждам - оскърбявам - огорчавам - наранявам (прен.) - докачам (разг.) - уязвявам - нагрубявам 3 засягам (някакъв проблем) - докосвам (прен.) - зачеквам (разг.)See more
ЗАСЯ̀ГАМ, -аш, несв.; засèгна, -еш,
мин. св. -ах, прич. мин. страд. засèгнат, св., прех. 1. Допирам, обикн. с нещо някого или нещо; докосвам. Маргаритка забележи това изменение у Хилкова, усмихна се дяволито и леко, като че случайно, го засегна с ветрилото си по главата. Ив. Вазов, Съч. ХІІ, 188. Младоженецът, който пръв хвана костенурката за шията, сега стенеше от болки. Костенурката беше го засегнала с острите си нокти. М. Марчевски, ОТ, 134. Нона се качи на кабриолета, леко засегна коня с камшика и тръгна. Й. Йовков, ЧКГ, 118. Понякога слънчев лъч засегне косата му, и тя блесне като светкавица. Т. Влайков, Съч. ІІІ, 2. // Като се движа, допирам, закачам някого или нещо. Тя многозначително скърши рамене, като мина покрай Димитър, и едва не го засегна с роклята си. Т. Харманджиев, Р, 21. Когато реших да си ходя, засегнах с крак огнището и се опарих. Ив. Мартинов, ПМ, 65 – Аз се държах така, защото никого не познавам. – Добре правиш – отговори му Емил, като го побутна встрани и сам се отмести, за да не ги засегне една каруца, която изтрополи зад тях. Д. Ангелов, ЖС, 105. Летището представлява зелена ливада. Наблизо пасе стадо овце. Крилото на нашия аероплан едва ги не засегна. Г. Белев, КР, 33.See more2. За предмет, хвърлен по някаква цел – достигам до целта; улучвам, умервам. Често наемниците се спускаха по дирите на сърната. Веднъж, при такъв лов, една стрела, хвърлена умело, засегна една сърна. Ст. Загорчинов, ЛСС, 16. Герган се отдръпна, но все пак краят на цепеницата го засегна по рамото. К. Калчев, ЖП, 200. // За куршум, бомба, граната и под. – улучвам, умервам някого или нещо, попадам върху някого или нещо при стрелба; поразявам. Паднаха още няколко мини, две от които избухнаха точно върху билото на могилата, но на голямо разстояние една от друга и не засегнаха никого. Д. Димов, Т, 615. През зимата английски самолети за пръв път хвърлиха бомби над София и една бомба засегна кооперацията, в която живееха Костакиеви. Х. Русев, ПЗ, 216. Аз очаквах всеки миг и от двете страни да започнат да стрелят и съобразявах къде да се скрия, за да не ме засегнат куршумите. // Увреждам орган или определено място на човешко или животинско тяло; поразявам, наранявам. Раната не беше опасна, куршумът бе разкъсал само мускула на ръката точно под рамото, без да засегне костта. Д. Ангелов, ЖС, 288. По улицата препускаше и цвилеше ужасено кон. Парче от току-що падналия снаряд го бе засегнало и раздрало мускулите почти до самата кост. П. Вежинов, ВР, 59. Куршумът е засегнал сърцето и смъртта е настъпила моментално.
3. За болест, болка, физическо страдание и под. – обхващам орган или определено място от тялото на човека или на животно; поразявам, увреждам. Тогава тате се обади: – Това е жена ми. Иска да ми припише от имота. Та я водя да се уверите, че болестта не е засегнала мозъка ѝ. Боледува от рак в жлъчката. В. Бончева, АП, 96. Туморите при мишките са злокачествени и засягат изключително млечната жлеза. Р. Райчев, НКД, 42. // Прен. В съчет. със същ. като сърце, душа и под. – причинявам, предизвиквам някакво силно преживяване; вълнувам, развълнувам. Закачката на Еньо беше засегнала сърцето ѝ и то оттогава живееше с блянове и копнежи. Елин Пелин, Съч. ІІІ, 119. Никакви мъки, никакъв хатър не беха сякаш засегнали нейната душа. Т. Влайков, Съч. ІІ, 293.
4. Прен. Предизвиквам неуспех, несполука, загуба на някого или нещо; поразявам, увреждам. Кой предаде доктор Сами Меворах? По какви пътища провалът, който засегна така тежко Централния комитет, се пренесе и долу? Д. Ангелов, ЖС, 303-304. – Какво ви взе? – полюбопитствувах. – Къщата! – изрева Завальов. – Ти, каже, Генчо, я прехвърли на мене, ти се занимаваш с обществености, може я някой държавен съд да те засегне, я нещо друго. Г. Караславов, Избр. съч. І, 295. // Предизвиквам повреда, авария и под. в апарат, съоръжение, информационна система. Нов компютърен вирус засегна някои интернет търсачки. Δ Токовият удар засегна всички измерителни уреди в контролната зала.
5. Прен. Причинявам на някого някакво чувство, преживяване (обикн. огорчение, обида) с постъпките или думите си; обиждам, огорчавам, оскърбявам. Насмешливият глас на Ирина го засегна дълбоко. Д. Димов, Т, 660. Острата хапливост в думите на куцичкия лекар изненада и засегна Евгени. „Гледай го ти него какъв бил!“ – помисли си той за Сами колкото обиден, толкова зачуден и объркан. Д. Ангелов, ЖС, 48. Борко винаги вървеше с високо дигната глава. В неговата смелост и момчешка дързост двамата братовчеди с тайна завист виждаха някакво предимство и това ги засягаше. М. Марчевски, ГБ, 33. Тия предизвикателни думи неприятно засягат изморената победителка. Т. Влайков, Пр І, 32. // Причинявам душевна болка, мъка, страдание на някого. И когато месец-два по-късно го сполетя едно нещастие, то не го засегна много дълбоко. Й. Йовков, ПК, 25. В тези тежки години художникът дълбоко изживяваше трагедията на родината си. Фашизмът го засегна там, където беше най-чувствителен – удари по хората, които най-много обичаше. Е. Каранфилов, Б ІІІ, 206. // Обикн. в съчет. с отвл. същ. като гордост, честолюбие и под. – с постъпки или с думи не зачитам, не се отнасям с необходимото внимание и уважение към чувството, назовано със същ. име, и причинявам огорчение, обида у някого; накърнявам. Женитбата на Бориса, прибързана и не много редна, засегна чувствително нейното честолюбие и майчинска гордост, но тя премълча своята болка, за да не смути с нищо неговата радост. Д. Талев, И, 599. Той бе потиснат от една внезапна мисъл по отношение на Клара, мисъл, подла и унизителна, която засегна гордостта му. Д. Димов, ОД, 84. Очите ѝ бяха сухи и по лицето ѝ имаше една твърда решителност. Това още по-силно засегна Петровата гордост и той каза с обида и неприязън: – Лъгал съм се аз в тебе! И. Петров, НЛ, 204-205.
6. Прен. Важа за някого или нещо, отнасям се, от значение съм за някого или нещо. Преди две години, вече със закон, който засягаше всички големи чифликчии, бяха му отнели още земя. Й. Йовков, ЧКГ, 77. – Обществените борби не се водят само с думи в парламента, а се водят и с наредби, със закони, които могат да засегнат личния ви живот. Ем. Станев, ИК І и ІІ, 36. Посочените случаи са от съдбоносно значение за една организация. Те засягат нейните основи и нейния морал. Ив. Унджиев, ВЛ, 191. Той хвърли изкосо поглед към гръцкия владика. Твърде много неща бяха вършили двамата през последните години; можеха да се намерят между тях и такива, които засягаха интересите на държавната хазна. Ст. Дичев, ЗС І, 366.
7. Обикн. с отриц. не и вин. обикн. от крат. лич. местоим. – не представлявам интерес за някого, не съм от значение за някого, не се отнасям до някого; интересувам, касая. Той не вярваше в „спасението на свещена Русия“ – това бяха празни мечти, които не го засягаха. М. Марчевски, П, 97. Лицето му беше напълняло, спокойно и самоуверено, сякаш нещастието с жена му не го засягаше никак. Д. Димов, Т, 221. – А какво правите тук? – Използувам отпуската си.. – И така може, разбира се... Ако сте решили да учите нов занаят... – Това не ви засяга. М. Марчевски, ТС, 99. Жената не можеше да понася повече тормоза на хората и още в тъмно отиваше с детето си на кошарата при Младен. Тя плачеше и разказваше, а той, стиснал челюсти, мълчеше само, като че не го засяга. Ст. Даскалов, БМ, 45. – А не намирате ли, че вашите модни демонстрации с вносни стоки шокират обществото? – Странно! Кого може да засяга това? Б. Балабанов, Избр. п ІІ, 207.
8. Прен. В писмено или устно изложение – обхващам, включвам като обект на внимание, на разглеждане. Но Теодосий беше нетърпелив да засегне и отношенията му с царицата и Сара. Ив. Вазов, Съч. ХІІІ, 133. Едни се пазеха да засегнат отрицателните страни на Яворовата поезия, други не ги виждаха. М. Кремен, РЯ, 30. // В съчет. със същ. като въпрос, тема, проблем и под. – поставям като обект на внимание, спирам се на нещо; разглеждам, зачеквам2, споменавам. Да засегна изчерпателно всички въпроси – нито е моя задача, нито е възможно в страниците на тази книга. Ив. Димов, АИДЖ, 159. засягам се, засегна се І. Страд. от засягам. Прякото допълнение означава предмет, който се засяга направо („пряко“) от действието. Л. Андрейчин и др., БГ, 234. Не трябва да се засягат техните интереси, защото ще ги загубим като съмишленици. ІІ. Взаим. от засягам в 1 и 2 знач. Бранков и Милка бяха допрели конете си. Коленете на двамата се засягаха. Ив. Вазов, Съч. ХVІІ, 33. Двете жени започнаха да издават някакви тънки неразбираеми звуци, целунаха се два пъти, като се пазеха да не се засегнат с начервените си устни. Д. Кисьов, Щ, 358. Облагали са се момче и момиче, / на едно да легат, да се не засегат. Нар. пес., СбВСтТ, 1003.
ЗАСЯ̀ГАМ СЕ несв.; засèгна се св., непрех. Чувствам се пренебрегнат, с накърнена гордост, честолюбие, достойнство; обиждам се. Кръстников не се засягаше много за прякора си, нито пък се стараеше с нещо да го опровергае. П. Вежинов, НС, 43. – Голяма работа – дали главната роля на Снежа! Ти пък в малката роля играй, както трябва, че да засрамиш всичките. Бива ли толкова да се засягаш! Л. Галина, Л, 7. – Боя се, че ви обидих на изпита. Не предполагах, че ще се засегнете. Ем. Манов, ДСР, 390. Дамян се засегна от думите на жена си, прекръсти се и излезе на двора. К. Петканов, ДЧ, 452. – Това не е свинеферма, а мръсна кочина. Дядо Ламби много се засегна. – А построй нов свинарник де! И. Петров, НЛ, 47-48. Келнерът беше толкова любезен, но когато се опитахме да му оставим бакшиш, той се засегна.
◊ Засягам / засегна някаква струна. Книж. Предизвиквам (волно или неволно) чувства и преживявания у някого, обикн. които са свързани със спомени, несбъднати желания, страхове или притеснения; разчувствам някого.