огорча̀вам - първо лице, единствено число, сегашно време огорча̀ваш - второ лице, единствено число, сегашно време огорча̀ва - трето лице, единствено число, минало свършено време огорча̀ваме - първо лице, множествено число, сегашно време огорча̀вате - второ лице, множествено число, сегашно време огорча̀ват - трето лице, множествено число, сегашно време огорча̀вах - първо лице, единствено число, минало несвършено време огорча̀вахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време огорча̀вахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време огорча̀ваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време огорча̀ваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време огорча̀вай - второ лице, единствено число, повелително наклонение огорча̀вайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение огорча̀ващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие огорча̀ващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие огорча̀ващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие огорча̀ваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие огорча̀ващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие огорча̀ващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие огорча̀ващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие огорча̀ващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие огорча̀ващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие огорча̀вайки - деепричастие огорча̀вал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие огорча̀валия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие огорча̀валият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие огорча̀вала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие огорча̀валата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие огорча̀вало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие огорча̀валото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие огорча̀вали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие огорча̀валите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие огорча̀ван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие огорча̀вания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие огорча̀ваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие огорча̀вана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие огорча̀ваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие огорча̀вано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие огорча̀ваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие огорча̀вани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие огорча̀ваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
1 наскърбявам - засягам - обиждам - оскърбявам - огорчавам - наранявам (прен.) - докачам (разг.) - уязвявам - нагрубявам
ОГОРЧА̀ВАМ1, -аш, несв.; огорча̀, -ѝш,
мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Причинявам огорчение, душевна болка на някого; наскърбявам, натъжавам. Той [Борис Глаушев] можеше винаги да се откаже от всяка своя мечта, от всяко свое желание,.. за да не огорчи, за да не наскърби някого, за да не причини болка някому. Д. Талев, И, 36. Греховете и престъпленията огорчаваха сърцето му и го докарваха до възмущение. Елин Пелин, Съч. IV, 28. Особено го огорчавали забележките на заместник главния учител, който не одобрявал някои от методите му на преподаване. Ст. Грудев, ББ, 13. Този тон на младия отпускар не се хареса на Гашков. Този тон го обиди, огорчи го, ядоса го. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 126. Но аз глъбоко почитам майка си, която мя е отгледала с толкоз труд и мя обича с неизказана нежност. Предпочитам да умра, отколкото да огорча такава добра майка. М. Балабанов, С (побълг.), 115.See more2. Изпълвам с огорчение, неприятности нещо. И го молеше да бъде опростена за това, с което е огорчила някой негов час и му е причинила терзание. П. Константинов, ПИГ, 40. Като знаеха и разбираха как могат да се ползуват от произвола в отоманското царство.. някои християнски народи.. огорчиха безкрайно живота ни в земите, дето сме се заселили от преди 1500 години. Лет., 1909, 5. Други.. не са наеха да попитат за свръшъкът на царството си .. от страх да не огорчат веселбата, която имаха на той час. БО, 1847, бр. 3, 10.
3. Остар. Настройвам враждебно, разгневявам някого. Сяка проляна капка от славянска кръв тежко ще падне на милиони сърца.. — ще огорчи и разпали чехите, поляците, русите. НБ, 1876, бр. 22, 87. Желаеш ли да надвиеш врага си без оружие? Желаеш ли да го огорчиш и да го направиш да побеснее? А. Гранитски, ПР( превод), 101. огорчавам се, огорча се страд. Учудваше го лутането, неумелостта, наивните грешки, с които се огорчаваха хората, и разбираше, че то е било белег на времето и резултат на неопитност. Д. Фучеджиев, Р, 307.
ОГОРЧА̀ВАМ СЕ несв.; огорча̀ се св., непрех. 1. Започвам да изпитвам огорчение; наскърбявам се, натъжавам се. Той се огорчаваше, че градината с овошките и миндаловите дървета .. стоеше неразчистена и буренясала. Ив. Вазов, Съч. VII, 92. Старата обаче замина рано сутринта, без да им се обади. Синът се огорчи, снахата забрави снощните си благородни пориви, нарече я „простачка“ и замалко да се скарат пак. М. Грубешлиева, ПП, 93. Сърцето на Цвета често се огорчаваше, но тя понасяше леко всичко. Елин Пелин, Съч.III, 126. С голяма радост получих Вашето писмо от 21 августа, но много са огорчих като видях в него какво зло ви е постигнало у дома. АНГ I, 452.
2. Изпълвам се с огорчение, с неприятно чувство. Тая вечер щях да се годявам.. И тоя ден, обречен за радост, се огорчи. Моя Мечо беше се изгубил. Елин Пелин, Съч. IV, 232.
3. Остар. Настройвам се враждебно, разгневявам се. Този френски завоевател [Наполеон], като победи Прусия, принуди я с договори да не може да държи по-много войска от 42 000.. Пруский народ ся огорчи до най-висока степен против френския завоевател. Лет., 1871, 212.
ОГОРЧА̀ВАМ2, -аш, несв.; огорча̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Диал. Придавам горчив вкус на нещо; вгорчавам. Кой как хапнеше от жълъдовидния хляб, пийваше веднага и вода, че залъкът засядаше на гърлото му и огорчаваше цялата му уста. Кр. Григоров, Н, 200. огорчавам се, огорча се страд.