уязвя̀вам - първо лице, единствено число, сегашно време уязвя̀ваш - второ лице, единствено число, сегашно време уязвя̀ва - трето лице, единствено число, минало свършено време уязвя̀ваме - първо лице, множествено число, сегашно време уязвя̀вате - второ лице, множествено число, сегашно време уязвя̀ват - трето лице, множествено число, сегашно време уязвя̀вах - първо лице, единствено число, минало несвършено време уязвя̀вахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време уязвя̀вахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време уязвя̀ваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време уязвя̀ваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време уязвя̀вай - второ лице, единствено число, повелително наклонение уязвя̀вайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение уязвя̀ващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие уязвя̀ващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие уязвя̀ващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие уязвя̀ваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие уязвя̀ващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие уязвя̀ващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие уязвя̀ващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие уязвя̀ващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие уязвя̀ващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие уязвя̀вайки - деепричастие уязвя̀вал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие уязвя̀валия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие уязвя̀валият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие уязвя̀вала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие уязвя̀валата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие уязвя̀вало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие уязвя̀валото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие уязвя̀вали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие уязвя̀валите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие уязвя̀ван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие уязвя̀вания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие уязвя̀ваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие уязвя̀вана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие уязвя̀ваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие уязвя̀вано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие уязвя̀ваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие уязвя̀вани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие уязвя̀ваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
1 наскърбявам - засягам - обиждам - оскърбявам - огорчавам - наранявам (прен.) - докачам (разг.) - уязвявам - нагрубявам
уязвя̀вам, -аш, несв.; уязвя̀, -ѝш,
мин. св. -ѝх, св., прех. Дълбоко засягам с думи или дела; оскърбявам. В тоя миг срещна презрителния поглед на Рада, който го уязви жестоко. Вазов. Тя не пропускаше случай да уязви Ирина пред брат си. Дим. Димов. уязвявам се, уязвя се страд.See more