кола̀й - единствено число, нечленувано кола̀я - единствено число, членувано - непълен член кола̀ят - единствено число, членувано - пълен член
КОЛА̀Й, -а̀ят, -а̀я, мн. няма, м. 1. Простонар. Обикн. в съчет. с гл. търся, намирам, имам, нямам, хващам и др. Начин на постъпване, за да се постигне нещо или да се извърши някаква работа успешно; средство, колайлък.