красота̀ - единствено число, нечленувано красота̀та - единствено число, членувано красотѝ - множествено число, нечленувано красотѝте - множествено число, членувано
КРАСОТА̀ ж. 1. Само ед. Сбор от положителни качества, които предизвикват естетическа наслада и възхищение у човека при възприемане със зрението или слуха; хубост. Противоп. грозота.