крещя̀ - трето лице, единствено число, минало свършено време крещѝш - второ лице, единствено число, сегашно време крещѝ - второ лице, единствено число, повелително наклонение крещѝм - първо лице, множествено число, сегашно време крещѝте - второ лице, множествено число, сегашно време крещя̀т - трето лице, множествено число, сегашно време крещя̀х - първо лице, единствено число, минало несвършено време крещя̀хме - първо лице, множествено число, минало несвършено време крещя̀хте - второ лице, множествено число, минало несвършено време крещя̀ха - трето лице, множествено число, минало несвършено време крещѐше - трето лице, единствено число, минало несвършено време крещѐте - второ лице, множествено число, повелително наклонение крещя̀щ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие крещя̀щия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие крещя̀щият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие крещя̀ща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие крещя̀щата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие крещя̀що - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие крещя̀щото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие крещя̀щи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие крещя̀щите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие крещѐйки - деепричастие крещя̀л - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие крещѐлия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие крещѐлият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие крещя̀ла - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие крещя̀лата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие крещя̀ло - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие крещя̀лото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие крещѐли - множествено число, минало несвършено деятелно причастие крещѐлите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие
- 1. крещя
- - До звезди<те>, крещя
See more- - До небесата (небето), крещя
- - Като заклан, крещя
- - Като луд, крещя
- - Като разпран, крещя
- - Колкото глас имам, крещя
- - Колкото ми глас държи, крещя
- - От всичкото си гърло, крещя
- - С все глас, крещя
- - С всичкия си глас, крещя
- - Крещя сякаш ме колят
КРЕЩЯ̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. крещя̀л, -а, -о, мн. крещѐли, несв., непрех. 1. За човек или животно, обикн. птица — издавам крясък. — А знаеш ли кой крещеше? — Не зная. — Комунист като тебе. Висеше надолу с главата и крещеше. М. Марчевски, МП, 61. Пред креватите имаше цяла редица малки дървени столчета — вдлъбнати и с облегала. Във всяко беше настанено по едно дете. Някои ритаха и крещяха. Г. Райчев, ЗК, 232. Всред вековните дървета двамата изглеждаха съвсем дребни и жалки. . Все пак срещаха по някоя катерица или сойка, които ги замеряха с шишарки и дълго време крещяха подире им. Ем. Станев, ПГВ, 110. И там по крайбрежията [на Галапагос] също тичат засмени деца и играят с пясък и мидички. И там крещят чайки. Н. Боев, Г, 14. ● Обр. Кречеталото на горната воденица крещеше като лудо и го караше да бърза. Й. Йовков, СЛ, 97.
2. Викам много силно, за да обърна внимание, за да бъда чут. — Десет лева вход, молим, крещи палячото със зелен нос и шарени кръпки по костюма. М. Грубешлиева, ПП, 119. Първото нещо, което не само от Ленски, но от всички велики художници на Малий театър научих, бе, че актьорът никога не бива да крещи. Ст. Грудев, АБ, 151. Гороломов хукна да бяга. . — Бягай! — крещеше Цоньо Молеца. — Бягай, стигнах те! Й. Йовков, ПГ, 70. // При пеене — пея много силно, с всичка сила. Те запяха на една сръбска песнопойка, .. Еле едното сръбче с подвързана надута буза така нетърпимо яката крещеше! Ив. Вазов, Съч. XII, 98.
3. Прех. и непрех. Говоря, викам с рязък и креслив глас нещо, обикн. поради раздразнение, недоволство, възмущение, яд или страх, ужас. Избраха за снаха Нота, съседката им. Само леля му Нейка беше против нея. — Не ща я! Не ми трябва такава снаха! — крещеше тя. Г. Райчев, ЗК, 102. Полковникът, .. извика със страшен глас: — Марш! Навън! Марш! — Поз-поз-волете, една докладна запп-писка! — заекна чучелът, .. — Никакви докладни записки! — крещеше обезумелият полковник. Св. Минков, Избр. пр, 25. Крехка, изящна, тя крачи с енергичната си походка срещу мене и отдалече почва да ме хока, като крещи и негодува, без да се съобразява с изумлението на минувачите. Др. Асенов, СВ, 7. — Назад! .. Ще дам заповед за стрелба!. . — продължаваше да крещи старшията. Д. Димов, Т, 283. Млада хубава Стояна / търчи с менци за водица. / Из градина крещи, вика, / омразната нейна стрика: / Полудя ли, мар Стояно, / та отиваш толкоз рано? Хр. Ботев, Съч. 1929, 24.
4. Прен. Широко разгласявам нещо, съобщавам за нещо. В нея [пиесата] — „на шега“ той разкриваше вбесяващата ги истина, че най-често в историята истинските герои не са тия, които най-много крещят за героичните си дела. Т. Генов, ДОД, 77.
5. Прен. За обява, реклама и под. — правя силно впечатление, привличам вниманието. Ето ни в центъра на Брюксел. Нито едно кътче от фасадите и покривите на постройките, .., не е пощадено от неоновите реклами. . „Зенит“, „Омега“, „Бон Марше“ — четем познати имена от някогашната улица „Търговска“ в София. Те също крещят и търсят купувачи. Ив. Мирски, ПДЗ, 8. Магазините са големи и светли — с широки спокойни витрини, които не крещят, понеже са спечелили доверието на купувачите. Н. Фурнаджиев, МП, 37. — Хайде, Кунчев. Говорете за алкалоидите .. говорете. Из целия град афишите крещят, че ще говорите. К, 1970, кн. 4, 29. крещи се безл. от 1, 2, З и 4 знач. — Забравена четка. . Умора, разсеяност. . Ама трябва да се крещи, да се хокат тия момлячета, да се сплашват, че лошо. . Б. Болгар, Б, 45.