крѝвда - единствено число, нечленувано крѝвдата - единствено число, членувано крѝвди - множествено число, нечленувано крѝвдите - множествено число, членувано
КРЍВДА ж. Нар.-поет. 1. Зло, несправедливост, неправда; кривина. Противоп. правда.
Петър ядно мислеше, че такива боляри се навъртат ден и нощ около Самуила и му пречат да вижда кривдата. А. Дончев, СВС, 163. В един далечен град живее човек. Тоя човек минава за умен и толерантен. Неговият ум и толерантност представляват умението му да затваря очите си пред кривдата, когато това му е потребно. Д. Жотев, ПМИ, 53. Същото е с кривдата и правдата (със злото и доброто). В живота правдата е много често (ако не — всякога) тъпкана, .. Така е било в живота, но в приказките — не. Н. Хайтов, П, 79. — Сърцето ми на камък е станало, Стайновице. Трептя, трептя за свои и за чужди, за живи и за умрели, за правда и за кривда. А сега с чук да го удариш, не можеш го разби. Нещо го вледени. В. Геновска, СГ, 193.See more2. Остар. Несправедлива, зла постъпка или проява; злина. Тоя мир на неправда и на злоба хвърли семето на нови бъдещи ужаси. . Той нася земята с кривди и отрови душите с омраза. Ив. Вазов, РИ, 89. Трябва ли человек да струва кривди и лошавини за мнимо услаждение на такъв живот, който трае само един миг? Т. Икономов, ЧПГ, 55. Правият с правда право добива, / кривият с кривда посрамен бива. П. Р. Славейков, Избр. пр I, 97. Правдата е кисела, а кривдата сладка. Послов., П. Р. Славейков, БП II, 73.