пра̀вда - единствено число, нечленувано пра̀вдата - единствено число, членувано
- 1. правда
- - Отивам/отида за божата правда
ПРА̀ВДА ж. 1. Справедливост, законност. Не били те [братята] доволни от живота, защото нямало правда. Живот без правда — живот ли е? Кр. Кюлявков, СПП, 55.