крѝво -
1 невярно - погрешно - криво (разг.) - неправилно - неточно
2 лошо - криво (разг.) - несправедливо
3 неравно - криво - разкривено
- 1. криво
- - Направям си/направя си криво сметката
See more- - Криво да седим, право да говорим!
- - Криво седи, право съди
- - Криво да седим, право да приказваме
КРЍВО нареч. 1. Не по права линия, не в една посока, обикн: ту на една, ту на друга страна. Противоп. право. Не трябва да носиме детето все на една ръка, чтото от това криво расте. П. Р. Славейков, СК, 94. Надено рало криво оре. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 282.
2. Без спазване на определена форма, права линия, симетрия; разкривено, неравно. На открита пощенска карта едро, криво и едвам четливо, с молив, е написано: „Димо, как си?“ Ив. Карановски, Разк. I, 69-70. Те .. бяха .. цели пътища издълбани и криво издялани, с които и по крайморието не можеше някой с безопасност да плува. П. Кисимов, ОΑ Ι (превод), 154.
3. Наклонено, наведено. Така например, ако тоя клин е написан нагоре, то означава небо, .., ако е написан криво, означава зло. СбС, 1875, кн. 1, 22. Криво седи, право съди, / стар кадия: — / не оставя на мир село / луд гидия! Π. Π. Славейков, ЕП 1907, 15.
4. Разг. За поглед, усмихване — по особен, неестествен начин, обикн. като израз на лошо отношение към някого или нещо. Консулът продължаваше да го гледа, но мина сянка по лицето му. После той се усмихна криво, само с устни, приподигна рамене: — Хм... Ти ме лъжеш. Д. Талев, ГЧ, 63-64. Дядо Хаджия се обърна и го изгледа едно криво, едно лошо, като че да му е изял, дето кажат, бащиното му имане. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 155. Мръщат се, поглеждат криво / селяните Цека, / и поп Михо, кат се кръсти, / казва им полека. Ив. Вазов, Съч. IV, 22.
5. Не така, както нещо е казано, изречено; неправилно, невярно, погрешно. — Прощавай, твоя милост! Криво са ти разправили, криво и ти го казваш за оня Бърдоква. Той сам лъже, нито е чист откъм жена, нито е тъй праведен. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 320. — Вие, госпожице, или много се смущавате, или не сте подготвена. . Учителката се смути още повече. Тя не чу нищо. Ушите ѝ пищяха. А последните думи тя разбра съвсем криво. Елин Пелин, Съч. IV, 169. — Не искам да ме разбираш криво — каза той внушително. — В сърдечните ти работи не искам да бъркам. Г. Караславов, ОХ I, 261. Бедният Баба Бекир, като не можал да повярва, че това момче може да бъде кадия, той си заключил, че криво е разбрал или не е добре дочул. М. Георгиев, Избр. разк., 193. Никола помисли, че сестра му го е разбрала криво ѝ побърза да и обясни. К. Петканов, В, 222. — Прости ми, майстор Найдене, прости ми и ти, невясто Милкано. Лошо говорих или ме криво разбрахте. Право е, че не съм оня, който ме зехте. Р. Стоянов, М, 23. // Изопачено. Всяко мое излизане оттука за каква да е работа, ся претълкува криво. АНГ I, 258. Не повреждай доброто имя на другиго, не клевети, не клопай лъжливо, не претлъковавай криво чуждите думи и работи. Д. Манчев, НН (превод), 31.
6. Остар. Не както трябва, за да е правилно, точно; лошо, неточно, неправилно, погрешно. Тоя пришлец цинцарин слабо и криво говореше по български. Й. Груев, КН 4 (превод), 43. — Френското ти вино ми помрачи очите; или криво гледам или зле смятам, защото онуй, което е написано на ръката ти, е много невероятно и не ти го казвам. Н. Михайловски, ПА (превод), 67. Баща дал на сина си 24 задачи за решение, с условие за всякоя правилно решена задача синът да получава от баща си по 25 стотинки, а за всякоя криво решена да му връща по 35 стотинки: синът решил вярно само 15 задачи; колко пари е получил или върнал? К. Кърджиев, А, 44-45. Законната кражба Пето правеше с паланката и кантара, .. Как нагаждаше падащата и кантара да мерят криво и житото, и пашкулите, .. това всички знаеха, но никой не смееше да обели зъб, защото Пето беше съдружник с всички кметове. Г. Караславов, Избр. съч. II, 428-429.
7. Разг. По недобър начин; несправедливо, лошо. — Криво са го наредили този свят, ама няма накъде.. Г. Караславов, С, 204.
8. Като сказ. опред. Обикн. с лич. местоим. в дат. а) Означава, че нещо е направено не по права линия. Като почне да оре, Тошо се увлече — ха една бразда да изравни уж, че е криво, ха две-три, та цял за̀мет. Ст. Даскалов, БМ, 12. б) Разг. Означава, че нещо се оценява като неправилно, невярно, погрешно. Криво е и съвсем против естеството е да се яде само по еднаж на ден. Лет., 1874, 69. — Твърде много ви благодаря, каже ковачът, задето ми ся показвате толкова добър; но моля ви, да ви ся не види криво, ако ви връщам парите, зачтото аз не съм ги изработил, па и нямам нужда за тях. Лет., 1874, 243. в) Разг. Означава, че от някого се изпитва чувство на обида, огорчение, болка; неприязнено. Чувствувам, че на моя син му е криво, той сумти, усмихва се кисело и гледа непримиримо изпод вежди. Др. Асенов, СВ, 33. Кога ще тръгнат? Нали веднага? Сините му очи радостно блеснаха, а на баба Иванка ѝ стана криво — защо толкова бърза, не му ли беше хубаво у тях. Ж. Колев и др., ЧБП, 178. г) Означава, че от някого се изпитва чувство на мъка, болка и копнеж по някого или нещо. И наистина друго писмо от Крума те вече не получиха. До някое време им беше криво, че не се върна, но полека-лека свикнаха и с това. Г. Караславов, Избр. съч. I, 375. Свърши се вече с овчарлъка. Мъчно му е за стадото, за двете верни кучета, за високите зелени поляни, а най му е криво за дяда Михаля. А. Каралийчев, ТР, 5.
◊ Криво-ляво. Разг. Колкото мога и както мога, без да полагам голямо старание; как да е.