ло̀шо -
1 лошо - криво (разг.) - несправедливо 2 неблагоприятно - лошо - негативно (книж.) - отрицателно 3 зле - лошо - недобре - кофти (разг.)See more
See more
- 1. лошо
- - Лошо ми се пише
ЛО̀ШО нареч. 1. По начин, който не съответства на определени изисквания, норми, правила; не както трябва, неправилно, зле. Противоп. добре. Той говореше лошо с носа, защото вървите на лъжливата брада му не позволяваха да си отваря свободно устата. Ив. Вазов, Съч. VI, 28. Лисичката полека, .., взема пушката от коляното на стражара, .., и се прицели. .. — Лошо съм седнал. .. чакай! — рече Лисичката и се изправи. Елин Пелин, Съч. I, 218. Той не танцуваше дотолкова лошо. Когато валсът свърши, Лина каза: — А следния танц канят вече кавалери. М. Грубешлиева, ПП, 201. Гороломов не пееше лошо. Й. Йовков, ПГ, 45. Той се държи лошо в обществото. Δ Тя е лошо възпитана. Δ Отказахме се от експедицията. Лошо сме екипирани. // Небрежно, нехайно, немарливо; зле. Противоп. добре. Винаги трябваше там [у съседите] да слушам обидни насмешки: много ми дълго палтото, / плата страшно груб, а цвета му / — прост: и накъдрена лошо и зле ми повита косата. А. Разцветников, Избр. пр III (превод), 98. Цветето ми проговори: / .. / момите ме лошо носат, / ден весден ме глави носат / на страята под кърпата; / вечер дома ка ке дойдат, / ке ме свалят от главата, / ке ме фърлят во стред къщи. Π. Π. Славейков, КНП, 113.
2. По начин, който не съответства, не отговаря на определени изисквания за красота, художествени качества; зле. Противоп. добре. От едната страна на витрината беше сложен манекен за мъжки дрехи, .., а от другата лошо изработен гипсов отливък на жена. Г. Райчев, Избр. съч. II, 180. Беше облякъл върху бялата си найлонова риза пуловер без ръкави, лошо боядисан и изплетен. Ст. Христозова, ДТСВ, 126. Това е най-хубаво концепирана поема на български, а при това една от най-лошо написаните негови работи. Π. Π. Славейков, Събр. съч. VI (1), 52. Между всичката тази сган аз не видях ни един мъж, ни една жена лошо облечени. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 50.
3. При глаголи, които означават разбиране, схващане или уведомяване — по начин, който не съответства на истината; неправилно, неточно, погрешно, зле. Противоп. добре, правилно, точно. — Лошо сте ме разбрали. Разбира се, че от тези културни удобства трябва да се ползуват трудещите се. Кр. Белев, З, 20. — Абе, Илче, я ми кажи защо мразиш толкова българските песни? .. — Кой? Аз да ги мразя?! Съжалявам, гълъбче, че лошо си ме разбрал. Ал. Константинов, БГ, 68. — Тя не ме ще! — Как да не те ще, — учуди се снаха му. — Ти си сприхав и лошо си тълкуваш това. Елин Пелин, Съч. III, 116.
4. При глаголи като вървя, отивам, свършвам, тръгвам и понякога (разг.) с предл. на. По неблагоприятен начин, с неприятни последствия; несполучливо, неуспешно, неблагополучно, зле. Противоп. добре. Вечерта се състоя докторски консулт за Коця. А след това Стаменков написа последното си писмо до Славча Киров .. Това писмо Киров чете и на жена си. Тям преди и не хрумваше, че Коце може да свърши лошо. А. Страшимиров, А, 131. И некоя жена, която имаше кровотечение дванаесе години. И много пострада от мнозина лекаре и иждиви сичко що имаше, и никоя помощ не намери, но йоще в по-лошо отиваше. Н. Рилски, НЗ (превод), 76. Ако продължава да се държи така, работите ще тръгнат на лошо. Δ Когато тръгне зле нещо, върви на лошо и това си е. Δ Вместо да оздравее, отново го втресе и както гледам — на лошо върви човекът, може и да не го бъде. // При глаголи като въздействам, влияя, действам, отразявам се — неблагоприятно, с неприятни последствия; зле. Противоп. добре. Лекарството му действува лошо. Δ Продължителното пътуване му се отразява лошо.
5. При глаголи като правя, постъпвам и под. По неподходящ, неуместен начин; неправилно, зле. Противоп. добре. Ех, лошо, / ех, лошо / светът е устроен! / А може, по-иначе може... Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 37. Лошо правиш, че не наминаваш по-често към нас. Δ Можеше да мине само с мъмрене. Лошо постъпиха като го изключиха.
6. В неразбирателство, несъгласие. Те живееха лошо с мъжа си. // С недобри чувства, с неприязън. Лошо ме изпратиха всички. По лицето на мама, .., личеше недоволство и някакво разочарование. .. И Надя не дойде на гарата. Л. Александрова, ИЕЩ, 5. Спомни си своето държане с Любомир. В началото, .., тя нарочно се държа лошо с него. П. Спасов, ХлХ, 400.
7. По такъв начин, в такава степен, че има опасност за живота, здравето или съдбата на някого; тежко, опасно, зле. — Ударили го с куршум ония зверове, — каза ядосано Ненко — но слава богу, не лошо. Ив. Вазов, Съч. XXII, 160. То [момчето] лежеше неподвижно и по телото му не трепкаше нито едно мускулче. „Да се е спънало и да се е ударило лошо при падането?“ — погледна го озадачено Юрталана. Г. Караславов, С, 40. Веднъж той хвърли камък по едно теленце, удари го лошо по главата и теленцето умря на място. И. Петров, MB, 89. Леля ти Гена се поболи след това и лежа лошо нящо един месец. Т. Влайков, Съч. II, 36. А бе такъв другар... / Добър другар! .../ Но кашляше лошо. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 24.
8. Недостатъчно по количество или качество; слабо, зле. Противоп. добре. В нашия случай имаме хора, които с тежък, лошо платен труд изкарват оскъдния хляб, за да прехранят себе си и своите семейства. Т. Харманджиев, Р, 130-131. Кираджиев говори за засилване на фонд „Защита и борба“, .. Да, трепна Станка, за този фронт тя внесе два лева. Но какво са два лева дори за най-лошо платения тютюноработник. Г. Караславов, ОХ III, 205. Правеше впечатление, че след като беше използувал връзките и името на баща си, за да се настани за пръв път на работа и при това на тежка и лошо платена работа, Вапцаров се мъчеше сам да реди живота си. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 330. Лошо снабдяват магазина, все по нещо не достига или липсва.
9. Разг. а) При глагола изглеждам. В недобро физическо или душевно състояние; зле. Противоп. добре. б) При глаголи съм, ставам в 3 л. ед. и лич. местоим. обикн. крат. в дат. За означаване, че някой се чувства или започва да се чувства зле. Противоп. добре. Като поскита малко из площада и обиколи напразно римския акведукт, без да срещне никакъв поп, Виктор Ефимич усети, че от жегата почна да му става лошо. Виеше му се свят. Д. Димов. Т, 632. Седях пет-шест минути и излязох — стана ми лошо от миризмата на лекарствата и от бледите и измъчени лица на болните. Ст. Кралевски, ВО, 64. Отведнаж Станка отпусна Цветината ръка, пребледня, .., тръшна се на плочите и захлупи глава на малкото столче, .. — Скоро вода, стрино Доне, стана ѝ нещо лошо! — рече Цвета. Елин Пелин, Съч. III, 124-125. — Кино, нека да поседнем малко, да си починем. Стана ми пак лошо. К. Петканов, МЗК, 233. Притворила очи, тя дишаше тежко и пресечено. Раната ѝ гореше като никога, кракът се бе подул до самата пета. — Лошо ми е! — продума глухо тя. Ив. Хаджимарчев, ОК, 299. — Заради жена му го удари мръсният. Тука, в двора му. Атанас, нели го знайш, с ръце го изхвърли от къщата си, а той с пищола в гърдите. Не легна Атанас дори до вечерта, ама после рече: „Лошо ми е“ Д. Талев, ПК, 387. Ръцете му [на Колю] неусетно се преместиха върху раменете ѝ. Майката се изплаши и му се помоли: — Чедо, остави ме да си легна!... Невесто, стани, че на Колето му е лошо! К. Петканов, СВ, 63. — Лошо ми е, ще умра, нещо ме души. Й. Йовков, ПГ, 112. — Лошо ми е, лошо ми е! Ще умра! Елин Пелин, Съч. III, 72.
10. При глаголи съм, ставам в 3 л. ед. и обикн. с отриц. не самостоятелно или със следв. изр. със съюз да или ако — за изразяване на одобрение или за означаване, че нещо е желателно да стане, да се извърши; добре е. — Как ви е собственото име? — попита го [Галчев] Нона. .. — Та Мирю ви казват? Мирю! — повтори тя и взе да се смее. — Не е лошо. Й. Йовков, ЧКГ, 153. — Но той [мъжът] сменил коня с крава. — Още по-добре, ще си имаме млечице. — Но и кравата сменил със свиня. — И това не е лошо: свинята ще ни опраси прасенца. Ран Босилек, ВП, 114. — Да се купи повечко стока не е лошо — дигна глава зетят. — Стоката поскъпва и ще поскъпва. Г. Караславов, ОХ I, 344. Не е лошо и сега / да хвърлим още две-три бири. Д. Дебелянов, ЗлП, 18. // Обикн. с че и следв. глагол. За изразяване на неодобрение от извършването на действието, означено със следв. глагол. Противоп. добре че. — Съмва се, .. — Лошо, няма да стигнем на време, — изпъшка тя. Ив. Вазов, Съч. XI, 14. Лошо, че дойде късно.
◊ Лошо ми се пише. Разг. Ще ми се случи нещо неприятно, ще си изпатя. Тогава Зеленко окопитено заговори: — Размислих, чичин, и намислих: лошо ми се пише, река ли да се върна в казармата. Ще дойда с вас! Ив. Хаджимарчев, ОК, 453. — Аз затворих Росен в кухнята и му заповядах да стои там, че лошо му се пише. П. Стъпов, ГОВ, 29. Нека ми е лошо. Разг. За израз на задоволство от постигнатото положение.