злѐ -
1 зле - лошо - недобре - кофти (разг.)2 неблагоприятно - неблагосклонно - зле - лошо - негативно (книж.) - неодобрително - отрицателно
- 1. зле
- - Зле ми се пише
See more- - Отивам на зле
- - Постилам си/постеля си зле
ЗЛЕ нареч. 1. По начин, който не съответства на определени изисквания, норми, правила; не както трябва, неправилно, лошо. Противоп. добре.
Държеше се на седлото зле – малко прикривен наляво, с колене, които се размахваха като чужди – едва издържаше болките от раната си. Й. Вълчев, СКН, 182. Съзнаваше, че животът е зле уреден и тъжен за мнозинството от хората. А. Гуляшки, Л, 257. В това време човекът, който седеше в колата, невярващ може би, че конете ще бъдат обуздани, хвърли се и скочи от колата, и скочи зле, защото падна и остана неподвижен. Й. Йовков, Ж 1945, 223. Минала някога кола през него и строшила костта на десния му крак. Церили го на село, костта зараства зле и досега той стъпва малко накриво с този крак. Г. Райчев, Избр. съч. I, 43. Някои ученици, които най-много са ся трудили, за да научат урока си, казват го най-зле. П. Горбанов, ННУ, 9. Добре върчи, зле каца. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 143. Върша зле работата си. Δ Зле възпитан човек. Δ Той се държи зле в обществото. // Небрежно, нехайно, немарливо. Лицето на Анет имаше весело, възбудено изражение. Русите ѝ коси бяха зле пригладени с ръка, червилото на устните ѝ беше съвсем прясно. Д. Ангелов, ЖС, 262. Ех, тъй си живееше тя, с това златно сърце – малко усилено, малко притесненичко, понякога зле гледана от син и снаха. Т. Влайков, Съч. II, 298. На пътя ѝ [на вълчицата] беше се изпречвал зле пазен добитък, но тя заминаваше, без да закачи някое животно. Й. Йовков, АМГ, 87-88.See more2. По начин, който не съответства, не отговаря на определени изисквания за красота, здравина и др.; лошо. Противоп. добре. По улиците се влачеше зле облечена тълпа. Й. Вълчев, СКН, 298. Другият – по-нисък, слаб и по-зле облечен – Держански – тръгна направо към тезгяха. Й. Йовков, ПГ, 197. Прочетохме му първия и втория брой, в които видяхме ревност голяма за българските интереси, глупаво и зле написано. ЦВ, 1959, бр. 433, 1. И на него [острова] видяха подобни каменни къщи, още и един храм, в който разкрит отвред, виждаха ся наредени върху едно капище разни зле издялани истукани. П. Кисимов, ОА II (превод), 10. Сиромашка гола стая. Два нечисти кревата от дъски, зле подпрени на дървета. Ив. Вазов, Съч. ХVIII, 65. Зле подредена стая. Δ Зле ушит костюм. Δ Тая дреха ти стои зле.
3. При глаголи, които означават разбиране, схващане или уведомяване – по начин, който не съответства на истината; неправилно, неточно, погрешно. Противоп. добре, правилно, точно. Груби и невъзпитани хора зле тълкуваха някои шеги на стареца и твърде жестоко му отвръщаха. Й. Йовков, Ж 1930, 86. Тоя човек ми се видя твърде зле ориентиран. Вън от немалко куриозните мнения той има толкова фактически неверности. П. К. Яворов, Съч. III, 1965, 252. Впрочем аз не съм съгледал в другите книжки на списанието му нападки против тебе. Трябва зле да си уведомена. Ив. Вазов, ПЕМ, 64. – Защо така, паметта ли ми е изменила, или не съм те добре разбрал? – Нито ти е изменила паметта, нито си ме зле разбрал, всичко това е истина – отвърна Теодосий и въздъхна. Ст. Загорчинов, ДП, 221. В последно време аз доста много съм се занимавал с историята на Първото българско царство и можил съм да се уверя, че тук много нещо не било още прегледано, а много зле изтълкувано. М. Дринов, ПСп, 1876, кн. 11-12, 220.
4. При глаголи като вървя, отивам, потръгвам, свършвам и (разг.) с предл. на. По неблагоприятен начин, с лоши последствия, резултати; несполучливо, неуспешно, неблагополучно. Противоп. добре. Като видя, че работата отива на зле и на Манолакя повече не му се приказва, Кутмака стана. Й. Йовков, ЧКГ, 117. – Урсус, инат човек, брей! Аслъ, какъвто бащата, такива се метнали и синовете... Но зле ще свършите... П. Михайлов, МП, 59. – Зле вървим! – като че на себе си прошепна той. – А да лъжем, струва ми се, не бива. А. Гуляшки, СВ, 23. Дойде пладне, лудо младо / не почива, / колко свири, толкоз повеч / зле отива. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 15. // Неблагоприятно, отрицателно, неблаготворно, недобре, лошо. Противоп. добре. Непредвидените събития въпреки привидното му спокойствие се бяха отразили зле на неговото самочувствие. П. Вежинов, СО, 151. От вчера след обяд съм доста разстроен, а днес се чувствувам почти болен – вероятно от мъгливото и ветровито време, което тъй зле влияе на нервите ми. Ив. Вазов, ПЕМ, 9. Той си стоеше сè на своето, че на болен човек силната радост може зле да повлияе. Ил. Блъсков, ДБ, 63. – Аз са усещам твърде слаба, зле отивам със здравието си. (превод) МС, 1883, кн. 4, 64.
5. В неразбирателство, несговорно. Противоп. добре. Тя живееше зле с мъжа си и роднините. Δ Той не общуваше с никого, живееше зле със съквартирантите си. // С недобро, с лошо чувство, по лош начин; оскърбително, обидно, лошо, недоброжелателно. Като по-добра и простодушна, всички я подритваха – тикаха я на най-груба и тежка работа, подхвърляха ѝ износеното и изкърпено облекло, шегуваха се зле с нея... Г. Райчев, ЗК, 90-91. – Ако е възможно, господин началник, да ме преместите, да ме разделите от госпожица Доганова. Така зле се държи тя с мене, така ме нагрубява и обижда непрекъснато. Д. Калфов, Избр. разк., 29. Струваше му се, че има и някакъв друг, непознат до този момент Пондьо Пондев, настроен зле против установената държавна власт. Г. Караславов, Избр. съч. II, 215. Както бе разочарован, и с ония неприятни чувства в душата, той бе някак зле настроен. Т. Влайков, Съч. III, 25. // Остар. Жестоко, безмилостно, безчовечно. – Слушай, Петре, казах ти, баща ти го биха зле за тебе... Ив. Вазов, Съч. ХХII, 191. В Плевенска, Никополска и Търновската кааза последньо време са се появиле около 300-400 арнаути – латинци. Тия нехранимайковци зле мъчат сиромашта. НБ, 1877, бр. 68, 266. Много домородства побягнаха, много други погинаха по пътищата и в градината от турско мъщене. Чърковите са опустошаваха и жителите зле са преследваха. С. Бобчев, СОИ (превод), 171-172. Най-после те се скарват и почеват да се бият помежду си тъй зле, щото се нараняват смъртоносно. Т. Икономов, ЧПГ, 16. Язикът по-зле сече от ножа. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 228. // Остар. Строго, сурово. Симеон зле ги [гърците] наказал, задето вземали светокупство при ръкополагане на български архиерей. Б. Пенев, НБВ, 56. Отпосле населението на Чипровци и на други войнишки села е било зле наказано за своите недоволства и бунтове. Б. Пенев, НБВ, 6. Извести им тия дни да ся пазят да не преступат тая [правителствена] заповед, защото зле ще ся наказват. ЦВ, 1861, бр. 20, 4.
6. При глаголи като правя, направя, постъпвам и под. По неподходящ, неуместен начин; неправилно, лошо. Противоп. добре. – Ние ви изпратихме, един вид заточихме ви там, на края на света. – Няма какво, нужно е да си го признаем: съвестно ни беше, зле постъпихме, но трябваше да го направим: принудиха ни. Политика, драги мой! Ст. Дичев, ЗС I, 248-249. Той знаеше, че само страхливците лъжат, затова не скри истината пред приятеля си, макар да съзнаваше, че е постъпил зле. Ив. Остриков, ОП, 37. „Сичките струваха каквото им заповядах, само той не ма слушаше и не ма уважаваше. Затуй го и наказах. Ако съм сторил зле – твоя воля!“ Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 121. Който не приима дар от почтени хора, кога го канят, зле прави. А. Начев, ПЖЧ (превод), 17.
7. По такъв начин, в такава степен, че има опасност за живота, здравето или съдбата на някого или нещо; тежко, опасно, злополучно, лошо. – Оня ден едно от децата ми се убоде зле на петата. Инфекция и прочее. Д. Калфов, Избр. разк., 6. Едва навършила седемнадесет години и се омъжила за коняря на една ферма. Той бил красив. Но за нещастие един кон го ритнал зле и той издъхнал в обора. Г. Белев, КВА, 241. Поударил се май зле и сега лежал. Й. Йовков, Ж 1945, 233. Той виждаше всичко и всекиго и зле си изпащаше оня, който в бързината на товаренето пропущаше да изпадне в калта някое и друго зърно [жито]. А. Гуляшки, МТС, 50. – Той беше болен, зле болен – продължи Раковски, – преди да тръгна за Атина, получи се от Букурещ известие, че починал... Ст. Дичев, ЗС I, 280. Той сполучил да избегне с един гръцки кораб за Одеса, но при избягванието си бил зле наранен. НБ, 1876, бр. 3, 12. В Пловдив, Одрин, в Сливен със стотици българи от всичките съсловия избесиха. Най-зле стана, когато къде края на юлий се принуди Гурко да отстъпи от Източна Тракия назад пак на Балкана. Г. Бенев, БК (превод), 82.
8. Недостатъчно по количество или качество; слабо, лошо. Противоп. добре. Работата е там, че Друмев не е стоял тъй празен, както го представя Стоянов. Първо, той е бил много зает с подготвяне на материал за списанието, макар да е бил зле платен от дружеството. М. Арнаудов, БКД, 130. Беззащитните и зле въоръжени абисинци се хвърляха като пантери върху танковете, качваха се горе и отваряха куполите, за да намушкат с ножовете си екипажа. Ив. Мартинов, ДТ, 175. Обядваха в палата и ядоха доста зле. Готвачите на Бетика са най-лошите от цяла Европа. И. Адженов, ВК (превод), 131. // В недостатъчно висока степен, за да се постигне определена цел; недостатъчно, слабо, лошо. Противоп. добре. Влязохме с г. Манчева в една широка, тъмна и тъжна стая, зле осветлявана през оплесканите прозорци. Ив. Вазов, Съч. ХII, 161. Ирина тръгна бързо към улицата и зави през едно обрасло с бурени място към реката, след това мина малкото дървено мостче и по тесните, зле осветени улички на отсрещния квартал. Д. Димов, Т, 309. Те са облечени зле. Жените и децата са почти боси. К. Кюлявков, СПП, 73. – Вие сте много горд, господин Курбе – казва му накрая със зле прикрита заплаха граф Нюверкерк. Хр. Ковачевски, СК, 59. Без очила виждам зле. Δ Говоря зле чужди езици.
9. Обикн. при гл. съм, чувствам се, изглеждам. В лошо състояние – физическо, душевно, материално (съм, чувствам се, изглеждам). Противоп. добре. В деня на своята сребърна сватба, в разгара на тържеството, Матей Матов се почувствува изведнаж много зле и легна на легло. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 339. От снощи той се усещаше много зле. По тялото му пълзяха тръпки, болеше го глава. Д. Димов, Т, 527. – Наце – уверяваше я той, – разбери ме, момичето ми, ще ти дам пари за цяла година... Но повярвай ми, аз съм зле сега материално. М. Грубешлиева, ПП, 104. Когато се оттеглиха в салона да пият кафе, Стефан загрижено съобщи на брата си, че майка им е зле и много искала да се види със синовете и дъщерите си. В. Геновска, СГ, 269. Мнозина от затворниците забелязаха, че Ванков беше много зле, и нали бяха повечето сънародници и братя по участ, позапазваха тишина. Д. Талев, И, 634.
10. При гл. съм или ставам, стана и обикн. с отриц. не, самостоятелно или със следв. изр. със съюз да или ако – за израз на одобрение или за означаване, че нещо е желателно да стане, да се извърши; добре е. Дядо Иван каза, че добичето изглежда да е подуто и затуй не ще е зле да му се даде малко английска сол. Й. Йовков, ВАХ, 204. – А бре Иване, хайде да та пооженим, бре – ще подкачи пак някоя от жените. – А че да видим, не ще бъде зле да стане такова нещо – ще каже Иван. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 43. – Вярвам, че си преценил момата. Хубостта и трудолюбието лесно се виждат и преценяват. Но не е зле още веднъж да изпитаме колко е умна девойката. Ран Босилек, Р, 94-95. – Не е зле все пак да се срещнете с него. Той е много добър човек. Кр. Кръстев, К, 131. „Не е зле човек да си има приятели.“ Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 118. – Ела де, поотбий се. И пак добре ще стане я, да пийне човек преди ядение една ракийка не е зле, си каза Вельо и се вмъкна в кръчмата. Ил. Блъсков, ТСР, 6. Парите и дваж да ги броиш, не е зле. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 44.
11. Остар. и диал. Твърде, доста, много. Спуща се връх мъжа си и, както никога, блъсва го в гърдите; той се поваля и пада на гърба си. Яростта му още повече са разпали, зле ядосан, напъва сетните отслабнали от пиянство сили. Ил. Блъсков, ПБ III, 35. Най-зле ме натискаше неизвестността. Струваше ми се, че много по-лесно щеше да ми бъде, ако я изречеха веднъж присъдата ми. Св. Миларов, СЦТ, 36. Само по капка водица си кусвах, къде вечер гърлото ми зле загоря. Ил. Блъсков, (превод) Китка V, 1887, кн. 13, 13. – Не буди ма, Милке, главата ма зле боли, тежи, та не мога да я издигна. Ил. Блъсков, ПБ III, 38. „Меня ма й чума ванала – / на три ми й мяста излягла: / .. – : зле боли, ща ма йумори!“ Нар. пес., СбНУ ХХХVIII, 40.
◊ Зле-добре; добре-зле. Разг. Как да е, криво-ляво. Зле-добре минувала са е зимата; .. Минува ся и друга зима, ти са научиш криво-ляво да четеш: .. Дохожда и третята зима. Р. Каролев, РЗМ, IV. Зле ми се пише. Ще ми се случи нещо неприятно, ще си изпатя. – Оставете ме вие, ами вземете мерки, та смачкайте фасона на тоя ревизор, да обърне тоягата от другия край, че инак зле ни се пише! Ст. Даскалов, СЛ, 467. И до вечерта при тях се яви цивилен гражданин и ги заплаши да не влизат в никакви разправии с квартирантите си, защото Неделчо Пенев е важен човек и зле им се пише, ако ги вземе на мушка. Н. Каралиева, Н, 99. Зле съм. Разг. 1. С някого. Намирам се в лоши отношения, скаран съм (с някого). Беше зле с дядо си и се съдеше с него за наследство. Й. Йовков, ПГ, 29. 2. С нещо. Изпитвам затруднения по отношение на нещо, не мога да се справя с нещо или не ми достига нещо колкото ми трябва, колкото ми е необходимо. – Това ли искаш да харесвам? Тая гола земя, дето на десетки километри няма да видиш едно-единствено дръвче? – Да, зле сме с горите и с водата! – въздъхна бай Нончо. А. Гуляшки, СВ, 295-296. Нека ми е зле. Разг. За израз на задоволство от постигнатото положение. – Направиха си овчарник, свинарник, мандра. Нека им е зле. А. Каралийчев, ПД, 9. – Хиляда и осемстотин .. – И ти хиляда и осемстотин! .. – Три хиляди и шестотин – каза Добрян, – нека ми е зле. Елин Пелин, Съч. II, 116-117.