кръща̀вам - първо лице, единствено число, сегашно време кръща̀ваш - второ лице, единствено число, сегашно време кръща̀ва - трето лице, единствено число, минало свършено време кръща̀ваме - първо лице, множествено число, сегашно време кръща̀вате - второ лице, множествено число, сегашно време кръща̀ват - трето лице, множествено число, сегашно време кръща̀вах - първо лице, единствено число, минало несвършено време кръща̀вахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време кръща̀вахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време кръща̀ваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време кръща̀ваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време кръща̀вай - второ лице, единствено число, повелително наклонение кръща̀вайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение кръща̀ващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие кръща̀ващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие кръща̀ващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие кръща̀ваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие кръща̀ващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие кръща̀ващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие кръща̀ващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие кръща̀ващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие кръща̀ващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие кръща̀вайки - деепричастие кръща̀вал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие кръща̀валия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие кръща̀валият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие кръща̀вала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие кръща̀валата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие кръща̀вало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие кръща̀валото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие кръща̀вали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие кръща̀валите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие кръща̀ван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие кръща̀вания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие кръща̀ваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие кръща̀вана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие кръща̀ваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие кръща̀вано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие кръща̀ваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие кръща̀вани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие кръща̀ваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
- 1. кръщавам
- - Баща си искам да кръщавам
See more- - И мен<е> ме е кум кръщавал
- - Ти го кръщаваш, то пърди
КРЪЩА̀ВАМ, -аш, несв.; кръ̀стя, -иш,
мин. св. -их, св., прех. 1. Извършвам религиозния обред кръщение. — Но той служи в черква? — Как, редовно и както следва. И прави водосвет, и венчава, и кръщава с всичката сериозност и благоговение. Ив. Вазов, СНЖ, 51. В черква [Нею] беше ходил три-четири пъти — когато го кръщавали, когато умряла майка му и друг един път на един Великден. Л. Стоянов, Б, 162. — Като се правеше новата църква и вие помогнахте, дадохте каквото можахте при вашето богатство, което спечелихте тука, в нашия град. Дадохте за църквата, в която кръщавате и опявате. Д. Талев, ЖС, 297. Калугерката: — Мене ме казват вече Варвара. Б. Рада: — Тъй зер, то като се влезе в манастиря, там кръщават наново. Ив. Кирилов, Ж, 65. Обслужваше и близкото село Гаванци, където нямаше черква. Но там слизаше рядко, когато го повикаха да венчава или кръщава. Ст. Даскалов, ВМ, 6. Кумът ги [младите] благославя: „Да остарявате, да обялявате до колко нази, таз година венчаваме, догодина да кръщаваме.“ РН, 1911, кн. 5-6, 173.See more2. Кръстник съм на някого при обреда кръщение. Христо: — Мене ме викат да венчавам. Петко (..): — Тъй ли? Даскал Димитър няма ли си кум, дето го е кръщавал? П. Тодоров, Събр. пр II, 430. — Но видяхте ли ей сега това момче, студента? — Да, да, каза ти и кръстник. — Право, кръстник съм му. Аз съм го кръщавал. Д. Калфов, Избр. разк., 292. А колко млади хора, .., беше венчала и колко деца кръщаваше всяка година! Й. Йовков, ЧКГ, 78. Цялата улица познаваше този Човек, той кръщаваше децата на всички. Ст. Стратиев, СВМ, 5.
3. Разш. Давам име, название на някого или нещо; наричам, назовавам. — Името на детето? — Владимир. — И децата си кръщават на вождовете. М. Яворски, ХСП, 323. Грижеше се [отец Матей] за наредбата на училища и читалища из селата. Кръщаваше ги с хубави имена: „Селска любов“, „Соединение“, „Нов живот“, „Горско начало“. Д. Марчевски, ДВ, 12. Селямсъзът, . ., отнел ми занаята: кръщава бялата котка на Тарильома, турил ѝ име Арапка. Ив. Вазов, Съч. VIII, 63-64. Момчетата го [Веселин] погледнаха с уважение. Тоя дявол умееше добре да кръщава изобретенията си. П. Вежинов, СО, 9.
4. Остар. Приобщавам към християнската вяра; покръствам. Лазаристите са изпровождаха в Турция не да кръщават турците и да проповядват какво и да е християнско учение, а да сеят раздори между христиенските народности. С, 1872, бр. 44, 347. Тези владици, като додоха у България, кръщаваха и учаха народа много добре. M 1857, 90.
5. Прен. Разг. Като доливам вода в мляко, вино и под. правя го да стане по-рядко; умишлено разреждам. Хората, които носят млякото взеха да го кръщават. кръщавам се, кръстя се страд. След време, като им идваше на ум, че е грешно да се кръщават децата във вода и че не бива да се плаща ни наметък, ни димнина на царя, нито да се ходи на война, не можеха да се начудят как бяха научили това и кога. Ст. Загорчинов, ДП, 72. — Гълъбинка! Такова поетическо име никога не бях чувал! Младен забележи удивлението ми, и вероятно го изтълкува неправилно, защото ми каза с виноват вид: — Диви сме, господине, нали знаете? Прости хора сме, така се кръщаваме. . Ив. Вазов, Съч. XVII, 23. Когато Мено цигуларинът поискал да са кръсти, то нашите коприщенци повикали хаджи Генча и рекле му да потърси в черковните книги дозволяват ли съборите да са кръщава циганин. Л. Каравелов, Съч. II, 20. „— Надписал си половина ока, пезевенк! .. Хем и виното ти от няколко деня захвана да са кръщава.“ З. Стоянов, ЗБВ I, 252. Не, учи дяда си попа как са деца кръщават. Послов. П. Р. Славейков, БП I, 314.
— Друга (диал.) форма: кръ̀щам.
КРЪЩА̀ВАМ СЕ несв.; кръ̀стя се св., непрех. 1. Покръствам се. Между тям Борис се беше покръстил. Българете следваха да се кръщават. Св. Миларов, Н, 1882, кн. 2, 130. Йоан кръстител , .., доде в околността на Йордан, като проповядаше кръщение на покаянието, .. И когато отвред са стичаше при него много народ за да са кръщават, дохожда и Исус. Н. Михайловски ССИ (превод), 109.
2. Прен. Ставам по-добър, нов; обновявам се. В кръвта и огъня, които го [въстанието] придружават, народите са кръщават, преобразовават и пречистяват от непотребния си смет. НБ, 1877, бр. 73, 281.