кусу̀р - единствено число, нечленувано кусу̀ра - бройна форма кусу̀рът - единствено число, членувано - пълен член кусу̀ри - множествено число, нечленувано кусу̀рите - множествено число, членувано
- 1. кусур
- - И попадията толко кусури има
See more- - Не връзвам/вържа кусур
- - Не хващам/хвана кусур
- - Това (туй) ми е кусура
КУСУ̀Р м. 1. Разг. Недостатък. — Кусури у кого ли не ще намериш, ако речеш да ги дириш. . Г. Манов, КД, 87. Харно, ама кусурът му [на Тошо] е, че е темерутин. М. Георгиев, Избр. разк., 126. Приех го аз, пък то излезе едно дете — ангел. Та кротко, мари, та разумно, та работно — без кусур човек. Г. Караславов, ОХ III, 191.— Я ми намерете кусури за времето, кога бях председател, а? Хайде де, посочете ми ги! — подхвана Голям Крушко. Б. Обретенов, С, 15. Нямат никакъв кусур, господин офицер. Подобри ботуши от тия нe може. Ст. Чилингиров, ХНН, 63.
2. Разг. Нещо в повече, обикн. възраст, години; излишък. — Вашите по̀ не пребират, жено. Удариха поп Неделко, човек на седемдесет и кусур, ама той бързо изцеле, само десната му нога влачи я като вдървена. Д. Талев, ГЧ, 11. „Лека нощ“, „довиждане“, „довиждане“, „лека нощ“ — с тия думи се срещаме и изпращаме има вече година и кусур. Н. Хайтов, ДР, 56.
3. Остар. и диал. Недостиг на някакво количество, обикн. пари. За малка кривда те впримчват, дадат те на съд, .. Не спипаха ли така Тодорча Коев ковчежника, задето нашли малко кусур в касата. Ив. Вазов, Съч. VII, 92. „Двайсет грошо и ти сакаш от мене, а яз сакам от тебе шеесет грошеи, що ти го дадов напред, кога дойдов; врати ми кусуро уще четириесет, за да се платиме и да си ойме.“ Нар. прик., СбНУ X, 132.
◊ И попадията толко кусури има. Диал. Употребява се, за да се омаловажат някои слабости, недостатъци. Не връзвам / вържа кусур някому или на нещо. Обикн. в несв. Разг. Отнасям се със снизхождение към недостатъците, слабостите на някого или на нещо. — Да вървим да хапнем! — обади се жената. — Само ще ви моля да не ми връзвате кусур. . Никога няма да забравя нейната скромна вечеря, най-вкусната в моя живот. П. Вежинов, ЗНН, 150. — Картите са вързани в кърпа — каза той отдалече.— Само да не връзваме кусур: — не са за Пампорово, а за Боровец. А. Михайлов, ДП, 24. Това (туй) <да> ми е кусура. Разг. Като възклицание, когато нещо маловажно, незначително се сочи за дефект, недостатък. — Ще се изцапаш, цял съм покрит с въглищен прах. — Това да ми е кусурът. Д. Спространов, С, 142. — Струва ми се Димитра те казват. — Отде го пък намериха това име. — Ех, нека само това да е кусурът ми. Н. Попфилипов, РЛ, 76.
— От араб. през тур. kusur.