ледовѝт - единствено число, мъжки род, нечленувано ледовѝтия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член ледовѝтият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член ледовѝта - единствено число, женски род, нечленувано ледовѝтата - единствено число, женски род, членувано ледовѝто - единствено число, среден род, нечленувано ледовѝтото - единствено число, среден род, членувано ледовѝти - множествено число, нечленувано ледовѝтите - множествено число, членувано
ЛЕДОВЍТ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е покрит с ледове, който има много лед; леден. Витоша, хубава, побеляла, величествена, вдига в небето лъскавината на ледовития си гръб. Ив. Вазов, Съч. IX, 165. След двадесят и един ден обикаляние, тази експедиция стигна в Тромзое. Тя допълни екипажа си, зе със себе норвежкия капетанин Карлеана за водител по тамошните ледовити места. Ч, 1875, бр. 5, 205. Където и да отидете, там горе в ледовитите страни на Русия и Швеция, .., през моря и океани в Америка, Австралия и Южния полярен материк, вред... вред вий ще намерите англичани. С. Бобчев, ПОС (превод), 182. Исландия (или ледовитият остров) има дължина около 120 левги и 55 ширина. Ив. Богоров, КГ, 99.
2. Прен. Леден (в 6 знач.); много студен. Ледовит вятър духаше в пустинята. Ив. Вазов, Съч. VI, 62. Североизточните, руски веявици, разнасяха един ледовит мраз из въздуха. Ив. Вазов, Съч. VI, 40.
◊ Северен ледовит океан и (рядко) Северно ледовито море. Най-малкият от четирите океана на земята между Европа, Азия и Северна Америка.