мра̀зен - единствено число, мъжки род, нечленувано мра̀зния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член мра̀зният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член мра̀зна - единствено число, женски род, нечленувано мра̀зната - единствено число, женски род, членувано мра̀зно - единствено число, среден род, нечленувано мра̀зното - единствено число, среден род, членувано мра̀зни - множествено число, нечленувано мра̀зните - множествено число, членувано
МРА̀ЗЕН, -зна, -зно, -зни,
прил. Поет. 1. Който е много студен; леден, мразовит. Противоп. топъл. Там, в снежните пазви на върховни балкани, те намираха своя студен гроб .., а отгоре им се стелеше бялото мразно небе, — като чиста плащаница. Н. Райнов, ВДБ, 14. Мразни тръпки ме побиха / и сърцето болки свиха, / тежка мисъл ме налегна — ми дотегна / от раздори подли, мръсни. Хр. Белчев, Избр. съч., 72. Мразна зимна вечер. Върла хала вие. Π. Π. Славейков, Събр. съч. II, 50. Но мразната есенна вечер отвява / безшумно сънят им. Н. Лилиев, Ст 1932, 55. Студено. Мразен дъх на зима без конец / от вечен лед скова елмазна им корона. Ив. Вазов, Съч. III, 81. Мразен вихър. Мразни вълни.See more2. За сграда, помещение, обект и под. — който е с много по-ниска температура от тази на нормалните; мразовит, леден. Противоп. горещ. И носи се по него мълва — и по много като него — че знаят нови истини, че се борят и погиват за тях, отровени зад кадифената завеса на царски дворец, или убити в мразните тъмници на Бизанс и Преслав. Н. Райнов, БЛ, 11. Това е езеро. Скали от лед брегът / окръжат. / .. / Там казва се, че то било на онзи свят / най-надълбокото — не в огнения ад, / а в мразния! Π. Π. Славейков, КП II, 54-55. ● Обр. И две протегнати ръце, / които искат и не могат / да стоплят мразното сърце / на вси низвъргнати от Бога. Н. Лилиев, Ст 1932, 82.
3. Прен. Индив. Жесток, студен, леден. Не се отвръщай! В моя смях ехти / горчивий плач на милиони жъртви! / .. / И глух въздъх и мразен смях разцепи / вселената. Π. Π. Славейков, Събр. съч. I, 178. На кръстопъти ход съдбата преломи — / виж как се тътри тя и губи в далнината, / чуй мразният ѝ смях как цепи далнината! П. П. Славейков, Мис., 1901, кн. 1, 32.