лѐко -
See more
- 1. леко
- - Търся на работата лекото, на баницата мекото
See more- - Диря на работата лекото, на баницата мекото
ЛЀКО нареч. 1. Без усилие, без мъка; лесно. Противоп. трудно, тежко. Учителят започна. Гласът му беше мек и приятен, мислите течаха някак безшумно, свободно и леко. Г. Караславов, СИ, 121. Нищо хубаво в изкуството не се постига леко. Е. Каранфилов, Б III, 199. Обаятелен е преспанският дял на Родопите, красив с иглолистните си гори в простори, леко достъпен със своите овални форми. Е, 1980, бр. 7, 1. Докле е младост, леко път се ходи / и леки са световните несгоди. Π. Π. Славейков, Събр. съч. II, 79. Байно льо, батьо Иване, / не мога, батьо, отиде / .. / че съм са скоро женила, / а че съм трудна станала. / .. / Не мога леко да ходя. Нар. пес., СбНУ XXVI, 44. Удвоено леко-леко. За усилване. Въртеше [Милан] леко-леко към три оки чук. Д. Талев, ПК, 320-322. // В съчет. с пея, свиря и под. Без напрягане, тихо. Рано утром млад гидия /почва леко, / свири леко, а се чуе / надалеко. Π. Π. Славейков, Събр. съч. I, 15. Стано, Станке, кървена ябълко, /леко пяеш — далеко са чуеш! Нар. пес., СбНУ XXV, 70.
2. В слаба, малка степен, едва забележимо, едва доловимо. Когато отнякъде пробиеше някой освежителен полъх, житата се залюляваха леко и весело, листата на избуялите царевици шумяха тихо и тайнствено. Г. Караславов, СИ, 62. Служащият, възрастен, улегнал човек, леко се усмихна. Д. Калфов, Избр. разк., 393. Лицето ѝ [на непознатата], леко порозовяло, бе загубило спокойствието си. В кафявите очи блестеше раздразнение. Б. Райнов, ДВ, 60. Двете жени, които седяха край запаленото огнище, станаха на крака, .. и леко му [на Дойчин] се поклониха. К. Петканов, ЗлЗ, 139. Той крачеше тихо и предпазливо по пътя, който извиваше леко и незабележимо надолу в малък оголен дол. Г. Караславов, Избр. съч. I, 414. Леко приведен мъж. Леко загоряла кожа. Леко побелели коси. Удвоено леко-леко. За усилване. Задуха вятър. Отначало леко-леко, па току взе да подига крайните сламки. Кр. Григоров, ОУ, 50. // Внимателно, предпазливо, нежно. Еньо свали шапка, хвана леко кобилицата, наведе се, пи вода от белия медник и погледна Цвета. Елин Пелин, Съч. III, 103. Мама би рано станала, / и мен би леко будила: „Дигни са, чедо, дигни са, / мама е пита месила.“ Нар. пес., СбВСтТ, 204. Ох, ей ви вазе, винаре, / .. / леко карайте кервана, платното да не ми сгази — / платното ми йе ленено, / ленено и копринено. Нар. пес., СбНУ XLVI, 49. // Тихо. Върнал се йе млад Стоян, / па си у дома отиде, че си на порти почука, почука, леко повика: / „Либе ле, либе Петкано, / излез ми, либе, отвори!“ Нар. пес., СбНУ XXV, 28-29. Айде у тях да я заведем. / Като у тях отидохме, / леко майка ѝ викахме: / „— Я излез, майко, я излез, / че иде .. кумичка.“ Нар. пес., СбВСтТ, 116. // В съчет. с обличам се. С дрехи, които са неподходящи за хладно или по-студено време. Като тя пазя от излишната топлина, правя тя внимателна, да не попаднеш пак в другата крайност и да ся не облачаш твърде леко. Ч, 1871, кн. 13, 404. В походите той винаги бивал без обуща и твърде леко облечен. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 234. // В съчет. с храня се, ям, οбядвам и под. — с малко количество или нискокалорична храна. Той беше направил слънчевата си баня, после със студена вода, обядвал беше леко, изтегнат на леглото си и там работеше. Й. Йовков, 3, 1937, бр. 5493, 2.
3. Пъргаво, с лекота. Учителката се изправи бързо, леко и тръгна също тъй с бързи, леки стъпки напред .. във всяко нейно движение личеше силата и гъвкавостта на младото и тяло. Д. Талев, ПК, 187. Той се метна леко на кадифяното синьо седло със златни крайщници. Ив. Вазов, Съч. XIV, 12. Те [българите] вечер често скокваха леко на крака и при ситното удряне на българската тамбурица играеха различни народни игри. Св. Миларов, СЦТ, 46. // Плавно. — Качи му се! — каза Ян Бибиян. — Нали никога не си яздил магаре. Качи му се, то носи леко и не тръска. Елин Пелин, ЯБ, 18. Дивата патица, без да прави предпазливи кръгове, както обикновено, спусна се леко и кацна далече в края на блатото. Елин Пелин, Съч. II, 193. — Слънчо ле, / ка ти заръча майка ти, / до пладне леко да вървиш, / от пладне с кон да препускаш. Нар. пес., СбВСтТ, 222.
4. В съчет. със спя. Спокойно, поради което мога да се събуждам бързо, при най-малкия шум. От години владетелят не беше спал така леко, дълбоко и сладко, както спа през нощта, след като на два пъти бе слушал вълшебните песни на това малко, диво, просто и упорито планинче. Г. Караславов, Избр. съч. V, 249. Ройдьо спеше леко, здраво. Лицето му беше чисто, разведрено. Й. Йовков, ЖС, 148.
5. В съчет. с гледам, говоря, отнасям се. Несериозно, повърхностно. — Гледаш много леко на живота — забеляза Ирина. — Защо да го правя тежък? Д. Димов, Т, 106. Самият бъдещ кмет, .., не гледа леко на своята нова длъжност, .., не я смята като нящо случайно и преходно. Т. Влайков, Съч. III, 300. Тя страшно намрази калугерицата, която тъй леко говореше за смъртта на Бойча. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 194. Сведенията узнахме от домакинята, която с всички средства .. искаше да ни увери, че той е някакъв особен човек, дори веднаж не на шега се разсърди, че ние се отнасяме съвсем леко към нейните подозрения. Г. Райчев, Избр. съч. II, 6.
6. С гл. съм, ставам в 3 л. ед. Обикн. при лич. местоим. в дат. пад.: а) Означава, че на някого му е приятно и весело. Влезе в яхъра при конете, .. сложи глава на яслата и заплака. И все по-леко и по-радостно му ставаше на душата. Й. Йовков, ЖС, 27. Митуш кимна с глава, усмихна се и му стана леко и радостно: той отново беше близък и свой в този дом. Г. Караславов, СИ, 296. Лалка се почувствува сега по-бодра и на сърцето ѝ стана по-леко. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 36. // Означава, че някой изпитва облекчение, става му по-добре (обикн. при оздравяване). Лоша болест, чедо, невярна болест! Едвам тази заран ми посветна малко пред очите, стана ми леко. Чудомир, Избр. пр, 216. Хей Кито, Кито, Кито ракито, /.. / та що не дойдеш ти да ме видиш? Белки се, Кито, болки орине, / белки ми, Кито, по-леко стане. Нар. пес., СбНУ XLIII, 533. Удвоено лекο-леко. За усилване. — Тъй леко-леко ми стана на душата — себе си и всичко отново познах в света. П. Тодоров, Събр. пр, II, 155. б) Обикн. в отриц. изр. Означава, че някой изпитва затруднения от материален и друг характер. Като научи, че майка ми е останала вдовица отдавна, стрина Руса .. рече: — Ее, не ѝ е било леко на жената. Сама да се справя с толкова деца... Кр. Григоров, Н, 14. в) Обикн. в отриц. изр. Означава, че някъде има затруднения, трудности. Не беше леко — пръстта се лепеше по лопатата, поизплезвах език и пот се стичаше по челото ми. Сп. Кралевски, ВО, 11. Че не беше леко, — това беше истина. .. Войната идеше с хиляди тегла и ужаси, хиляди невидени и непреживени случки. Й. Йовков, Разк. II, 106.
7. За изразяване на предупреждение, силна молба или заповед — внимавай, внимателно. — Натискам газта. — По-леко! Ще спукаш гума. В. Пламенов, СА, 9. — М-м, да! Довиждане, Иванчо! — сбогуваме се ние и се надигаме. — Леко — да не удариш масата с главата си, че е българско производство! Тарас, Ст, 1963, бр. 903, 1.
◊ Минавам / мина <по на> леко. Диал. Извършвам нещо с по-малко разходи.