лѐпвам - първо лице, единствено число, сегашно време лѐпваш - второ лице, единствено число, сегашно време лѐпва - трето лице, единствено число, минало свършено време лѐпваме - първо лице, множествено число, сегашно време лѐпвате - второ лице, множествено число, сегашно време лѐпват - трето лице, множествено число, сегашно време лѐпвах - първо лице, единствено число, минало несвършено време лѐпвахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време лѐпвахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време лѐпваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време лѐпваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време лѐпвай - второ лице, единствено число, повелително наклонение лѐпвайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение лѐпващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие лѐпващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие лѐпващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие лѐпваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие лѐпващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие лѐпващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие лѐпващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие лѐпващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие лѐпващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие лѐпвайки - деепричастие лѐпвал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие лѐпвалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие лѐпвалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие лѐпвала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие лѐпвалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие лѐпвало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие лѐпвалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие лѐпвали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие лѐпвалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие лѐпван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие лѐпвания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие лѐпваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие лѐпвана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие лѐпваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие лѐпвано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие лѐпваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие лѐпвани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие лѐпваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
ЛЀПВАМ, -аш, несв.; лѐпна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. лѐпнат, св., прех. 1. Изведнъж, бързо залепвам нещо със или върху друго нещо. Марин пак мазна с перце един лист, лепна крайчеца на другия, сложи един дебел тефтер и натисна с ръка. Кр. Григоров, Н, 71. — Дребна работа, другарю. Аз позивите ще ги лепна още нощеска право на кметската врата. З. Сребров, Избр. разк., 19. Ето ти писмото. Лепни сега една марка на плика и го пусни. // Разг. Зашивам, прикачвам. Войнишкото палто не само че ми умаля, а се и скъса. Мама през ден, през два току лепваше нова кръпка на гърба и на ръкавите. Кр. Григоров, ОНУ, 5. Лепна мама две кръпки на коленете на старите ми панталони и тъй тръгнах на училище. Ст. Даскалов, БП, 80.
2. Прен. С предл. на, до, о и др. същ. Плътно допирам, притискам нещо ο някаква повърхност; долепвам, залепвам1. Момите и невестите току лепваха носове до стъклото на витринката, взираха се и разглеждаха шарките на басмите. Кр. Григоров, И, 61. Два дни се въртя Калитко в леглото. Но тръгваше ли майка му на работа във фабриката, той бързо рипваше, лепваше чело на ниското прозорче на стаичката и гледаше неопределено към гората. Ив. Хаджимарчев, ОК, 38-39. Свали затоплената кърпа, но преди да лепне другата, ще сложи длан на челото на болния. О. Василев, ЖБ, 389.
3. Разг. Поставям, слагам, турям. Почитателката, обожателката на писателя Елховски лепна кепето си на главата и както бе се втурнала в кабинета, така изфуча и навън. Д. Калфов, Избр. разк., 190. — Да не би на Каракочев внучката да има дарба?.. Ама лепнаха я на пианото още като беше на пет години, и не ѝ дават да мръдне от него, докато не изчука пет часа. Тарас, СГ, 127-128. А пък зид да ти иззида — по-добър зидар не се срещаше не само в селото ни, но и в околността. Така ще подбере камъка, така ще го очука оттук-оттам, че като го лепне на зида, като че за това място е мерен. Кр. Григоров, Н, 209. — И... — засмя се той — какво ще ни пречи след това на нас още на другия ден да отидем и да лепнем по един подпис в общината! Д. Калфов, Избр. разк., 389. Още от три разкрача той се спусна и прегърна с бащинска нежност Хрисантова и му лепна няколко мокри цалувки по устата. Ив. Вазов, Съч. VI, 211. Той разгледа подробно и позамислено лицето си, сетне се позасмя и му продума: „Христак, Христак, до какво доживя! И на вестник да те лепнат!“. Ил. Волен, МДС, 205-206. ● Обр. — Внимание! — извика Христофор. Всички се изпънаха. Ония от жените, които имаха хубави зъби, побързаха да лепнат на лицето си широка усмивка. Б. Болгар, Б, 21.
4. Разг. Прех. и понякога с предл. по и др. същ. Удрям, плясвам. Веднъж във събрате едно многобройно / той влезна внезапно, поздрави спокойно. / И лепна плесница на един подлец, / и излезе тихо из малкий градец. Ив. Вазов, Съч. I, 172. — Млъкни барем ти, бе глезльо! Млъкни, че като те лепна барем теб! — повърна се той и изля яда си върху детето. Ст. Даскалов, СД, 484. И снежинката в страха си / се превърна, полете / и по розовата бузка / лепна тя едно дете. Елин Пелин, ПБ, 106.
5. Разг. Хващам, улавям, докопвам. Мухаа, муха!... — понася се пак вик. Бай Илия трепва и с неукротим бяс се втурва по посока на гласа: — Аз ще те лепна, главата ти ще отрежа .. — псува той и тича. Ив. Хаджийски, БДНН II, 153. Като ми лепна пуловера, носи го и не мисли да ми го връща.
6. Разг. В съчет. с присъда, глоба, акт и под. и крат. дат. на лич. местоим. Присъждам някакво наказание. Виж за съдене — съден съм. Две присъди ми лепнаха в Тексас и Оклахома. П. Незнакомов, Ст, 1965, бр. 1005, 4. — Ама защо трябва да ви водят в милицията? .. Ще ви запишат имената, ще ви лепнат по един акт и до града може да ви разкарат... Й. Гешев, ВТ, 13. — Ти знаеш ли, че в нашата страна има закон, .., който забранява да се използува трудът на малолетните? — Няма такъв закон — каза Гоци. — Сега, като ти лепна една глоба, ще го научиш! Кл. Цачев, В, 28. // В съчет. с числит. бройно и същ. години. Осъждам на затвор за срок, означен чрез числителното. Тоя път работата е по-сложна. За бунтове и протести лепват най-малко петнадесет годинки. И. Петров, MB, 178. — Носиш ли оръжие, изкушаваш се да си послужиш с него. Съсечеш диването, лепнат ти десет години затвор и затриеш младостта си. Ем. Станев, ИК I и II, 110.
7. Разг. В съчет. със срам и петно. Опозорявам някого, правя нещо, заради което той се срамува. Алекси уби радостта на баща си и разбърка сметките му, защото остана да повтаря трети клас. .. Аз да държа двама аргати, да го чувам от работа като от огън, а той да ми лепне такъв срам на лицето! Г. Караславов, С, 148-149. Ах, дано, дано, дано не извикат на дъската / утре нашето звено! / Как ще лепне на отряда / най-позорното петно? Цв. Ангелов, СГ, 99.
ЛЀПВАМ СЕ несв.; лѐпна се, св., непрех. 1. Обикн. с предл. на, върху. Плътно прилепвам към нещо; залепвам се, залепвам2. Слънцето ту се скрие до половина, ту блесне цялото. Повея и хлад. Ето че ръснаха няколко капки. Една се лепна на челото ми. Кр. Григоров, ОНУ, 49. Щом го принесъл [пръста, който принцът намерил] до ръката на детето и той тозчас се лепнал на ръката на детето. СГ, 1894, кн. 1, 406.
2. Прен. С предл. до, на. Заставам плътно до нещо и оставам дълго там; залепвам се, залепвам2. Как може човек да се лепне на един стол и да седи така с часове? Б. Болгар, Б, 228-229. Той се изправи и се лепна за оградата. Залепихме се до него и ние. А. Михайлов, ДШ, 55. Стойко не отиваше направо до плетената порта, а свиваше край реката, .., оглеждаше двора им, .., пресичаше бързо като лалугер разровената песъклива улица и се лепваше до високия плет. Г. Караславов, С, 14.
3. Разг. Неодобр. С предл. за, до. Заставам до някого или тръгвам някого, като неотлъчно го следвам. Спеше му се, а Георги не се махваше. Винаги, когато се разтревожеше от нещо, той трескаво се лепваше за него и не можеше да се отдели, докато не вземат някакво твърдо решение. Ст. Даскалов, СЛ, 150.
◊ Лепвам / лепна някакъв етикет някому. Книж. Окачествявам някого (обикн. несправедливо) като някакъв, изкарвам го един или друг. Лицето, на което лепнаха не съвсем ласкателния епитет „ахмака“, влезе в кафенето. Ал. Константинов, БГ, 69. Едно възхитително хубаво и нежно създание, дъщерята на горепоменатия император, и женствените ѝ устнички лепват на хероя на драмата дивния старопланински етикет „страхопъзльо“. Π. Π. Славейков, Избр. съч. VI (2), 110. Лепвам / лепна палец<а>. Разг. За неграмотен човек — подписвам се, като притискам намастиления си палец върху документ и под. Колкото чорбаджии смених — все бяха хайдуци. .. Вземеш от него сто лева в заем, пише ти ги в полицата хиляда, а ти, нали си неграмотен, лепваш палеца и това е. Кр. Григоров, РД, 1960, бр. 37, 2. „Наплюнчи палеца!... Ето молива, разтрий добре навсякъде! Така! Лепни го сега на хартията!“ Г. Стоев, 3, 84. Лепвам / лепна някому един. Разг. Удрям шамар, плесница някому. — Като ти ударя един, ще се залепиш като гербова марка за стената! — А пък аз като ти лепна един, ще ти изхвръкнат и двете очи. П. Вежинов, СО, 100. Лепвам се / лепна се като репей за някого, някому. Разг. Непрекъснато и без стеснение нахално следвам някого навсякъде и му досаждам с присъствието си. Какво си се лепнал за мене като репей? Старшината нали ти каза да вървиш и да си гледаш кокошките. Кл. Цачев, СШ, 108. Лепва се / лепне се на моя гръб. Разг. 1. Пълнея лесно, всичко, което изям, се отразява на теглото ми. Не мога да ям тестени работи, че всичко ми се лепва на гърба. 2. Не мога да се отърва от някого или нещо. Стефанов със свито сърце изпрати хората си по тоя опасен път, .. Той е тръгнал за оръжие, а не за тия типове, които му се лепнаха на гърба. X. Русев, ПЗ, 294.