долѐпвам - първо лице, единствено число, сегашно време долѐпваш - второ лице, единствено число, сегашно време долѐпва - трето лице, единствено число, минало свършено време долѐпваме - първо лице, множествено число, сегашно време долѐпвате - второ лице, множествено число, сегашно време долѐпват - трето лице, множествено число, сегашно време долѐпвах - първо лице, единствено число, минало несвършено време долѐпвахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време долѐпвахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време долѐпваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време долѐпваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време долѐпвай - второ лице, единствено число, повелително наклонение долѐпвайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение долѐпващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие долѐпващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие долѐпващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие долѐпваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие долѐпващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие долѐпващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие долѐпващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие долѐпващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие долѐпващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие долѐпвайки - деепричастие долѐпвал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие долѐпвалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие долѐпвалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие долѐпвала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие долѐпвалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие долѐпвало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие долѐпвалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие долѐпвали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие долѐпвалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие долѐпван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие долѐпвания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие долѐпваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие долѐпвана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие долѐпваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие долѐпвано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие долѐпваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие долѐпвани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие долѐпваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
ДОЛЀПВАМ, -аш, несв., долепя̀, -ѝш,
мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Плътно допирам нещо о друго нещо; опирам. Щом се мръкнеше, той притваряше вратата, долепваше лицето си до стъклото и с часове стоеше прав, вторачил поглед в тъмното. Н. Нинов, ЕШО, 17. — И той смирено, чинно, като че ли целуваше нещо скъпо и свето, долепи устните си до знамето. Д. Спространов, ОП, 200. Постлаха върху цимента горните си палта, легнаха и плътно долепиха гърбовете си един до друг. А. Каралийчев, НЧ, 83. [Филчо] прегръща детето, долепва буза до неговата... К. Петканов, Х, 119. Скоро той успя да си направи огън, долепи запалената прахан до края на цигарата си, смукна издълбоко. Ст. Марков, ДБ, 79-80. Филип посегна, долепи телефонната слушалка до ухото си и помоли да го свържат с Радио София. П. Стъпов, ГОВ, 33-34. Харитина пак се примъкна до прозореца, долепи чело до пречките, а очите ѝ гледат като през кафез. А. Каменова, ХГ, 35.See more2. Лепя и това, което остава да се лепи; залепвам всичко докрай. Той долепи и последния плик и пусна писмата в пощенската кутия. долепвам се, долепя се. I. Страд от долепвам. II. Взаим. от долепвам (в 1 знач.). Долепиха се един до друг.
ДОЛЀПВАМ СЕ несв.; долепя̀ се св., непрех. Плътно се допирам до нещо; опирам се, долепям се. Най-сетне ладията се долепи безшумно до един бряг, потънал в гъста зеленина. Г. Караславов, Избр. съч.V, 285. Торпедоносците чевръсто обиколиха броненосците и се долепиха до борда на „Ростислав“. Д. Добревски, БКН, 126. Той се изправи, долепи се до стената и внимателно започна да се ослушва. Д. Кисьов, Щ, 238.