отлѐпвам - първо лице, единствено число, сегашно време отлѐпваш - второ лице, единствено число, сегашно време отлѐпва - трето лице, единствено число, минало свършено време отлѐпваме - първо лице, множествено число, сегашно време отлѐпвате - второ лице, множествено число, сегашно време отлѐпват - трето лице, множествено число, сегашно време отлѐпвах - първо лице, единствено число, минало несвършено време отлѐпвахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време отлѐпвахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време отлѐпваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време отлѐпваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време отлѐпвай - второ лице, единствено число, повелително наклонение отлѐпвайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение отлѐпващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие отлѐпващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие отлѐпващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие отлѐпваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие отлѐпващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие отлѐпващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие отлѐпващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие отлѐпващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие отлѐпващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие отлѐпвайки - деепричастие отлѐпвал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие отлѐпвалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие отлѐпвалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие отлѐпвала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие отлѐпвалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие отлѐпвало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие отлѐпвалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие отлѐпвали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие отлѐпвалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие отлѐпван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие отлѐпвания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие отлѐпваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие отлѐпвана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие отлѐпваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие отлѐпвано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие отлѐпваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие отлѐпвани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие отлѐпваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
See more
ОТЛЀПВАМ, -аш, несв.; отлепя̀, -ѝш,
мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Отделям нещо, залепено към нещо друго; разлепвам. Противоп. залепвам. Султана бавно, упорито размотаваше и отлепваше от засъхналата кръв дългата превръзка. Д. Талев, ЖС, 456. Ноще стените на килиите хващаха тънка ледена кора и на сутринта ние трябваше да отлепваме от леда окачените на пирони дрехи. Ем. Манов, ПЯ, 102. Най-сетне чайникът завря, поставиха плика над па̀рата, отлепиха го. П. Спасов, ХлХ, 198. Ние напразно се мъчехме да отлепим станиола от някакави оранжеви и зелени халви. Т. Кюранов, АП, 49.See more2. Прен. Обикн. с предл. о т и др. същ. Отделям някого или нещо, плътно допряно, притиснато до друго нещо. Григор не отлепи гръб от скалата, докато не видя две светли петна, които бързаха към него. Т. Монов, СЧ, 10. Едва отлепвах от калта наедрелите си нозе, премръзнали в мокрите бо- туши, но вървях радостно след Максим, напрягах всички сили да не изоставам. П. Славински, ПЩ, 383. Борис отвори очи, а оня го гледаше със зъл, все тъй надменен поглед. И отлепи стиснатите си сега устни: — Знайш ли защо не ти тегля един? Д. Талев, И, 187. Не видях никакви познати и се облегнах на оградата.. Отлепих гърба си от оградата и не казах нищо. Ст. Христозова, ТВ, 100. — Аргир отлепи клепки. Д. Вълев, 3, 34.
3. Прен. Разг. Прех. и с непряко доп. Обикн. в съчет. с п л е с н и ц а, ш а м а р. Удрям, зашлевявам, залепвам. Я му отлепи един шамар! отлепвам се, отлепя се страд.
ОТЛЀПВАМ СЕ несв.; отлепя̀ се св., непрех. 1. Отделям се от нещо, към което съм залепен. Ризата му едва се отлепва от потния гръб.
2. За уста, очи — отварям се. Клепките ми с мъка се отлепиха след краткотрайния сън.
3. Разг. С предл. о т. Отделям се от някого, с когото плътно съм вървял, който неотклонно ме следва навсякъде. Накрая този нахален човек се отлепи от мен и аз продължих сама до вкъщи.
4. Разг. С предл. о т. Отделям се, отстранявам се от нещо, при което съм застанал близко и продължително съм се задържал там, обикн. поради това, че то силно е привличало вниманието ми. Най-после той се отлепи от видеото.
◊ Отлепвам / отлепя език. Разг. Проговорвам. Отлепвам / отлепя поглед (очи) от някого или нещо. Разг. Преставам да гледам продължително и втренчено в някого или нещо, което силно привлича вниманието ми. Петър Дачев, отлепи очи през прозореца и пусна тънкия си глас, сякаш някой изопна в стаята звънтяща жица. Д. Вълев, 3, 159.