лѝк - единствено число, нечленувано лѝка - бройна форма лѝкът - единствено число, членувано - пълен член лѝкове - множествено число, нечленувано лѝковете - множествено число, членувано
ЛИК1, ликъ̀т, лика̀, мн. лѝкове, след числ. лѝка, м. Поет. 1. Лице на човек; образ. Девойката наведе глава. Синя сянка, като дълбока тъга, покри нейния лик. А. Каралийчев, ПГ, 29. Аз искам да те помня все така: / бездомна, безнадеждна и унила, / в ръка ми вплела пламнала ръка / и до сърце ми скръбен лик склонила. Д. Дебелянов, С 1946, 66. Сред Лозенец, отдето в утрин ясна / се вижда София като на длан, / е спряла майка морна и безгласна, / от бръчки е ликът ѝ надълбан. Н. Зидаров, НС, 46. Колкото беше хубава, толкова беше разумна. На майка си беше също. Е, зер, не току тъй тя носеше майчините си очи и майчиния си лик! Видях един град дето никой нямаше естествения си лик. Ив. Адженов, ВК (превод), 101. // Жива представа за нечие лице; образ. Скръбта му ще бъде голяма, но моите усмивки ще разсеят постепенно облаците из душата му. Моята красота ще замести полека-лека лика Тамарин там. Ив. Вазов, Съч. XX, 43. Ο защо ми се мярка Христовия лик, / и разпятие вечно сънувам? Ел. Багряна, ВС, 43. Глава ще натегне, от нея тогава / изчезна ще майчин страдалчески лик. Π. К. Яворов, Ст, 58. Как много кръв от много векове /се е проляла във земята родна! / Изсечени са много ликове / във мрамора на паметта народна. Бл. Димитрова, Л, 303.
2. Изображение (портрет, снимка) на нечие лице; образ. Учителката по история друга година донасяше на 24 май в училището по цяла кошница да кичат ликовете на славянските просветители Кирил и Методи. Ем. Коралов, ДП, 38. В една от тия килии [манастирските] кандилото осветяваше сухите ликове на богоугодните мъже и жени, наредени в иконостаса между увехнали върбини и китки чемшир. Ст. Загорчинов, ДП, 156. Насред към прозореца е поставена орехова писалищна маса; а зад нея по стената са наредени в златисти рамки ликовете на: Ибсена, Ницше, Дарвина. Ив. Кирилов, Ж, 78. Като дете в първи прогимназиален клас, кой знае защо, си купих една студия за Шекспир, с лика на Шекспир, от която нищо не можех да разбера. Ив. Сарандев, ЕС, 28. Облекла се у новите дрейе и окнула йеднога фотографчийу (да гю извади на лик). СбНУ V, 196-197.
3. Прен. Външните очертания, изгледът, видът на нещо. Не се мени ликът на земята с магьосническа пръчка. Трябваше да минат две хиляди години, докато надминем с нови шосета от камък и смола старите римски калдъръми. А. Каралийчев, ПГ, 203. Великият океан представлява истинският воден лик на нашата планета. Л. Мелнишки, ПП, 91. Луната полека-лека се измъкваше из бездните на морето. Нейният лик бе чист, ясен, червен. Елин Пелин, ЯБЛ, 45. Огледва ведър лик небото / в море от бисерна роса. Π. Π. Славейков, Събр. съч. II, 5. Но моите песни все ще се четат. / В тях зов се чуй за правда, за свобода, / любов и благи чувства ги красят / и светлий лик на нашата природа. Ив. Вазов, Съч. V, 75. В очите им е образът свещен / на майка или брат от враг загинал, / видът на роден дом опустошен, / ликът велик на тяхната родина. Н. Фурнаджиев, ВД, 10.
4. Прен. Нравствена, морално-етична същност на някого или на нещо; образ, облик, личност. На прага на тая епоха, най-великия представител на която е Раковски, стоят ликовете на Паисия, .., и на неговия ученик и последовател Софрония. К. Величков, ПССъч. VIII, 15. Ангел войвода е забележителен лик посред българското хайдутство. Б. Ангелов, ЛС, 65. Паникьорската заповед озадачаваше по-разумните офицери и ги огорчаваше с това, че авторите ѝ разголваха истинския си жалък лик. П. Илиев, ЛВ, 80.
5. Прен. Същността на някакво явление или събитие; образ. Още в ранни зори тръбата раздираше стаените .. усои. — Ставай! Нямаше камбана, нямаше молитва и немара пред коравия лик на идещия ден. Ст. Дичев, ЗС I, 122. И когато пад нас се навежда / на войната лика озверял, / аз се питам: / с каква ли надежда и любов / бих без тебе [моя любима] живял? Хр. Радевски, ВН, 49. Страхливци, вий, които се боите / от ликът на смъртта неверна, зла / да знайте как броя аз тука дните, / да знайте мойта горест и тъга! К. Христов, ПВ, 49.
ЛИК2, ликъ̀т, лика̀, мн. ликове, след числ. лѝка, м. 1. Църк. Голяма група, множество от духовни лица или светии, мъченици и под.; сонм. Когато Лъв X се научил за смъртта му [на Рафаело], пролял обилни сълзи и прошепнал: моли се за нас. Някои повярвали, че той се молел на Рафаело като на светец и слух се пръснал между народа, че скоро ще бъде причислен в лика на светиите. К. Величков, ПССъч. III, 174. Появяват се тогава праведни мъже, които напущат обществото и се посвещават на пост, молитва и смирение в недостъпните лесове и планини. Най-забележителен в лика на тия протестующи духове бил Иван Рилски. Ив. Вазов, Съч. XV, 31. Да са радва же и ликува сичкия лик на йезуитите и лазаристи. Г, 1863, бр. 1, 2.
2. Прен. Остар. Списък на определена група лица или предмети. Историята има да се позамисли / във кой лик безсмъртен тебе да причисли. Ив. Вазов, Съч. I, 196. Мен [ъ широкото] искат да изтикат, / кат дрипа стара, вета, / на буквите из ликът. Ив. Вазов, Съч. III, 93.
ЛИК3, ликъ̀т, лика̀, мн. лѝкове, след числ. лѝка, м. Остар. Хор, обикн. църковен. Българите войници, когато отхождали на бой, отхождали с песни, ..; народ же ги съпровождал и посрещал с песни и девишки лик с цветя и венци пеял е задружно. Г. С. Раковски, БС I, 162. Когато ся прочете апостолското послание, священникът заключава със същите речи: мир ти, а ликът пее алилуя! З. Петров и др., ЧБ (превод), 102.
ЛИК4, ликъ̀т, лика̀, мн. лѝкове, след числ. лѝка,