лицѐ - единствено число, нечленувано лицѐто - единствено число, членувано лица̀ - множествено число, нечленувано лица̀та - множествено число, членувано
- 1. лице
- - В лицето
See more- - Гледам <право> в лицето
- - Давам/дам лице:1
- - Давам/дам лице:2
- - Заличавам/залича от лицето на земята
- - Заплювам/заплюя <право> в лицето
- - Засрал съм си лицето
- - За хорско лице
- - Изваждам/извадя на лице:1
- - Изваждам/извадя на лице:2
- - Изгубвам си/изгубя си лицето
- - Изкарвам/изкарам на лице
- - Излизам/изляза на лице
- - Имам лице
- - Излизам/изляза с бяло лице
- - Излизам/изляза с отворено лице
- - Изтривам/изтрия от лицето на земята
- - Изчезвам/изчезна от лицето на земята
- - <Колкото> за лице
- - Лице с (в, срещу) лице
- - Минава ми/мине ми сянка по лицето
- - Направям/направя кисело лице
- - Не показвам/покажа лице на бял свят
- - Не показвам/покажа лице пред света
- - Обръщам се/обърна се с лице
- - Оставам/остана без лице
- - Отворил лице
- - Отвръщам/отвърна лице
- - Плюя в лицето
- - Плюя си на (в, върху) лицето
- - Посрах лицето
- - Поставям/поставя на лице
- - По твое лице цвете расло
- - Право в лицето
- - Правя кисело лице
- - Правя лице
- - Пред лицето
- - Разкривам/разкрия истинското си лице
- - С какво лице
- - С открито лице
- - Турям/туря лице под нота
- - Умивам/умия лицето
- - Умивам си/умия си лицето
- - Умивам/умия срама от лицето
- - Хвърлям/хвърля в лицето
- - Хвърлям кал върху лицето
- - Ангел на лице, дявол на сърце
- - Изменям се/изменя се в лицето
- - Почерних лицето някому
- - Лепвам/лепна срам на лицето на някого
- - Познавам <само> по лице някого
ЛИЦЀ, мн. -а̀, cp. 1. Предна част от главата човек, на която се намират челото, веждите, очите, носът, устата, бузите и брадата. Стайка милостиво гледаше Радиното лице. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 194. Лицата си оставаха все тъй загорели от слънцето. Й. Йовков, Ж 1945, 6. Всички тия люде, жени, мъже, деца, .., носяха на лицата си изражение на люде честити, които съзнават, че са изпълнили един велик дълг. К. Величков, ПССъч. II, III, 5-6. Що одеше малко моме на вода, / ми одеше лудо младо по неа: / „Дай ми, боже, да се ставам со неа, / да целивам бяло лице от неа, / да целивам църни очи от неа.“ Нар. пес. СбБрМ, 442. Янке ле, бело момиче, / защо си толкоз хубава, / .., / на лице бела, червена. Нар. пес., СбВСтТ, 504. „Вала тебе, Росандо девойкьо, / я излезни лице да ти видим, / че ме пита моя мила сестра, / каква беше Росанда девойкя.“ Нар. пес., СбНУ XLIX, 4. // Със съгл. или несъгл. опред. Израз, изражение на тази част от главата на човек като отражение на психическо състояние, което се посочва от определението. Боляринът спря коня и го обърна към четата. Като видяха лицето на челника си, войниците се смълчаха. Ст. Загорчинов, ДП, 296. Меланхоличната усмивка и угриженото лице на тая висока слаба жена, .., пак възкреси у него мисълта, че над тези хора витае някаква обреченост. Ем. Станев, ТЦ, 95. Ганьо тръгна да си ходи, срещна в коридора училищния слуга, .., подаде му още едно писмо и вече с друго лице, сърдит и строг му каза: — Дай туй пък на онази, на старата. Й. Йовков, ПГ, 78. От лице му мрачно всички се бояха, / селяните прости светец го зовяха, / и сбрани, сдушѐни във тайни места, / слушаха със трепет, със зяпнали уста / неговото слово, сладко и опасно. Ив. Вазов, Съч. I, 172. На Марко връло му дожалело, / та си ойде на негови двори. / Отдалек го макя погледнала, / та на Марко вели и говори: / — Ой ле Марко, ой ле мили сину! / Защо ми си лице променил? Нар. пес., СбНУ XXIX, 78. Грейнало лице. // Разг. Със съгл. или несъгл. опред. или в съчет. с предл. на или по. Общият външен вид на тази част, с характерни за всеки човек отличителни черти; физиономия. — Булка, двайсет години не съм дохождал тука, лицето на майка ти като че виждам. Й. Йовков, ΒΑΧ, 95. Той не можеше да си представи точно какво бе нейното лице, очите ѝ, устата ѝ. Елин Пелин, Съч. I, 89. За тия четири-пет години той се беше доста променил: не бе застарял, а само отслабнал на лице. Ст. Загорчинов, ДП, 321. — Колибарите му [на Живко] разправили коя Милкана, Милкана сирачето, описали я каква е на лице и снага. Р. Стоянов, М, 28. — Аз много пъти съм Ви виждала, но все отдалече. Просто не знаех как изглеждате на лице. М. Грубешлиева, ПИУ, 115. Снагата беше взел от баща ми, а на лице отиваше повече на майка ми, напомняше нейния род по майчина линия. А. Гуляшки, ДМС, 156. Знам го по лице. Δ Познава се по лицето, че му е топло сърцето. Послов.
2. Прен. Общият външен вид, характеризиращ дадено място; облик, физиономия. Днес всичко там е вече друго и в тия нови, претенциозни и безлични постройки, аз не мога да позная лицето на моя град. К. Константинов, ППГ, 12. София, която ми се бе представила тогава в своя параден вид, показваше сега същинското си лице — делнично и неприветливо, като мръсните дворчета на квартирите, в които живеехме под наем по улиците „Цар Самуил“, „Парчевич“ и площад „Позитано“. К. Константинов, ППГ, 92. От тия тъмни и облачни теории излязоха тия светкавици, които изменяват днес лицето на централната Европа и ѝ дават друго направление. Ч, 1870, бр. 2, 53.
3. Прен. Същност, характер, облик на някого или на нещо. През десетината месеца, които прекарах там [в Ловеч], всичко, в което човекът не участвува, беше едно непознато дотогава съчетание на аромати, музика и на някакъв замайващ копнеж, .. Това беше едното лице на нещата. К. Константинов, ППГ, 300. В 1908 година, .., великият френски писател хуманист Анатол Франс във фантастичния си роман „Островът на пингвините“ под името „Нова Атланта“ разкри лицето на „новата“ .. държава Америка. Т. Генов, Избр. пр, 202. Тая философия [на християнството] отървава человека от всякакви въобръжения, тя му показва печалното лице на неговото злощастие, сиромашия. Ч, 1875, бр. 11, 503-504. Гладът показваше вече грозното си лице. // Стесн. Съвкупност от основни идеи, теми, насоки, които характеризират даден творец или някаква друга духовна изява; физиономия, облик, характеристика. Тя [чеховската тъга] е, така да се каже, негатива на неговото творчество, а истинското му лице, което трябва да бъде проявено и подчертано, е светлият оптимизъм и твърдата вяра на Чехова в светлото бъдеще. Т. Масалитинова, Т, 1954, кн. 2, 56. От години у нас литературните вестници и списания вършат обща работа. Те дават до голяма степен лице на текущата литература. ЛФ, 1958, бр. 47, 2.
4. Прен. Простонар. Чест, достойнство, морален облик на някого. — Ами това леке, дето го залепи той на вратнята ми и на лицето ми, кръв го измива! Ив, Вазов, Съч. VIII, 30. — Слаба е без опора жената, Лозане. Мъжът за нея опора и лице, и чест, и крило орлово е за нея. Д. Талев, И, 626. Врагът от три деня наоколо храма / гърмеше отчаен, / .. / Борците държаха и никой от тях / за сдаване срамно уста не отвори / и лицето първи да си опозори. Ив. Вазов, Съч. I, 177. Вати да го [девойчето] терат на най-тежките работи да работи. Леб еднаж на ден му даала .. Пак девойчето си стояло на лицето и на здравето. Нар. прик., СбНУ XV, 103.
5. Графично изображение, рисунка, портрет или снимка на предната част на главата на човек; лик1, образ. Вечно мълчание пълнеше голямата стая и слабият пламък на кандилото, което почти непрекъснато мъждукаше пред иконостаса, от който гледаше благото лице на Спасителя, гаснеше и се криеше пред страшната тишина. Елин Пелин, Съч. III, 99. Всичките изображения носят безжизнен, монотонен и неизменим печат, присъщ на византийската живопис; всичките лица си приличат едно на друго. Ив. Вазов, Съч. XV, 27. Още в Пловдив, .., той ни учудваше с бързите и верни скицирания лицата на някои депутати. К. Величков, ПССъч. I, XII.
6. Човек като отделен индивид, член на обществото; личност. Когато Стефчов влезе при бея, той завари там само едно лице: Земанова. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 25. — Там стоя около час и излезе с някакво лице. Двамата тръгнаха заедно. Й. Демирев и др., ОС, 33. — Събрах ви — рече кметът — да ми посочите между вас четири души най-честни и най-почтени, .. Изкажете се добросъвестно и посочете ми тия необходими за моята работа лица. Елин Пелин, Съч. IV, 269. — Кумата и кръстницата тряба да е същото лице — другояче са не може. Л. Каравелов, Съч. 11, 99. Търси те едно непознато лице. Въоръжено лице. Съмнително лице. // Със съгл. опред. Човек като представител или член на някаква административна или обществена организация или група на обществото, посочена от определението. — За тебе аз съм нищо, нула! Но аз не съм само сержантът еди-кой си, а служебно лице. Олицетворявам народната власт! Кл. Цачев, В, 37. Преговаряха за изпращане в България на голямата мисия от духовни лица. Й. Вълчев, СКН, 514. На никого не правеше впечатление, че тази вечер тук се бяха събрали няколко високопоставени лица. К. Калчев, ЖП, 448. В устава броят на членовете на комитета е неопределен, докато според проекта на Апостола членовете без ръководните лица са седем. Ив. Унджиев, ВЛ, 261. Не могат да бъдат избрани за представители: .. военните лица, които се намират в запас. Ал. Константинов, Съч., 54. Пред нас, .., вървяха файтоните на други граждански лица и любопитни патриоти. Ив. Вазов, Съч. XII, 169. То [събранието] стана в съседното село Макрикьой. Там присъствуваха освен светските лица и екзархът заедно с владиците. С. Радев, ССБ II, 28. Външно лице. Доверено лице. Материалноотговорно лице. Отговорно лице. Официално лице. Подотчетно лице. Политическо лице. Техническо лице.
7. Външна предна страна или част на някакъв предмет, обикн. сграда; фасада. Лицето на къщата беше боядисано в гъст портокалов цвят с бели линии по краищата. И. Петров, НЛ, 93. Влизането сред село стана осезаемо — домовете вече се сгъстяваха, обърнати с лице към широк площад, гдето се събираха улиците. Б. Обретенов, С, 60. Самият бункер бе разделен па две отделения. В предното, обърнато с лице към врага, бе сурово и войнишко. По земления под се търкаляха картечни гилзи, муниции се подаваха от нишите. П. Вежинов, НС, 135. Къщата е твърде голяма, с лице към двора, с гръб към пътя. А. Страшимиров, А, 89. Върху лицето на една дебела напречна греда, към вътрешната страна на която бяха прилепени две лястовичи гнезда, имаше издълбани и обгорени четири цифри. Т. Влайков, Пр I, 1.
8. Външна горна страна, повърхност на нещо. Противоп. опако. Тато, като поизчисти с ръка лицето на плата пред себе си и изреже с ножица възлите, .., с един особен майсторлък напръсква плата додето може да стигне. T. Влайков, Пр I, 115. Покривката беше зацапана с безброй мастилени петна .. Когато се изцапат краищата и от едната страна, те се прехвърлят на другата, като лицето и опакото се меняха непрестанно. Ст. Чилингиров, ПЖ, 173-174. Отвън дюкяните бяха навесени с връзки папуци от най-различна големина и цвят. Имаше и обикновени черни, от юфтена кожа, .. Други пък с лица от цветен плат, .., и какви ли не още. П. Здравков, НД, 15. Днес чрез хромово дъбене се обработват за лица на обувки и галантерийни цели главно леките кожи, като телешки, ... агнешки и др. Ст. Младенов и др., ОТК, 124. ● Обр. Зад сините планини на изток, .., се показваше пламналото лице на майското слънце. Елин Пелин, Съч. II, 82. Нощта беше светла. Измежду дървените решетки на прозорците към задната градина надничаше, сякаш нарязано на резени, кръглото лице на месечината. Ст. Дичев, Р, 46. // Стесн. Всяка от двете страни, повърхнини на плосък предмет, когато са еднакви. А над юнаците се дипли кадифян / червен байрак, .. / u двете му лица извезани богато — / .. / отсам е разярен изправен гордо лев, / .. / отвъд са думите тържествени и строги — / свобода или смърт, П. П. Славейков, Събр. съч. III, 135. Плат с две лица. Палто с две лица.
9. Геом. Размер на част от равнина, ограничена от затворена крива линия или от свързани помежду си прави; повърхнина. В същата книга [„Измерване на кръга“] той [Архимед] доказва, че лицето на кръга е равно на лицето на правоъгълен триъгълник, единият от катетите на който е равен на радиуса на кръга, а другият катет е равен на дължината на окръжността. Матем., 1967, кн. 2, 3. Тя [Питагоровата теорема] твърди, че квадратът, построен върху хипотенузата на един правоъгълен триъгълник, има лице, равно на сумата от лицата на квадратите, построени върху катетите. Матем., 1965, кн. 1, 5.
10. Грам. Граматична категория на глагола, която означава дали субект на действието е говорещият, този, на когото се говори, или този, за когото се говори, изразена чрез глаголното окончание или лексикално — чрез личните местоимения. Глаголът, за да ни покаже първото, второто или третьото лице, зема различно окончание във времената си. Д. Миркович, КМБГ, 22. Само че авторът съзнателно е турил себе си на второ място, а е изтъкнал на първо място самите събития .. Навсякъде, дето е принуден да говори за себе си, той туря името си в трето лице. К. Величков, ПССъч. VIII, 267.
◊ Вещо лице. Юрид. Човек със специални познания в някоя област, поканен от съда да даде професионално мнение по известен спорен въпрос. Делото ви срещу банката ще пропадне. Бъдете абсолютно сигурен в това. Зная какво трябва да изтъкна като вещо лице в съда. Д. Димов, Т, 128. Действащо лице. Литер. Действуващо лице. Остар. Литер. Всеки герой, отделен образ в драматическо или друг вид литературно произведение; персонаж. Бях във възторг от поетическия дар на автора, от неговото умение да рисува пълнокръвни характери и от образния език на действуващите лица. Н. Масалитинов, СбАСЕП, 433. Длъжностно лице. Юрид. 1. В административното право — държавен служител, кооперативна или друга обществена организация, която притежава правото да извършва официални действия за установяване, изменение или прекратяване на конкретни правоотношения. — Задръжте акта до делото. Разчитам, че бащата ще го подпише. Когато ми го върнете, ще го подпиша и аз като длъжностно лице. Б. Болгар, Б, 164. 2. В наказателното право — лице, което постоянно или временно осъществява функцията на представител на властта, като същевременно заема определена длъжност в държавно учреждение, предприятие или обществена организация. — Знаете ли, .., какво значи да нанасяте незаслужени оскърбления на длъжностно лице? Св. Минков, РТК, 196. — Следователят обвинява Кондарев в опит за убийство на длъжностно лице, понеже Кондарев бил стрелял по полицията — усмихна се Сотиров. Ем. Станев, ИК I и II, 444. Договарящо лице. Спец. Всяко от лицата (страните) при оформяне на договор. Трето лице. Книж. Човек, който е посредник за извършване, осъществяване на нещо. Митуш използва гнева му и го [баща си] склони да му припише една трета от имота, а къщата да му прехвърли чрез трето лице. Г. Караславов, СИ, 292. — Е, нашата учителка как ти се струва? Нали ти се харесва? Тръпнех от смущение. Какво да му отговоря? Тя открива сражението, макар чрез трето лице. Ив. Карановски, Разк. I, 97. Частно лице. Юрид. Всеки гражданин на една държава, носител на граждански права и задължения. Той беше вложил у разни частни лица суми за поддържане учащи се юноши с условие, че по никой начин няма да разгласяват настоящия виновник на тия благодеяния. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 62. Каравелов, Стоилов и Иванчов предлагаха да отидат в Свищов като частни лица, а имената им да не фигурират в прокламацията. С. Радев, ССБ II, 155. Юридическо лице. Юрид. Отвлечена единица, състояща се от отделни обединения, институции, организации, дружества и под., като носител на граждански права и задължения.
~ Божо̀ лице. Простонар. Човек със съвсем обикновени, нормални черти на лицето, който нито е хубав, нито е грозен.
*лицѐ ↑Рекламно лице. Е. М. е лице за България на „Ред бул“. 24 ч/2000/325. Моника Белучи става лице на рекламната кампания на може би най-претенциозния дизайнерски тандем - Долче и Габана. Пар/2005/17.
∆ Контактно лице. Вж. контактен. Рекламно лице. Вж. рекламен.