лицѐ - единствено число, нечленувано лицѐто - единствено число, членувано лица̀ - множествено число, нечленувано лица̀та - множествено число, членувано
- 1. лице
- - В лицето
See more- - Гледам <право> в лицето
- - Давам/дам лице:1
- - Давам/дам лице:2
- - Заличавам/залича от лицето на земята
- - Заплювам/заплюя <право> в лицето
- - Засрал съм си лицето
- - За хорско лице
- - Изваждам/извадя на лице:1
- - Изваждам/извадя на лице:2
- - Изгубвам си/изгубя си лицето
- - Изкарвам/изкарам на лице
- - Излизам/изляза на лице
- - Имам лице
- - Излизам/изляза с бяло лице
- - Излизам/изляза с отворено лице
- - Изтривам/изтрия от лицето на земята
- - Изчезвам/изчезна от лицето на земята
- - <Колкото> за лице
- - Лице с (в, срещу) лице
- - Минава ми/мине ми сянка по лицето
- - Направям/направя кисело лице
- - Не показвам/покажа лице на бял свят
- - Не показвам/покажа лице пред света
- - Обръщам се/обърна се с лице
- - Оставам/остана без лице
- - Отворил лице
- - Отвръщам/отвърна лице
- - Плюя в лицето
- - Плюя си на (в, върху) лицето
- - Посрах лицето
- - Поставям/поставя на лице
- - По твое лице цвете расло
- - Право в лицето
- - Правя кисело лице
- - Правя лице
- - Пред лицето
- - Разкривам/разкрия истинското си лице
- - С какво лице
- - С открито лице
- - Турям/туря лице под нота
- - Умивам/умия лицето
- - Умивам си/умия си лицето
- - Умивам/умия срама от лицето
- - Хвърлям/хвърля в лицето
- - Хвърлям кал върху лицето
- - Ангел на лице, дявол на сърце
- - Изменям се/изменя се в лицето
- - Почерних лицето някому
- - Лепвам/лепна срам на лицето на някого
- - Познавам <само> по лице някого
ЛИЦЀ, мн. -а̀, cp. 1. Предна част от главата човек, на която се намират челото, веждите, очите, носът, устата, бузите и брадата. Стайка милостиво гледаше Радиното лице. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 194. Лицата си оставаха все тъй загорели от слънцето. Й. Йовков, Ж 1945, 6. Всички тия люде, жени, мъже, деца, .., носяха на лицата си изражение на люде честити, които съзнават, че са изпълнили един велик дълг. К. Величков, ПССъч. II, III, 5-6. Що одеше малко моме на вода, / ми одеше лудо младо по неа: / „Дай ми, боже, да се ставам со неа, / да целивам бяло лице от неа, / да целивам църни очи от неа.“ Нар. пес. СбБрМ, 442. Янке ле, бело момиче, / защо си толкоз хубава, / .., / на лице бела, червена. Нар. пес., СбВСтТ, 504. „Вала тебе, Росандо девойкьо, / я излезни лице да ти видим, / че ме пита моя мила сестра, / каква беше Росанда девойкя.“ Нар. пес., СбНУ XLIX, 4. // Със съгл. или несъгл. опред. Израз, изражение на тази част от главата на човек като отражение на психическо състояние, което се посочва от определението. Боляринът спря коня и го обърна към четата. Като видяха лицето на челника си, войниците се смълчаха. Ст. Загорчинов, ДП, 296. Меланхоличната усмивка и угриженото лице на тая висока слаба жена, .., пак възкреси у него мисълта, че над тези хора витае някаква обреченост. Ем. Станев, ТЦ, 95. Ганьо тръгна да си ходи, срещна в коридора училищния слуга, .., подаде му още едно писмо и вече с друго лице, сърдит и строг му каза: — Дай туй пък на онази, на старата. Й. Йовков, ПГ, 78. От лице му мрачно всички се бояха, / селяните прости светец го зовяха, / и сбрани, сдушѐни във тайни места, / слушаха със трепет, със зяпнали уста / неговото слово, сладко и опасно. Ив. Вазов, Съч. I, 172. На Марко връло му дожалело, / та си ойде на негови двори. / Отдалек го макя погледнала, / та на Марко вели и говори: / — Ой ле Марко, ой ле мили сину! / Защо ми си лице променил? Нар. пес., СбНУ XXIX, 78. Грейнало лице. // Разг. Със съгл. или несъгл. опред. или в съчет. с предл. на или по. Общият външен вид на тази част, с характерни за всеки човек отличителни черти; физиономия. — Булка, двайсет години не съм дохождал тука, лицето на майка ти като че виждам. Й. Йовков, ΒΑΧ, 95. Той не можеше да си представи точно какво бе нейното лице, очите ѝ, устата ѝ. Елин Пелин, Съч. I, 89. За тия четири-пет години той се беше доста променил: не бе застарял, а само отслабнал на лице. Ст. Загорчинов, ДП, 321. — Колибарите му [на Живко] разправили коя Милкана, Милкана сирачето, описали я каква е на лице и снага. Р. Стоянов, М, 28. — Аз много пъти съм Ви виждала, но все отдалече. Просто не знаех как изглеждате на лице. М. Грубешлиева, ПИУ, 115. Снагата беше взел от баща ми, а на лице отиваше повече на майка ми, напомняше нейния род по майчина линия. А. Гуляшки, ДМС, 156. Знам го по лице. Δ Познава се по лицето, че му е топло сърцето. Послов.
2. Прен. Общият външен вид, характеризиращ дадено място; облик, физиономия. Днес всичко там е вече друго и в тия нови, претенциозни и безлични постройки, аз не мога да позная лицето на моя град. К. Константинов, ППГ, 12. София, която ми се бе представила тогава в своя параден вид, показваше сега същинското си лице — делнично и неприветливо, като мръсните дворчета на квартирите, в които живеехме под наем по улиците „Цар Самуил“, „Парчевич“ и площад „Позитано“. К. Константинов, ППГ, 92. От тия тъмни и облачни теории излязоха тия светкавици, които изменяват днес лицето на централната Европа и ѝ дават друго направление. Ч, 1870, бр. 2, 53.
3. Прен. Същност, характер, облик на някого или на нещо. През десетината месеца, които прекарах там [в Ловеч], всичко, в което човекът не участвува, беше едно непознато дотогава съчетание на аромати, музика и на някакъв замайващ копнеж, .. Това беше едното лице на нещата. К. Константинов, ППГ, 300. В 1908 година, .., великият френски писател хуманист Анатол Франс във фантастичния си роман „Островът на пингвините“ под името „Нова Атланта“ разкри лицето на „новата“ .. държава Америка. Т. Генов, Избр. пр, 202. Тая философия [на християнството] отървава человека от всякакви въобръжения, тя му показва печалното лице на неговото злощастие, сиромашия. Ч, 1875, бр. 11, 503-504. Гладът показваше вече грозното си лице. // Стесн. Съвкупност от основни идеи, теми, насоки, които характеризират даден творец или някаква друга духовна изява; физиономия, облик, характеристика. Тя [чеховската тъга] е, така да се каже, негатива на неговото творчество, а истинското му лице, което трябва да бъде проявено и подчертано, е светлият оптимизъм и твърдата вяра на Чехова в светлото бъдеще. Т. Масалитинова, Т, 1954, кн. 2, 56. От години у нас литературните вестници и списания вършат обща работа. Те дават до голяма степен лице на текущата литература. ЛФ, 1958, бр. 47, 2.
4. Прен. Простонар. Чест, достойнство, морален облик на някого. — Ами това леке, дето го залепи той на вратнята ми и на лицето ми, кръв го измива! Ив, Вазов, Съч. VIII, 30. — Слаба е без опора жената, Лозане. Мъжът за нея опора и лице, и чест, и крило орлово е за нея. Д. Талев, И, 626. Врагът от три деня наоколо храма / гърмеше отчаен, / .. / Борците държаха и никой от тях / за сдаване срамно уста не отвори / и лицето първи да си опозори. Ив. Вазов, Съч. I, 177. Вати да го [девойчето] терат на най-тежките работи да работи. Леб еднаж на ден му даала .. Пак девойчето си стояло на лицето и на здравето. Нар. прик., СбНУ XV, 103.
5. Графично изображение, рисунка, портрет или снимка на предната част на главата на човек; лик1, образ. Вечно мълчание пълнеше голямата стая и слабият пламък на кандилото, което почти непрекъснато мъждукаше пред иконостаса, от който гледаше благото лице на Спасителя, гаснеше и се криеше пред страшната тишина. Елин Пелин, Съч. III, 99. Всичките изображения носят безжизнен, монотонен и неизменим печат, присъщ на византийската живопис; всичките лица си приличат едно на друго. Ив. Вазов, Съч. XV, 27. Още в Пловдив, .., той ни учудваше с бързите и верни скицирания лицата на някои депутати. К. Величков, ПССъч. I, XII.
6. Човек като отделен индивид, член на обществото; личност. Когато Стефчов влезе при бея, той завари там само едно лице: Земанова. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 25. — Там стоя около час и излезе с някакво лице. Двамата тръгнаха заедно. Й. Демирев и др., ОС, 33. — Събрах ви — рече кметът — да ми посочите между вас четири души най-честни и най-почтени, .. Изкажете се добросъвестно и посочете ми тия необходими за моята работа лица. Елин Пелин, Съч. IV, 269. — Кумата и кръстницата тряба да е същото лице — другояче са не може. Л. Каравелов, Съч. 11, 99. Търси те едно непознато лице. Въоръжено лице. Съмнително лице. // Със съгл. опред. Човек като представител или член на някаква административна или обществена организация или група на обществото, посочена от определението. — За тебе аз съм нищо, нула! Но аз не съм само сержантът еди-кой си, а служебно лице. Олицетворявам народната власт! Кл. Цачев, В, 37. Преговаряха за изпращане в България на голямата мисия от духовни лица. Й. Вълчев, СКН, 514. На никого не правеше впечатление, че тази вечер тук се бяха събрали няколко високопоставени лица. К. Калчев, ЖП, 448. В устава броят на членовете на комитета е неопределен, докато според проекта на Апостола членовете без ръководните лица са седем. Ив. Унджиев, ВЛ, 261. Не могат да бъдат избрани за представители: .. военните лица, които се намират в запас. Ал. Константинов, Съч., 54. Пред нас, .., вървяха файтоните на други граждански лица и любопитни патриоти. Ив. Вазов, Съч. XII, 169. То [събранието] стана в съседното село Макрикьой. Там присъствуваха освен светските лица и екзархът заедно с владиците. С. Радев, ССБ II, 28. Външно лице. Доверено лице. Материалноотговорно лице. Отговорно лице. Официално лице. Подотчетно лице. Политическо лице. Техническо лице.
7. Външна предна страна или част на някакъв предмет, обикн. сграда; фасада. Лицето на къщата беше боядисано в гъст портокалов цвят с бели линии по краищата. И. Петров, НЛ, 93. Влизането сред село стана осезаемо — домовете вече се сгъстяваха, обърнати с лице към широк площад, гдето се събираха улиците. Б. Обретенов, С, 60. Самият бункер бе разделен па две отделения. В предното, обърнато с лице към врага, бе сурово и войнишко. По земления под се търкаляха картечни гилзи, муниции се подаваха от нишите. П. Вежинов, НС, 135. Къщата е твърде голяма, с лице към двора, с гръб към пътя. А. Страшимиров, А, 89. Върху лицето на една дебела напречна греда, към вътрешната страна на която бяха прилепени две лястовичи гнезда, имаше издълбани и обгорени четири цифри. Т. Влайков, Пр I, 1.
8. Външна горна страна, повърхност на нещо. Противоп. опако. Тато, като поизчисти с ръка лицето на плата пред себе си и изреже с ножица възлите, .., с един особен майсторлък напръсква плата додето може да стигне. T. Влайков, Пр I, 115. Покривката беше зацапана с безброй мастилени петна .. Когато се изцапат краищата и от едната страна, те се прехвърлят на другата, като лицето и опакото се меняха непрестанно. Ст. Чилингиров, ПЖ, 173-174. Отвън дюкяните бяха навесени с връзки папуци от най-различна големина и цвят. Имаше и обикновени черни, от юфтена кожа, .. Други пък с лица от цветен плат, .., и какви ли не още. П. Здравков, НД, 15. Днес чрез хромово дъбене се обработват за лица на обувки и галантерийни цели главно леките кожи, като телешки, ... агнешки и др. Ст. Младенов и др., ОТК, 124. ● Обр. Зад сините планини на изток, .., се показваше пламналото лице на майското слънце. Елин Пелин, Съч. II, 82. Нощта беше светла. Измежду дървените решетки на прозорците към задната градина надничаше, сякаш нарязано на резени, кръглото лице на месечината. Ст. Дичев, Р, 46. // Стесн. Всяка от двете страни, повърхнини на плосък предмет, когато са еднакви. А над юнаците се дипли кадифян / червен байрак, .. / u двете му лица извезани богато — / .. / отсам е разярен изправен гордо лев, / .. / отвъд са думите тържествени и строги — / свобода или смърт, П. П. Славейков, Събр. съч. III, 135. Плат с две лица. Палто с две лица.
9. Геом. Размер на част от равнина, ограничена от затворена крива линия или от свързани помежду си прави; повърхнина. В същата книга [„Измерване на кръга“] той [Архимед] доказва, че лицето на кръга е равно на лицето на правоъгълен триъгълник, единият от катетите на който е равен на радиуса на кръга, а другият катет е равен на дължината на окръжността. Матем., 1967, кн. 2, 3. Тя [Питагоровата теорема] твърди, че квадратът, построен върху хипотенузата на един правоъгълен триъгълник, има лице, равно на сумата от лицата на квадратите, построени върху катетите. Матем., 1965, кн. 1, 5.
10. Грам. Граматична категория на глагола, която означава дали субект на действието е говорещият, този, на когото се говори, или този, за когото се говори, изразена чрез глаголното окончание или лексикално — чрез личните местоимения. Глаголът, за да ни покаже първото, второто или третьото лице, зема различно окончание във времената си. Д. Миркович, КМБГ, 22. Само че авторът съзнателно е турил себе си на второ място, а е изтъкнал на първо място самите събития .. Навсякъде, дето е принуден да говори за себе си, той туря името си в трето лице. К. Величков, ПССъч. VIII, 267.
◊ Вещо лице. Юрид. Човек със специални познания в някоя област, поканен от съда да даде професионално мнение по известен спорен въпрос. Делото ви срещу банката ще пропадне. Бъдете абсолютно сигурен в това. Зная какво трябва да изтъкна като вещо лице в съда. Д. Димов, Т, 128. Действащо лице. Литер. Действуващо лице. Остар. Литер. Всеки герой, отделен образ в драматическо или друг вид литературно произведение; персонаж. Бях във възторг от поетическия дар на автора, от неговото умение да рисува пълнокръвни характери и от образния език на действуващите лица. Н. Масалитинов, СбАСЕП, 433. Длъжностно лице. Юрид. 1. В административното право — държавен служител, кооперативна или друга обществена организация, която притежава правото да извършва официални действия за установяване, изменение или прекратяване на конкретни правоотношения. — Задръжте акта до делото. Разчитам, че бащата ще го подпише. Когато ми го върнете, ще го подпиша и аз като длъжностно лице. Б. Болгар, Б, 164. 2. В наказателното право — лице, което постоянно или временно осъществява функцията на представител на властта, като същевременно заема определена длъжност в държавно учреждение, предприятие или обществена организация. — Знаете ли, .., какво значи да нанасяте незаслужени оскърбления на длъжностно лице? Св. Минков, РТК, 196. — Следователят обвинява Кондарев в опит за убийство на длъжностно лице, понеже Кондарев бил стрелял по полицията — усмихна се Сотиров. Ем. Станев, ИК I и II, 444. Договарящо лице. Спец. Всяко от лицата (страните) при оформяне на договор. Трето лице. Книж. Човек, който е посредник за извършване, осъществяване на нещо. Митуш използва гнева му и го [баща си] склони да му припише една трета от имота, а къщата да му прехвърли чрез трето лице. Г. Караславов, СИ, 292. — Е, нашата учителка как ти се струва? Нали ти се харесва? Тръпнех от смущение. Какво да му отговоря? Тя открива сражението, макар чрез трето лице. Ив. Карановски, Разк. I, 97. Частно лице. Юрид. Всеки гражданин на една държава, носител на граждански права и задължения. Той беше вложил у разни частни лица суми за поддържане учащи се юноши с условие, че по никой начин няма да разгласяват настоящия виновник на тия благодеяния. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 62. Каравелов, Стоилов и Иванчов предлагаха да отидат в Свищов като частни лица, а имената им да не фигурират в прокламацията. С. Радев, ССБ II, 155. Юридическо лице. Юрид. Отвлечена единица, състояща се от отделни обединения, институции, организации, дружества и под., като носител на граждански права и задължения.
~ Божо̀ лице. Простонар. Човек със съвсем обикновени, нормални черти на лицето, който нито е хубав, нито е грозен.
Няма да се бавя да ви описвам дяда Пуня, .. Лицето му, като всяко божо лице, такова, каквото е рекъл Господ да бъде. М. Георгиев, Избр. разк., 171. В лицето на някого. Разг. 1. В съчет. с казвам (говоря и под.). Без заобикалки, без да се скрива истината от някого; открито (казвам). Напразно Общи и Хинов му казваха в лицето, че той е един от най-важните деятели и че кафенето държи само, за да служи то на комитета. Ст. Дичев, ЗС II, 755. 2. В съчет. със смея се (присмивам се и под.). Явно, открито пред самия човек, за когото се отнася (смея се). В кръчмата му се присмяха в лицето: — Видя в кесията си два гроша и тръгна хорския имот да купува. К. Петканов, ОБ, 227. В лицето на някого или нещо; в нечие лице. Книж. За уточняване кой или какво се явява като длъжностно лице, представител на някого или на някаква институция. Неговото [на Раковски] идване в столицата на Сръбското княжество, васално на султана, малко предшествува великденската акция на цариградските българи, която в негово лице намери възторжен поддържник. Т. Жечев, БВ, 135. Главно действуващо лице. Разг. Шег. Човек, който е в центъра на някакво събитие, дейност или на някаква случка. Дотук, макар и бегло, но вярвам достатъчно ясно се запознахме с главните действуващи лица в драмата на любовта. Π. Π. Славейков, Събр. съч. VI (2), 62. Гледам <право> в лицето нещо или на нещо. Книж. Твърдо посрещам нещо, не се страхувам да приема нещо такова, каквото е. Най-едри, най-бързо нахвърлени щрихи ще извикат пред очите тоя образ. Спомнете си: тъмната, смачкана фуражка, .., тоя равнодушен, но спокоен и твърд поглед, навикнал да гледа в лицето на най-голямата опасност, в лицето на самата смърт. Й. Йовков, Разк. III, 88. — Подгответе детето за живота, приучете го да гледа на нещата право в лицето. Елин Пелин, Съч. IV, 203. Давам / дам лице1 на нещо. Разг. Правя нещо да има добър външен вид. Угарите се ширнаха, опасаха баирите, .., дадоха лице на полето. К. Петканов, МЗК, 26. Давам / дам лице2 някому. Разг. Проявявам отстъпчивост към недобрите постъпки на някого и по този начин не му давам възможност да се осъзнае и да се засрами. — Сестро, сестро! Както гледам, ша го развалите туй дете. Хем у тебе е кабахатя, че го глезиш и му даваш толкоз лице, дет да не ще да знай никого. Т. Шишков, ГМ, 21. Заличавам / залича (изтривам / изтрия) от лицето на земята някого или нещо. Книж. Унищожавам, премахвам напълно (обикн. държава, народ, град и под.). Заплитам / заплюя <право> в лицето някого; плюя в лицето на някого. Разг. Грубо. Изказвам на някого възмущението си от негова постъпка, поведение или презрението си към него. Той постъпи жестоко и я предизвика да му каже много горчиви неща, да го заплюе право в лицето. Засрал съм си лицето. Разг. Грубо. Загубил съм напълно чувството за срам; проявявам безсрамие, нахалство. За хорско лице. Диал.; <Колкото> за лице. Разг. Да се даде външно вид, че нещо, което трябва да се направи, е направено; привидно, формално. На връщане Гроздан го [момчето] заварди и го прибра в общината. Колкото за лице, той го обвини, че е крал захар и сол от склада. Г. Караславов, ОХ II, 84. — Да не се помисли, че това е било преструвка или само за лице плач, не! СбНУ XVIII, 562. Изваждам / извадя (изкарвам / изкарам) на лице1 нещо. Разг. Правя да се узнае нещо от всички, да стане достояние на всички; разкривам. В съда извадиха на лице всичките му злоупотреби. Изваждам / извадя на лице2 някого. Диал. Помагам на някого да се образова и да си създаде добро материално положение, да преуспее в живота. — Толкози години туй село, тези селяни та прехранват и та извадиха малко на лице, не ли тряба да им благодариш, да им са радваш, да не ги оставяш на кръстопът. Ил. Блъсков, ЗК, 49. Изгубям <си> / изгубя <си> лице<то>; оставам / остана без лице. Диал. Изведнъж побледнявам, прежълтявам или погрознявам, изменям израза, вида си под въздействието на силна емоция. Той беше изгубил лицето си и гледаше плахо-плахо. Ив. Вазов, Съч. VII, 103. Излизам / изляза (излягвам / изляза) на лице. Диал. 1. Заставам така, че да ме виждат, да бъда забелязан. Коа чул царот тоа нещо от момчето, що беше излегло на лице пред сите момчиня, беше се зачудил, откай беше му текнало да му речи така. Нар. прик., СбНУ XV, 111. 2. Ставам известен на всички, явен за всички; разкривам се. Някой беше го видял при един сарафин, .. Помислиха, че най-после златото на откраднатия венец излизаше на лице. Й. Йовков, Ж 1945, 252-253. Фарадей бил син на един сиромах ковач, .., а после излязъл на лице и ся прочул като философ. Й. Груев, СП (превод), 11-12. 3. Личи, проличава нещо. Весел ми куме и сваи миле, / .. / Като ми пийте, ядете, / пада ли ви на сърце, / излезва ли ви на лице. / Весели да сте сваи миле. Нар. пес., СбВСт, 235. Излизам / изляза с бяло (отворено) лице. Диал. Оказвам се прав, чист, непосрамен. Имотен народ по-лесно повдига училища, .., по-лесно си подобрява градовете и селата, .., по-слободно и с бяло лице излиза пред целий свят. Й. Груев, КН 4 (превод), 54. Изчезвам / изчезна от лицето на земята. Книж. Преставам да съществувам. И аз никога няма да го [дядо Денчо] забравя, макар да е изчезнал гробът му от лицето на земята. К. Калчев, ПИЖ, 94. Истина, българското имя угасна в Голяма България, но то не можа да изчезне съвсем и от лицето на земята. Д. Войников, КБИ, 30. Имам лице. Със следв. изреч. със съюз да. Обикн. във 2 и З л. Разг. Не се срамувам да постъпя по един или друг непристоен начин, проявявам нахалство, безочие с някаква своя постъпка (употребява се за изразяване на възмущение от някого). Дядо Любен разтърси глава от отвращение и избухна за изненада на всички: — Пфу!... Безсрамна гадина!... Още има лице да ме гледа в очите и да ме кани!... Пфу!... Мръсна душа!... К. Петканов, ДЧ, 377. Лице с (в, срещу) лице. Разг. 1. Непосредствено срещу някого, един срещу друг. Засили се да бяга, но войникът го хвана за ризата и го дръпна тъй силно, че двамата застанаха лице с лице. И. Петров, НЛ, 236. — Ясна ли ви е сега задачата ви, целта ви? Приемате ли я? Под напора на тия въпроси Райнов стана, направи няколко крачки към вратата, завъртя се кръгом и се изправи дръзко лице в лице с езуита. Ст. Дичев, ЗС II, 277. Щом царят седна на мястото си до златното блюдо, болярите и иноците се наредиха наоколо по знатност и години. Теодосий и отец игумен се намериха лице срещу лице с Йоана Александра. Ст. Загорчинов, ДП, 372. 2. В непосредствен контакт, досег, в непосредствени отношения с някого или нещо; пряко, направо. И той не можеше да се насити на тия уединени разходки. Те го пренасяха в друг, сладостен и далечен мир; те го туряха лице с лице с детинските му и момчешките му дни. Ив. Вазов, Съч. XXV, 16. Томьо беше преживял стотици премеждия, животът му е бил на косъм, беше се срещал лице с лице със смъртта, но по-дълбоко никога не беше се вълнувал. Г. Караславов, Избр. съч. V, 193. Процесът по обира на хазната неочаквано го [Саиб] срещна лице в лице с един нов свят, принадлежащ на хора, с каквито досега не бе имал работа. Ст. Дичев, ЗС II, 737. Опасността, която не познаваме отблизо, е винаги по-страшна, отколкото когато се изправим лице срещу лице при нея. П. К. Яворов, Съч. II, 214. Минава ми / мине ми сянка по лицето. Книж. За момент ми се помрачава настроението от някаква неприятна мисъл, неприятно изживяване; добивам за кратко време мрачен израз. На (за) лице прилика; лице на (за, спроти) някого. Нар.-поет. Човек, който физически и духовно е напълно подходящ на друг. Зажени се Дойчин добър юнак. / Саме оди, та си либе тражи — / нема нигде на лице прилика. Нар. пес., СбНУ XLIV, 39. — Леле мале, леле мила мале! / Съде одих, за девойкя тражих, / се преодих села и градове / и преодих ора и съборе: / нигде нема девойкя да найдем, / да си найдем за лице прилика. Нар. пес., СбНУ XLIII, 194. — Τак ми бога, сестро Ангелино, / я кя шета земя покраина, / дур да найда лице спроти мене. Нар. пес., СбНУ VI, 53. Направим / направя кисело лице. Обикн. в св. вид. Разг. Придобивам недоволен, сърдит вид; нацупвам се, намусвам се. Учителят направи кисело лице и не иска даже да се ръкува. Елин Пелин, Съч. I, 208. Събо се натъкми върху коня на пленника болярин, а самият болярин, колкото и да се сърдеше и да правеше кисело лице, трябваше да седне зад него. Ст. Загорчинов, ДП, 68. Не показвам / покажа лице на бял свят; не показвам / покажа лице пред света; не си показвам / покажа лицето на бял свят; не си показвам / покажа лицето пред света. Разг. Не се явявам пред хората. Обръщам се / обърна се с лице към нещо; обръщам / обърна лице към нещо. Книж. Съсредоточавам вниманието си главно върху нещо, насочвам се към нещо. Отвръщам / отвърна лице от някого или от нещо. Разг. Изоставям някого или нещо, преставам да се грижа, да се интересувам повече от някого, отказвам се от някого или от нещо. „О, милост за тебе от бога да няма, / лице той от теб да отвърне.“ Π. Π. Славейков, Събр. съч. I, 50. Плюя си на (в, върху) лицето. Разг. Грубо. Постъпвам така, че загубвам уважение към себе си; изгубвам чувство за срам и самоуважение. — Аз не мога да плюя върху лицето си .. Уволнете ме, но аз не мога, моята съвест не ми позволява да фалшифицирам нещата за угода на тоя или оня! Ст. Даскалов, СЛ, 476. Посрах лицето някому. Диал. Вулг. Опозорих някого. Поставям / поставя на лице някого. Диал. Изтъквам по някакъв начин някого, създавам му видно положение. По твое лице цвете расло. Диал. Ирон. Ти пък да не си много добър (казва се на някого, когато говори лошо по адрес на другите). Правя лице някому. Диал. Давам вид, преструвам се, че обичам някого: подмилквам се. — Мошне арно си живеам, бабице — му рекол мажот, — како що сакат господ. — Оо̀в море чедо, ти арно я милуаш [жена си], туку тая кучка лице ти праит, не те милуат от сърце. Нар. прик., СбНУ VI, 102. Пред лицето на някого или на нещо. Разг. 1. В присъствието на някого. Всички я уважаваха [баба Марга] и селяните не смееха да пущат пред нейно лице любимите си изобилни попръжни. Елин Пелин, Съч. III, 12. Пенчо почиташе и слушаше кръстника си, но това правеше той само пред лицето му, изпроводеше ли го из къщата си, захващаше подиря му и него да насажда. Ил. Блъсков, ПБ II, 7. 2. Явно, неприкрито. — Братия! Покажете са пред лицето на сичкия свят, че сте достойни за свободата. НБ, 1876, бр. 10, 39. С какво лице. Разг. Като възклицание за изразяване на: а) Срам, разкаяние или неудобство от извършена нередна, некрасива постъпка; как, по какъв начин. С какви очи ще излезе той пак по кръчми и кафенета? .. С какво лице ще посрещне презрението на цяло село? Г. Караславов, Избр. съч. I, 186. — Ти беки не знаеш какво нещо е честта и колко е лоше, когато един съвестен човек я изгуби? С кое лице да изляза аз сега пред тия селяни, с кои очи да ги гледам и с какво ще им са похваля? Ил. Блъсков, ПБ III, 75. б) Възмущение от долна, грозна постъпка на някого. — Не е и срамота? Следователят го избрал за най-верен и най-опитен човек, а той се юрнал да лочи като куче! Че с какво лице ще се яви пред него? Д. Немиров, Д № 9, 39. С открито лице. Разг. С чиста, неопетнена съвест; открито, честно. Младежкият митинг е нейно дело. / .. / Ще срещне деня със открито лице. Бл. Димитрова, Л, 100. Турям / туря лице под ноги. Диал. Изгубил съм всякакъв срам, държа се нахално, безсрамно. Стиска Лило капата у ръце, свива я, гняви я, па току почна: — Дедо... ете, я... она... резил у къщи!... Не е чере!.... Турила лице под ноги, па не се търпи вече! М. Георгиев, Избр. разк., 64. Удрям / ударя сякаш (като) с мокра кърпа по лицето някого. Разг. Силно изненадвам някого с нещо много неприятно; слисвам. — Шефе, седем души сме — .. — Митко и Колето тая нощ се изпарили. Вместо „добро утро“ сякаш с мокра кърпа го удариха по лицето .. — Избягалите — избягали .. Други трябва да се търсят на тяхно място. Й. Гешев, ВТ, 49. Умивам / умия лицето на някого. Разг. Спасявам обикн. с делата си някого от срам, представям го добре, отсрамвам го. Левски, Бенковски, Кочо Чистеменски, .., сичките хора еснафлии и работници. Tue и никой други, умиха лицето на България и защитиха нашата опозорена слава. З. Стоянов, ЗБВ I, 18. Умивам / умия лицето си. Разг. С делата си се спасявам от срам, представям се добре, отсрамвам се. Но българите умиха лицето си. Героизмът им гръмна навсякъде и запуши устата на клеветата. Ив. Вазов, Съч. VI, 106. Хвърлям / хвърля в лицето на някого нещо. Разг. Казвам на някого нещо (обикн. неприятно) направо, открито, без заобикалки. Хвърлям / хвърля кал върху лицето на някого. Разг. С постъпките си ставам причина някой да е унижен; злепоставям някого, опозорявам. Червя лице. Разг. Изпитвам силно чувство на срам, на неудобство от нещо пред някого. За да не червим лице .. пред пратениците, че не можем да им са притечем на помощ или други някакви извинения, казахме им да обадят на населението да са държи и че четата в най-непродължително време ще да привтаса. З. Стоянов, ЗБВ II, 171. Черня (почерням / почерня, зачерням / зачерня) лицето на някого. Простонар. Държа се неприлично, нечестно, недостойно и така засягам честта, достойнството на някого, който обикн. ми е роднина; опозорявам, посрамвам. — Не ми зачерняйте лицето. Ив. Вазов, Съч. XXII, 21. Черня (почерням / почерня, зачерням / зачерня) си лицето. Простонар. Държа се неприлично, нечестно, недостойно и така се опозорявам, посрамвам. — Да правим училище, да дигаме черква и в награда таквози... да си черним лицето пред света. П. Тодоров, Събр. пр II, 426.See more
*лицѐ ↑Рекламно лице. Е. М. е лице за България на „Ред бул“. 24 ч/2000/325. Моника Белучи става лице на рекламната кампания на може би най-претенциозния дизайнерски тандем - Долче и Габана. Пар/2005/17.
∆ Контактно лице. Вж. контактен. Рекламно лице. Вж. рекламен.