човѐк - единствено число, нечленувано човѐка - единствено число, членувано - непълен член човѐкът - единствено число, членувано - пълен член човѐци - множествено число, нечленувано човѐците - множествено число, членувано
- 1. човек
- - Да се кръстиш с двете ръце и да се кръсти човек с двете ръце
See more- - Да се кръстиш с лява<та> ръка и да се кръсти човек с лява<та> ръка
- - Да се прекръстиш е двете ръце и да се прекръсти човек с двете ръце
- - Да се прекръстиш с лява<та> ръка и да се прекръсти човек с лява<та> ръка
- - Докато (доде, дорде) се обърнеш и докато (доде, дорде) се обърне човек
- - Знае се, че Кръсто е кръстен човек
- - И куче, и човек
- - Като един <човек>
- - Като човек
- - От мене човек няма да стане
- - Псе и човек
- - Човек от круша падне, та (че) пак се сбърка
- - Човек от магаре падне, та (че) пак се сбърка
- - Човек ще си умре без свещ с тебе
- - човек
- - Горна ръка човек
- - Две педи човек
- - Долна ръка човек
- - Не от мира се го, човек
- - Не от той свят, човек
- - <От> втора ръка, човек
- - <От> първа ръка, човек
- - <От> трета ръка, човек
- - Средна ръка, човек
- - Мой човек
- - Човек на възраст
- - Човек на думата
- - Човек на живота
- - Човек на настроение (настроения)
- - Откакто се помня като човек
- - Човек от оня свят
- - Човек от улицата
- - Педя човек
- - Педя човек, лакът брада
- - Човек на години
- - Сиромах човек, жив дявол
- - Царското птиче веднъж каца на човека глава във живота му
- - Човек от круша падне, пак си почива
- - Човек с име
човèк, зват. човèче, мн. (остар.) -ци и хòра, (остар.) лю̀де, м. 1. Същество, което за разлика от животните има способност да мисли и говори, да живее обществен живот, да изработва оръдия на труда и да си служи с тях.