лѝтвам - първо лице, единствено число, сегашно време лѝтваш - второ лице, единствено число, сегашно време лѝтва - трето лице, единствено число, минало свършено време лѝтваме - първо лице, множествено число, сегашно време лѝтвате - второ лице, множествено число, сегашно време лѝтват - трето лице, множествено число, сегашно време лѝтвах - първо лице, единствено число, минало несвършено време лѝтвахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време лѝтвахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време лѝтваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време лѝтваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време лѝтвай - второ лице, единствено число, повелително наклонение лѝтвайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение лѝтващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие лѝтващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие лѝтващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие лѝтваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие лѝтващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие лѝтващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие лѝтващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие лѝтващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие лѝтващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие лѝтвайки - деепричастие лѝтвал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие лѝтвалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие лѝтвалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие лѝтвала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие лѝтвалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие лѝтвало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие лѝтвалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие лѝтвали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие лѝтвалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие
ЛЍТВАМ, -аш, несв.; лѝтна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. 1. За птица или насекомо — с размахване на крилете се отделям от мястото, където съм бил; излитам, политам. Гората екна от ударите на секирите. Дърветата трепнаха, изплашените птички литнаха и се понесоха нагоре към червените сипеи. М. Марчевски, П, 69. Калинки се катереха по високите стъбла на тревата, разперваха мънички червени крилца и също литваха във въздуха. Д. Ангелов, ЖС, 18. Безброй пеперуди, бели и жълти, като летящи цветни петънца от пейзажа се носят над ливадите, полепват по младите клонки и отново литват. П. Вежинов, НС, 53. Няколко щъркели литнаха над обителта, повиха се лениво и мудно и пак се спуснаха на земята до самата река. Ст. Загорчинов, ДП, 204. // За летателен апарат — привеждам се в движение чрез излитане, политане. Тя [книгата] ме носи... тихо ми говори / как ще стихнат буйни ветрове, / как реките ще вървят нагоре — / да оглеждат звездни светове, / .. / към които може би ще литне / и ракета, тласната от мен. Цв. Ангелов, НП, 55. // За човек — тръгвам за някъде с летателен апарат; излитам, политам, отлитам. В килията съседна / парашутисти лежат, / литнали са чак от север / да се бият със врага. Кр. Белев, ПЗБ, 32.
2. За различни предмети — внезапно, изведнъж се отделям от някаква повърхност и като минавам през въздуха и по него, достигам до друга повърхност или цел. Огънят се сниши. Към небето вече не излиташе гъстият рояк на искрите. Само от време на време някоя самотна искрица литваше към косите на пионерките, но угасваше, преди да ги стигне. Цв. Ангелов, ЧД, 172. Пък и те [разбойниците] като зверовете от Момчила се бояха, че литнеше ли стрелата измежду пръстите му — право в сърцето се забиваше. О. Василев, ЗЗ, 25. Грамаден блок се откърти почти от самия връх и литна надолу, повличайки със себе си същински поток от малки и големи камъни. А. Христофоров, П, 8. Братовчедът скочи с размах във водата, тя се разцепи и погълна тялото му, а нагоре литнаха проблясващи пръски. Д. Фучеджиев, Р, 31. Куче залая из село, звезда се откъсна, проблясна надлъж, литна надолу и изчезна без диря. Р, 1926, бр. 225, 1. Сипала бобец и ето / скоро запяло котлето. / Литнала пара нагоре, / Меца сама си говори: / — Сложих солта и пипера, / само къде да намеря / стръкченце-две мерудия, / гозба да видите вие! Л. Милева, СбХ, 183.
3. Прен. За човек или животно — с порив и устрем, обикн. под напор на чувство, внезапно и бързо тръгвам за някъде, в някаква посока; политам, понасям се. Ех, а да знае тя пък нему колко е мъчно! .. И как му иде да зареже всичко и да литне към седянката! Т. Влайков, Съч. I, 1925, 6. Целият настръхнал от възбуждение, тръбачът литна надолу по тъмните стълби. П. Вежинов, ЗЧР, 142. Да е излязла боса? Немислимо, разбира се, освен ако е отишла на терасата. Ами да, разбира се, как мога да бъда толкова глупав? Не усетих как литнах по стълбите. П. Вежинов, Б, 93. Конят литна напред, но и дядо Давид не се опита да го спре, а го остави да се понесе в бесен галоп още от мястото си. Й. Йовков, ПК, 220. Без да дочака отговора на смаяните майстори, метна се леко на седлото, подръпна юздата, конят се изправи на задни крака, направи широк скок и литна. Ив. Гайдаров, ДЧ, 40. Едва съзори се и войнството литва, / и пътища бъхти до мрак. Κ. Христов, ХЗ 1939, 114. И пламва в мен тогава / копнеж неудържим — / към тебе пак да литна, / Пирине наш, любим. Д. Пантелеев, ВДК.
4. Прен. Само св. Заемам се с нещо с цялото си същество, обикн. под напора на силно чувство. — Литнал да оправя хорските работи, жесток човек! — сърдеше се Маринкьовица. Ат. Мандаджиев, ОШ, 78. Какво беше виновна тя, че той не се е оженил на времето, .. Пък и за него ли беше тя... една краварка .. една селянка .. Я по-добре да си гледа работата той!... Тъй де!... Какво е литнал така след нея! Й. Стоянов, ПД, 77.
5. Прен. За думи, реч, песен, звук и под. — внезапно се изтръгвам отнякъде и се разпространявам широко наоколо; понасям се. Гръмва отново музика и навлизат стройните редици на заключителната колона — ученици и ученички в красиво облекло, над площада литва многогласово нестихващо „ура“. ВН, 1960, бр. 2721, 1. Клепалото отново затрептя, над стихналия църковен двор литнаха стройни, бодри звуци, прелетяха над високите върхове на тополите и се понесоха надалеч. Д. Талев, СК, 134. Евгени се обърна да влезе в стаята си, но в тоя миг тежката входна врата се отвори и весел женски смях литна през пруста към високия таван с майсторски изрязаното слънце. В. Геновска, СГ, 20. Бодри песни литват над житата / и отекват в младата гора. Ас. Босев, СЦС, 62. На края на света, далеч от хора, / .. / от птича песен, от ветрец в простора / била пустинята Диарбекир. / Вместо реки — там звънкали синджири. / .. / Въздишки литвали вместо ветрец. Бл. Димитрова, Л, 205.
6. Прен. За дух, мисъл и под. — внезапно се устремявам към някого или нещо; понасям се. Мисълта ѝ литна по свои свидни дири. М. Смилова, ДСВ, 62.
7. Прен. За време — изчезвам, свършвам внезапно, изведнъж. О, [времето] било е, минало е — / сега няма жара; / изгаснало и литнало, / кой ще го докара? Π. Ρ. Славейков, Избр. пр I, 251.
ЛЍТВАМ СЕ несв.; лѝтна се св., непрех. Остар. Литвам. „Еей, българино, стой бе, къде си се литнал, не о хлябе едином жив будет человек.“ Ал. Константинов, Съч., 93. — Избавяйте! — фанаха да викат. Народът ся литна към палата. Б. Димитров, Я I (превод), 149. Срещаха хора, но по-нарядко, и така заняти, така литнали на някъде, .. От тия викове можеше да се познае накъде ся е литнал светът. Б. Димитров, Я I (превод), 48-49. Тутакси моите юначни гребци, .., налегнаха на лопатите си и лодката са литна на морето като някое окъсняло птиче. Ч, 1875, бр. 6, 276. Ей вихрушка скокна посред пътя, / сената от ветреца игриви. / Сви, изви и литна се нататък, / витий път през валог дето слязва. Π. Π. Славейков, Събр. съч. II, 81. Грабна [Филип] сабя и са литна / и са литна към кръчмата, / към кръчмата, към новата. Нар. пес., СбНУ XXVI, 13. Тя са литна врану коню, / па излзе из полето, / па са викна, изпровикна. Нар. пес., СбНУ XLVI, 204.
◊ Няма да (не ще) литна по-високо от боя си. Разг. Не мога да направя нещо повече от възможностите си, трябва да се съобразявам със силите си. —