полѝтам - първо лице, единствено число, сегашно време полѝташ - второ лице, единствено число, сегашно време полѝта - трето лице, единствено число, минало свършено време полѝтаме - първо лице, множествено число, сегашно време полѝтате - второ лице, множествено число, сегашно време полѝтат - трето лице, множествено число, сегашно време полѝтах - първо лице, единствено число, минало несвършено време полѝтахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време полѝтахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време полѝтаха - трето лице, множествено число, минало несвършено време полѝташе - трето лице, единствено число, минало несвършено време полѝтай - второ лице, единствено число, повелително наклонение полѝтайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение полѝтащ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие полѝтащия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие полѝтащият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие полѝтаща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие полѝтащата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие полѝтащо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие полѝтащото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие полѝтащи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие полѝтащите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие полѝтайки - деепричастие полѝтал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие полѝталия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие полѝталият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие полѝтала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие полѝталата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие полѝтало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие полѝталото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие полѝтали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие полѝталите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие
1 спускам се - полетявам (прен.) - политам (прен.) - устремявам се 2 излитам - изхвръквам - изхвърчавам - литвам - полетявам - политам - хвръквам
ПОЛЍТАМ1, -аш, несв.; полетя̀, -ѝш,
мин. св. полетя̀х, прич. мин. св. деят. полетя̀л, -а, -о, мн. полетèли, св., непрех. 1. Започвам да летя, с летене се придвижвам в някаква посока; излитам, изхвръквам, полетявам, политвам. — Най-напред двете птици хващаха между нозете си по едно пиленце и политаха от скалата в морето. Кацваха във водата и пущаха малките да плуват. П. Славински, МСК, 88. Стател с .. поглед следеше накъде полита врабчето и отмаляваше, когато то отиваше към прозореца — от страх да не би то да изхвръкне. М. Кремен, СС, 10. Ангелите взимат .. душата на праведницата и политат. Т. Влайков, Пр. I, 179.See more2. Разш. Понасям се бързо нанякъде, обикн. под въздействието на външна сила; полетявам, политвам. Прашката се завърта силно и се пуска свободният край. Камъкът полита много по-далече, отколкото ако се хвърли само с ръка. СбНУ XLIX, 750. Когато колелото се удари о камък, колоездачът полита напред. Физ. VII кл, 7. Огънят нестихнало пращеше.. Рой искри политаха на красиви извивки и се стапяха под зеления свод на елите. Ив. Хаджимарчев, ОК, 404. Той с мъка и бавно, почти пълзешката, се катереше из камънаците, които често се подхлъзваха изпод краката му и шумно политаха към реката. П. Михайлов, МП, 109. Задуха силен вятър и наоколо полетяха жълти листа. // Падам, полетявам, политвам. Мнозина докосваха с цървулите си храстите, а имаше и такива, които закачаха навущата си в някоя драка и политаха на земята. Ст. Дичев, ЗС I, 216. По негово предложение заловихме са един от други изотзад.. Лошето беше това, че един като са подхлъзняше да падне, цялата върволица изгубваше равновесие и политаше на земята. З. Стоянов, ЗБВ I, 206. ● Обр. Звезда към земята полита/ от свода бездънно дълбок. Д. Дебелянов, С 1936, 39.
3. Загубвам равновесие при движение или стоене на едно място, като се наклонявам настрани, готов да падна; залитам, полетявам, политвам. Като се кандилкаше насам-натам,.. той тръгна към кабриолета. .. Като се мъчеше да не полита, без да се обръща повече, той тръгна към село. Й. Йовков, ЧКГ, 12-13. Депутацията се запъти към градския съвет. Гороломов съчиняваше на ума си слово, като политаше и се допираше до градинската ограда. Ив. Вазов, Съч. XI, 166.
4. Диал. Налитам. Полита на бой. П. Р. Славейков, БП II, 63. Полита на жена. П. Р. Славейков, БП II, 63.
ПОЛЍТАМ2, -аш, несв.; полетя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. полетя̀л, -а, -о, мн., полетèли, св., непрех. Летя малко, за кратко време или понякога, от време на време.