ло̀й - единствено число, нечленувано лойта̀ - единствено число, членувано
- 1. лой
- - Бера лой
See more- - Връзвам/вържа лой
- - Като бъбрек в лой
- - На тлъсто дупе лой
- - Но ми трябва от вълк лой
- - Не ще котка лой
- - Плувам като бъбрек в лой
- - Тиква с лой
- - Вадя от муха лой
- - Карам на лой
- - Живея от лой
- - От комар лой
ЛОЙ, лойта̀, мн. няма, ж. и (остар. и диал.) лой, ло̀ят, ло̀я, мн. няма, м. 1. Сурова или претопена тлъстина на животно или птица, употребявана за битови нужди. Пътниците накапаха гореща лой по прозорците и закрепиха свещите. А. Константинов, БГ, 25. — Има ли яйца? .. Но с какво да ги спържим? .. С козята лой ли, дето оня ден я донесе сватанака Дяко? Г. Караславов, ОХ I, 414-415. — Ще опечете едно шиле, ама лой да капе от него. Д. Талев, И, 351. Лойта припукваше в пръстената поничка, пламъкът се олюляваше, а заедно с него и цялата колиба. Ст. Сивриев, ПВ, 20. Отначало ботушите подгизваха, после започваха да пропускат вода. Напразно бойците ги мажеха с мас и лой, напразно увиваха краката си с втори партенки. П. Вежинов, НС, 5. // Грубо. Тлъстина на човек. Неговите очи биле подпухнати от вино и от лой. Л. Каравелов, Съч. II, 84. Той [кметът] повика началника зад два големи чемшири и пошушукаха с него. Пъпешообразното лице на Куминов посивя, малките му очички, плувнали в лой, се облещиха. Г. Караславов, ОХ И, 154. Младежът беше свикнал и се престори, че не чу обидата. Но Касабов не го остави да се преструва на глух. — Затова не дойде на манифестацията, нали? Да не се стопи лойта ти. Главатар! X. Русев, ПЗ, 56.
2. Остар. Мазнина. Веществото на нервите състои от лой, белтък и фосфор. Ч, 1871, бр. 22, 698. Мехурчетата [в организмите] се размножават от само себе си, когато са намират в благоприятни обстоятелства и имат нужните материали: вода, сол, .., лой, топлина и въздух. Ч, 1871, бр. 22, 694.
◊ Бера (трупам) лой. Диал. 1. Ирон. Слабея, не съм добре. 2. Измъчвам се, страдам, тегля.
Над гората се издигаше една скала, към края на която имаше пещера; в нея съзряхме десетина гъжби, тъй щото едни отгоре, други насреща ни, а, ний под кихцата беряхме лой с другаря си. Ив. Докторов, ЗД, 48. Връзвам / вържа (събирам, трупам) лой. Разг. Напълнявам, затлъстявам. Изведнъж се почувствувах като пуяк, .., когото тъпчат с орехи, за да върже лой, а след това да го заколят. Ст. Сивриев, ЗСБ, 192. Един шопар стоял затворен цяло лято / в тясна и вонеща кочина.. И само ял, / събирал лой, лежал и спал... Ст. Михайловски, СБ, 44. Живея от лой. Диал. Харча, изразходвам от готовото, от спестеното. Като бъбрек в лой живея. Разг. Неодобр. Много спокойно, без каквито и да е вълнения, идеали и под. живея. Той живееше в своята тиха .. спокойна атмосфера .. като бъбрек в лой. Ив. Вазов, Съч. IX, 60. Представете си, че императорът ви е дал топло местенце и че вие живеете като бъбрек в лой. Знан., 1875, бр. 13, 206. Светя лойта на някого. Диал. Убивам някого, обикн. умишлено за наказание или за отмъщение. Трупам лой. Разг. Живея спокойно, безгрижно. — Герчо, каков си бутни колиба! — кори го често тя. — Трупай лой, Гроздо, не ядосвай се, — отговаря шегобиецо проклети, па му се сака да я сруска като шекерче. Елин Пелин, Съч. V, 91-92. — Искам само да изуча живота... : защо едни, като Денко Шилето, трупат лой, а други се мачкат от фабричната трансмисия или храчат кръв като Мусата. Ив. Хаджимарчев, ОК, 86.See more