пълнота̀ - единствено число, нечленувано
пълнота̀та - единствено число, членувано
1 тлъстина - угоеност - пълнота - дебелина - затлъстялост - лой - шишкавина (разг.)
2 изчерпателност - обстойност - подробност - пълнота - детайлност
3 изчерпателност - пълнота - цялостност - всестранност
ПЪЛНОТА̀1, мн. няма, ж. 1. Качество на пълен1 (в З и 6 знач.); цялостност, изчерпателност.