любо̀в - единствено число, нечленувано * любовта̀ - единствено число, членувано
1 любов - обич 2 слабост - любов - страст - влечение - склонност - наклонност (разг.) - афинитет (прен.; книж.) - предразположение - предразположеност
- 1. любов
- - Циганска любов
See more- - Правя любов с някого
- - Циганска любов
ЛЮБО̀В, -та̀, (рядко) мн. -и, ж. 1. Само ед. Обикн. с несъгл. опред. с предл. към. Чувство на самоотвержена привързаност, обикн. към родина, родно място, дом, народ, идея и под., което се основава на голямото значение на тези неща в живота на човека; обич. Противоп. омраза.
любо̀в ◊ Жрица на любовта. Вж. жрица.