любо̀в - единствено число, нечленувано * любовта̀ - единствено число, членувано
1 любов - обич 2 слабост - любов - страст - влечение - склонност - наклонност (разг.) - афинитет (прен.; книж.) - предразположение - предразположеност
- 1. любов
- - Циганска любов
See more- - Правя любов с някого
- - Циганска любов
ЛЮБО̀В, -та̀, (рядко) мн. -и, ж. 1. Само ед. Обикн. с несъгл. опред. с предл. към. Чувство на самоотвержена привързаност, обикн. към родина, родно място, дом, народ, идея и под., което се основава на голямото значение на тези неща в живота на човека; обич. Противоп. омраза.
Човек може да се зарови и просто да потъне в старата книжнина, да опознае Копривщица чрез Найден Геров, Йоаким Груев, Михаил Маджаров, чиито спомени са писани с такава любов към родното градче. Н. Стефанова, РП, 70. Поезията на [П. P.] Славейкова е поезия на една свята душа; живял сред маса безхарактерни роби, той запазва докрай своето уважение и своята любов към брата человек. П. К. Яворов, Съч. III, 229. Едно не е минало за поета — любовта му към България. К. Величков, ПССъч. VIII, 140. С каква любов обикнахме страната, / народа, който пръв надлъж и шир / прокле на вечни времена войната / и призова света към братски мир! Т. Харманджиев, П, 18. Патриотизмът е любов за благото и славата на отечеството. Т. Шишков, ТС (превод), 125.See more2. Само ед. Такова чувство към някого, което се основава на кръвна връзка, роднинска близост, инстинкт и под.; обич. Той обичаше безмерно тази стара злочестна жена; най-малък син, той беше порасъл под грижите и ласките на нейната беззаветна любов. Г. Райчев, Избр. съч. II, 41. Тя [хазяйката] беше оградена с любовта и грижите на синовете си и този човек ѝ се виждаше като светец. М. Грубешлиева, ПП, 127. Аз знам, че бащината любов всичко извинява и търпи. Ив. Вазов, Съч. IX, 51. Аз съм познал някои бащи, които са обичали сос случайна любов децата си, която е била причина после пък да ги мразят. Й. Стоянович, ДСС (превод), 33. Балкан бързо и шумно яде, подига от време на време очи и гледа Къня. Любов и скръбно добродушие се чете в погледа му. Й. Йовков, Разк. I, 116.
3. Само ед. Чувство на сърдечна привързаност и влечение към лице от другия пол; обич. Любов, ревност и обида се сборичкаха в душата му и за миг поломиха всичките му алени надежди и сини небесни мечти. Елин Пелин, Съч. I, 95. Трябва да се отбележи и неговата любов [Лесинг] към вдовицата Ева Кьониг, на която е писал пламенни писма и за която, най-сетне, след дълго чакане, той се оженва. БР, 1931, кн. 6, 186. Глутници от обожатели ѝ се кълнеха в любов и на всекиго тя трябваше да отговаря, че вярва в думите му, но не е решила още да се омъжва. Д. Димов, Т, 41-42. Край нас, на хълма, тръпнат дървесата / и любовта ни сякаш по е свята, / защото трябва да се разделим. Д. Дебелянов, С 1936, 44. — „Живота е сутрин рано росата, / имота е до време, / а любовта е до гроба.“ Нар. пес., СбВСтТ, 627. Любов на лице [хубост] не гледа. Послов. Сал любовта не търпи другар. Послов. Стара любов ръжда не хваща. Послов. Любов е равно на доверие и нелепост. Δ Неспособен съм на сляпа любов. ΔОбяснявам се в любов. Δ Женя се по любов. Δ Брак по любов. // Само ед. Отношение към лице от другия пол или между две лица, свързани със сърдечно влечение. — Аз не разбирам от любов с трагедии, ревности и гърмежи. М. Грубешлиева, ПП, 237. — Безумец! — укорявали го старците. — Да гине за една жена! — За една любов! — отговорил момъкът. Елин Пелин, Съч. I, 108. Самата тя се хвали, че не знай да сее и оре, но от любов разбирала добре. М. Петканова, ЦТ, 24. Те [княгинята и Хилвуд] се обичаха, а при това тази любов не ги правеше щастливи. Ст. Загорчинов, ЛСС, 144.
4. Връзката между тези лица. На тоя фон пред нас протичат две любови,. . Любовта на Кречет и Лида е напрегнато драматична, .., любовта на Стьопа и Валя е светла, равна, честита. БНТ, 1940, бр. 203, 2. С една дума, любов между двете млади и невинни сърца са захванала и вървяла се напред и напред. Л. Каравелов, Съч. II, 72. Тя направи пауза, докато разглеждаше внимателно някакъв детайл в чашата. — Не, любови не се виждат. Е, може така нещо мимоходом, но за един женен мъж това не е страшно. Опасно става, когато се влюбиш... Д. Фучеджиев, Пл, 1969, кн. 23, 15. Началникът ти между другото е казал на татко, че си имал любов с руско момиче, говорело се, че щели сте да се жените. Сл. Македонски, ЕЗС, 123.
5. Само ед. Полово сношение; любене. След любов мъжете стават мълчаливи, а жените тъкмо тогава почват да бъбрят. Й. Радичков, СР, 51. Вечерта на Драгиевия рожден ден, .., Ана увлече Рафаил в старата къща и там, сред вехториите, които са валяха на пода, брутално му предложи любов. А. Гуляшки, ДМС, 205. ● При животните. Той [патокът] плуваше бавно наоколо, показваше ѝ [на патицата] от всички страни сватбената премяна, от време на време тихичко се обаждаше... После, след любовта — което траеше една седмица — тя пак подреждаше старото си гнездо, постилаше го отново с мъх, клечки, пера — и ето как, улисана в това занимание, дори не усещаше кога другите заминават. Д. Цончев, ОТ, 140. // Поет. Любовна ласка, милувка, целувка. Очите ти ме гледат през решетка / и устните ми тръпнат за любов, / тъй близо сме и тъй сме ний далече: / разделя ни железен ров. Кр. Белев, ПЗБ, 16. Душата ми копнее за любов.
6. Обикн. ед. Със съгл. опред. Лицето, към което някой изпитва сърдечна привързаност, влечение. Без успех, без средства, без здраве — той се чувствуваше недостоен за Фросо; ..; той си бе представял своята любов увенчана със сияние и блясък и не искаше да отнеме на любимата жена поне тази илюзия. Ст. Дичев, ЗС I, 373. Рашо свири, пот тече от него, а народът наоколо играе. Само неговата любов, дето се ожени за друг, стои настрана и гледа. Д. Бегунов, ГВВ, 45. В тая минута часовникът на градската община удари седем часа и Методи тутакси ни остави — при казиното го очаквала най-новата му любов. А. Гуляшки, ДМС, 197.
7. Само ед. Лице, което е обичано и предпочитано от някого; любимец, любимка. Още с влизането ни в Киев ни говорят за Шевченко — славата и любовта на украинския народ. Н. Фурнаджиев, МП, 45. Дъщерята беше неговата любов.
8. Само ед. Обикн. несъгл. опред. с предл. към. Предпочитание към нещо, което се харесва на някого, интересува някого; обич. Десетилетия то [сп. „Светулка“] възпитава у малките българчета високи нравствени и граждански добродетели, .., вдъхва им любов към знанието и прогреса. Ал. Спасов, С, 134. Плод на неговия възторг от природата са няколко очерки, написани със страстна любов към природните красоти. Г. Бакалов, Избр. пр, 307. — Той [баща ми] предизвика в мене интерес и любов, подтикна ме да се вживея в народната песен. Ив. Сарандев, ЕС, 26-27. Едни от тях се занимават с контрабанда от бедност, други — те са самотници, без деца, без близки — от любов към приключенията. Й. Йовков, ЧКГ, 247. През неговата аудитория [на проф. Ал. Теодоров-Балан] са минали много поколения български младежи, на които той е вдъхнал любов към българския език и българската литература. П. Динеков, С, 1954, кн. 11, 168.
9. Само ед. Усърдие, старание, страст в нещо, обикн. работа, занимание и под. Той [Б. Петков] въвежда и преподава с любов руски език. Ив. Унджиев, ВЛ, 29. Домакинята, .. , говореше с любов за цветята си. Й. Попов, ИЖП, 58. Още като дете той [Ванко] мечтаеше да стане инженер. С каква любов той изучаваше физиката, събираше стари учебници. М. Грубешлиева, ПИУ, 20. Те знаят, че за всеки детайл е нужно не само зорко да спазват изискванията на чертежа, но и да влагат любов в работата си. ВН, 1958, бр. 2051, 2. Ние заработихме с любов и жар за обзавеждането на нашата птицевъдна ферма. ОП, 274.
10. Само ед. Добри отношения, между хората и държавите; разбирателство. Любовта бяга от човешките сърца, хората не са вече братя. Елин Пелин, Съч. III, 38. Старият свещеник искрено се радваше, като виждаше, че враждите и раздорите в селото поутихват и между хората се заражда повече любов и сговор. Й. Йовков, Ж 1920, 132. Ако обърнем вниманието си върху образованите народи по настоящия век, ний пак виждаме, че всяко едно тяхно предприятие ся основава на любовта и съгласието. СбДЧ, 221. С тия условия ся съгласи да ся съхрани мир и любов и занапред помежду двете царства. Г. Кръстевич, ИБ, 242.
◊ Лека любов. Книж. Проституция. Една благородна душа става жертва на социалните условия. Те са я тикнали по хлъзгавия път на леката любов. Все пак Маргарита Готие не е проститутка. Ст. Грудев, АБ, 72. На (по) любов. Разг. 1. Срещи с любим човек; на среща. Годеникът всеки ден ходи на любов при своята избранница. Ив. Хаджийски, БДНН II, 142. [Буков] си мислеше, че нищо на света не може да му донесе такава радост, както болката за двете дъщери: когато бяха малки растяха все без него — с болести, с пищене, което го погубваше, защото беше плах за техните страдания; когато се събудиха и тръгнаха по училища и по любов — знаеше ли къде ходят? Л. Петков, ГЦ, 18. 2. Ирон. Употребява се при отговор на въпрос, с което се отбягва точната информация за това, къде отива запитаният. Платоническа любов. Книж. Любов, която се основава на чисто духовно влечение към лице от другия пол. Противопол. плътска любов. Правя (водя, въртя) любов с някого. Разг. 1. Срещам се, ходя с някого; любя се. Монката питае скрити чувства към нея. Пък и не може другояче — той ремсистът, да прави любов с попова щерка. А. Станоев, П, 34-35. — Остави я! Калпазанка... Едва свърши втори клас. .. — Дай ѝ само дантели да плете и любов да върти. К. Калчев, ЖП, 249. Що ми е мило и драго, / с комшийче любов да вода, / излезнем, влезнем, видим го. Нар. пес., СбВСтТ, 512. 2. Сношавам се с някого, осъществявам полова връзка, контакт с някого. — Като не можеш да правиш любов — рече тя с глух глас, — .. защо се захващаш? — Аз ли не мога да правя любов, аговице? Аз ли? Ала ме е страх. А. Дончев, ВР, 224-225. — Повярвай ми — галеше гласа на Камен. — Избий туй Миче от кратуната си. Тя върти любов за пари, луд ли съм да харизвам на нея парите си? Й. Гешев, ВТ, 47. Първа<та> любов. Разг. 1. Чувство(то) на сърдечна привързаност и влечение, което за първи път се изпитва към лице от другия пол. Той [Костов] познаваше Солун от дните на първата си любов, когато бе влюбен в една гръцка девойка. Д. Димов, Т, 545. Първата любов и първата целувка са благословени от бога! Д. Калфов, Избр. разк., 334. 2. Лицето, към което се изпитва това чувство. Тя .. първата моя любов беше наклонила главата си на рамото ми. ЦВ, 1856, бр. 260, 17. И яз си немам нигде никого, / .. / Саде си имам първата любов / и тоа ми ушло пуста чужина, / пуста чужина, арапска земя. Нар. пес., Христом. ВВ II, 225. Случайно срещнах първата любов на улицата. Свободна любов. Книж. Извънбрачна любов. „Вие сте за свободната любов, така ли е? — продължи той презрително. — За свободното отдаване?“ П. Вежинов, ДБ, 187. — Не очаквах това от тебе. Къде останаха приказките ти за свободната любов? Любица не ти е никаква жена, защо тогава я ограничаваш? К. Петканов, МЗК, 126. Циганска любов1. Разг. Казва се за близки хора, които постоянно се карат, след което пак се сдобряват. Не се бъркайте между тях. Те са циганска любов. Циганска любов2. Разг. Тенекиена печка, която бързо се пали, гори с бумтене и бързо изстива. Циганската любов — тенекиената печка, по цял ден червенееше. ВН, 1963, бр. 3687, 2.
любо̀в ◊ Жрица на любовта. Вж. жрица.