предразположѐние - единствено число, нечленувано предразположѐнието - единствено число, членувано предразположѐния - множествено число, нечленувано предразположѐнията - множествено число, членувано
1 слабост - любов - страст - влечение - склонност - наклонност (разг.) - афинитет (прен.; книж.) - предразположение - предразположеност 2 склонност - предразположение - предразположеност - нагласа
ПРЕДРАЗПОЛОЖЀНИЕ, мн. -ия,
ср. Книж. 1. Склонност към нещо, наличие на условия, възможности да се появи, развие нещо, обикн. лошо, (порок или осъдителна дейност); нагласа, предразположеност. — Какво може да стане с художника, който рисува разбойници, нещастници и порочни люде и вниква в техните души? Няма ли да открие същите предразположения у себе си? Ив. Сарандев, 106. // Обикн. с предл. к ъ м. Качество, особеност в организма на човек или животно, обикн. вродено или наследствено, което води до появата на някакво заболяване, недъг; склонност. Предразположение към апатия (депресия). Δ Предразположение към пиянство. Δ Предразположение към самоубийство. Δ Предразположение към инфаркт.See more2. Положително отношение към някого или нещо, основано на харесване, симпатия, одобрение. Жената и непознатият почувствуваха особено предразположение един към друг. Св. Минков, РТК, 37. Кой знае защо, към този човек, .. , той изпитваше особено чувство на предразположение и доверчивост. Б. Обретенов, С, 105. Като едничък син между четири сестри, Константин, при известното предразположение на българските родители към мъжките деца, бил гален и обичан от всички. Ив. Шишманов, СбНУ ХI, 620. Депутатите се домогват до предразположението на своя електорат.