мѐстя - първо лице, единствено число, сегашно време мѐстиш - второ лице, единствено число, сегашно време мѐсти - трето лице, единствено число, минало свършено време мѐстим - първо лице, множествено число, сегашно време мѐстите - второ лице, множествено число, сегашно време мѐстят - трето лице, множествено число, сегашно време мѐстих - първо лице, единствено число, минало свършено време мѐстихме - първо лице, множествено число, минало свършено време мѐстихте - второ лице, множествено число, минало свършено време мѐстиха - трето лице, множествено число, минало свършено време мѐстех - първо лице, единствено число, минало несвършено време мѐстеше - трето лице, единствено число, минало несвършено време мѐстехме - първо лице, множествено число, минало несвършено време мѐстехте - второ лице, множествено число, минало несвършено време мѐстеха - трето лице, множествено число, минало несвършено време местѝ - второ лице, единствено число, повелително наклонение местѐте - второ лице, множествено число, повелително наклонение мѐстещ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие мѐстещия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие мѐстещият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие мѐстеща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие мѐстещата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие мѐстещо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие мѐстещото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие мѐстещи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие мѐстещите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие мѐстейки - деепричастие мѐстил - единствено число, мъжки род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие мѐстилия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие мѐстилият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие мѐстила - единствено число, женски род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие мѐстилата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие мѐстило - единствено число, среден род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие мѐстилото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие мѐстили - множествено число, нечленувано, минало свършено деятелно причастие мѐстилите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие мѐстел - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие мѐстела - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие мѐстело - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие мѐстели - множествено число, минало несвършено деятелно причастие мѐстен - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие мѐстения - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие мѐстеният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие мѐстена - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие мѐстената - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие мѐстено - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие мѐстеното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие мѐстени - множествено число, нечленувано, страдателно причастие мѐстените - множествено число, членувано, страдателно причастие
- 1. местя
- - Не местя крак
МЀСТЯ, -иш,
мин. св. -их, несв., прех. 1. Променям положението на нещо, обикн. като го пренасям от едно място на друго; премествам. Тя избяга в кухнята при музикантите и не знаеше защо мести паниците по полицата. Ст. Даскалов, СД, 612. Учителката мести кошницата ту в едната си, ту в другата си ръка и се мъчи да ме настигне. К. Калчев, ПИЖ, 155. Той продължаваше да купува имоти, групираше ги на чифлика, .., местеше телената ограда и виждаше как нивата на брата му все повече и повече се забиваше в местото му. Елин Пелин, Съч. III, 139. Старецът се олюля. Почна да мести тоягата, за да се задържи, но тя сякаш потъваше в земята. М. Грубешлиева, ПП, 195. Разболяла са й / булката Яна / .. / Ни глава вдига / от възглавето, / ни снага мести / от постелята. Нар. пес., СбВСт, 523.See more2. В съчет. със същ. крака, нозе — стъпвам от едно място на друго; пристъпвам. — Да отидем в портиерската! — предложи пръв Коста, като местеше босите си крака по горещия плочник. П. Вежинов, СО, 34. Биволите мързеливо преживяха, като сегиз-тогиз местеха изтръпнали крака и премятаха опашки да се бранят от мухите. К. Петканов, ОБ, 154. Тия, които седяха на конете, вдигаха непрестанно големи чаши, .., а животните под тях неспокойно местеха краката си. Ст. Загорчинов, ДП, 338. Те сега бяха като едно тяло. Дона местеше нозе след него, с лице до камъка и със затворени очи, подчинена напълно на волята му. Д. Талев, И, 270.
3. Пращам някого да живее или да работи на друго място; премествам. Дежурният старши надзирател, .., се изкашля още веднъж и кимна назад с глава, .. — Събирай си багажа, местят те в Сливен — рече той .. Борис, който за момент щеше да повярва, че наистина го местят в друг затвор, разбра всичко. Г. Караславов, Т, 112. И за да останат завинаги в колибата, и да няма кой да ги мести насам-натам, стрелецът хвърлил зеления чудотворен пръстен в езерните дълбочини. А. Каралийчев, ТР, 140. Местят го на работа от провинцията в София.
4. В съчет. със същ. и притеж. или показ. местоим. Оставям, напускам нещо и отивам другаде; сменям, променям. Жилищната комисия .. не ми позволяваше доброволно и без туйцък-онуйцък да си местя квартирата. Хр. Смирненски, Съч. III, 122-123. Войната се разпалваше, местеше позициите си и отминаваше към крайните квартали. Й. Йовков, ПК, 31. През лятото войниците често местеха лагера си.
5. В съчет. със същ. очи, поглед — насочвам от един обект към друг. Янаки бавно стана и се протегна .., отвори вратата на съседната стая, превърната в килер, и почна да мести очи от предмет на предмет. М. Грубешлиева, ГР, 126. Малчуганът бе зяпнал и местеше очи ту към сестра си, ту към квартиранта. Ем. Манов, БГ, 176. Войниците смаяно местеха погледи от Велемир на Добромир и от Добромир на Велемир, надвесваха се от крепостта, не вярваха на очите си. А. Дончев, СВС, 729. Обръщам се по всички страни, бързо местя погледа си от групичка на групичка, от човек на човек. Д. Калфов, Избр. разк., 336. местя се страд. Неопределеното глухо шатрене и шумолене, каквото става, когато се дърпа и мести на земята някое тежко тяло, .., пак се чу още по-силно. Ив. Вазов, Съч. ХII, 49-50. Пеев е изтъквал, че ако Кръстевич не е скланял да се мести дружеството в Цариград, Дринов бил на обратното мнение. М. Арнаудов, БКД, 237.
МЀСТЯ СЕ несв., непрех. 1. Променям положението си, като се движа от едно място на друго. Същинска буря се носеше ниско по земята. Високи облаци от прах, .. се местеха като грамадни смерчове. Й. Йовков, Разк. II, 224-225. Брадвата студено проблясваше на лунната светлина и планинецът, като се местеше наляво и надясно, препречваше пътя на конника. П. Здравков, НД, 247. Там беше, .., корместият едър чорбаджия Карагьозоолу, който, кога вървеше, имаше вид на една планина, която се мести. Ив. Вазов, Съч. VIII, 71. Виждах го как той се почесва безпомощно, как се мести мъчително на коравия сламеник, но никога не се събуждаше. П. Вежинов, ЗНН, 12.
2. Отивам да живея или да работя на друго място; премествам се. Василев се местеше в сградата на семейните, в стаята, дето някога живееха Стефанови. Х. Русев, ПЗ, 209. — Австриецът е много доволен, защото моята група първа завърши строежа в участъка си и сега се местим на друг участък. Х. Русев, ПЗ, 101. Дълги години след това Петров беше работил като геолог, беше се местил непрекъснато от обект на обект, беше живял в задушни и мръсни бараки. Й. Стоянов, ПД, 14. Хубаво се живее в това селце. Яд ме е, че догодина ще трябва да се местя. ОФ, 1958, бр. 4190, 2.
3. За очи, поглед — насочвам се от един обект към друг. Венецов млъкна, кипна и метна ядовит поглед към несдържано ухилените глави. Той трепереше и очите му се местеха трескаво на всички посоки. Г. Караславов, Избр. съч. II, 49. Погледът му се местеше от едно място на друго. К. Петканов, ОБ, 72. Очите му се местеха от един сътрапезник на друг. Най-после заби поглед в логотета. Й. Вълчев, СКН, 287.
◊ Дума<та> ми се не мести. Диал. Винаги се изпълнява това, което аз заповядвам, кажа; винаги се зачита волята ми. А каже ли Асен нещо — .., думата му се не мести. Ив. Вазов, Съч. ХХ, 7. Не местя крак за някого. Разг. Съвсем нищо не правя за някого, за негово добро, в негова полза. Всички казаха: „Ние за Искрова само гласуваме, за другиго крак не местим“. Ив. Вазов, Съч. VIII, 110.