метѐжен - единствено число, мъжки род, нечленувано метѐжния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член метѐжният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член метѐжна - единствено число, женски род, нечленувано метѐжната - единствено число, женски род, членувано метѐжно - единствено число, среден род, нечленувано метѐжното - единствено число, среден род, членувано метѐжни - множествено число, нечленувано метѐжните - множествено число, членувано
МЕТЀЖЕН, -жна, -жно, мн. -жни, прил. 1. Който участва в метеж или организира метеж; метежнически.
Всеки път, .. тия .. бунтове имаха еднакъв край: султанът подхвърляше на метежната войска главите на неугодните ѝ везири. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 58. Марково коляно беше сборно място и по-рано на мятежните елементи в Пловдив. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 28. Те [гладиаторите] побегнали и подигнали на въстание до 70 000 роби .. Остатките от метежните чети сполучили да се промъкнат на север и достигнали вече до Алпийските гори. Н. Михайловски, РВИ (превод), 248-249.See more2. Прен. Който е изпълнен с напрежение и с бързо сменящи се събития, преживявания; бурен, напрегнат. Една покровителствена завеса е нужна за известни страни на техния характер, за известни моменти на техния метежен живот. Ив. Вазов, Съч. ХII, 165. Дали личаха в тях метежните години, / или неземно чисти бяха тези зеници? М. Петканова, С, 38. Метежна епоха.
3. Прен. Поет. За чувство, стремеж — който се проявява с голяма сила; бурен. Отминаваше една метежна радост, едно приближило се за час минало и едно неизвестно бъдеще. Ст. Чилингиров, РК, 52. В чер гроб метежни скърби ще зария, / от всяка моя мисъл ще се скрия. Д. Бояджиев, С, 13. В страсти метежни, в борби несвесни / що чудо чувства пръснах, слепец! Ив. Вазов, Съч. III, 45.
4. Прен. Неспокоен, бурен. Неговият метежен дух не се помирява и дири изход. Затворникът чете, пише. Борба, 1920, кн. 2, 64. Светлината на ранното утро се пилееше вече свободно по стаята: .. Но обилната вътрешна светлина не внисаше успокоение в метежните ни души. Ст. Чилингиров, ХНН, 238.
— Друга (остар.) форма: мятѐжен.