непокорѐн - единствено число, мъжки род, нечленувано непокорѐния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член непокорѐният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член непокорѐна - единствено число, женски род, нечленувано непокорѐната - единствено число, женски род, членувано непокорѐно - единствено число, среден род, нечленувано непокорѐното - единствено число, среден род, членувано непокорѐни - множествено число, нечленувано непокорѐните - множествено число, членувано
1 метежен - размирен - непокорен - бунтовен - бунтарски - бунтовнически - метежнически 2 непокорен - непослушен - вироглав
НЕПОКО̀РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. 1. Който не се покорява, не се подчинява на някого.
Даме Груев води битки около Смилево и след изгарянето на това непокорно село. Д. Талев, И, 608. — Бориславе, знаеш ли, че аз не съм навикнал да виждам непокорни служители? Ив. Вазов, Съч. ХХ, 22. 1014 година. През септември византийският император Василий II ослепява 15 хиляди българи-пленници .. и ги връща на българския цар като предизвестие на онова, което очаква непокорната му държава. Н. Драгова, КО, 15. Непокорни момчета. Непокорен народ. Непокорни българи.See more2. Който крие, таи непокорство или изразява непокорство. Те бяха оправени, широки кобили, с големи търбуси, .., с гъсти гриви и дълги опашки, с див непокорен огън в очите. Й. Йовков, ЧКГ, 69. Беше висока и държелива, осемдесетгодишна старица, облечена в черно. Вървеше изправена, с вдигната глава и непокорна осанка. В. Геновска, СГ, 298. Ето ги вече насядали по трима на чиновете моите малки ученици. Различни по години, окъсани, изцапани, със страхливи или непокорни погледи. Л. Александрова, ИЕЩ, 33. Момчето се изчерви. И в погледа му, и в цялото му изражение се изписа нещо упорито, непокорно, но бащата не го забеляза. Г. Караславов, ОХ IV, 320. Но усещам в мене бие древна, / скитническа, непокорна кръв. Е. Багряна, ВС, 40. ● Обр. Искра го [Ленко] поглеждаше крадешком — инак той си беше все такъв тънък и жилав, с живи очички и с непокорна руса коса. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 400. Славейко извърна глава и погледна към третия член на командата Росен — дребен и възслаб момък в ученически дрехи без фуражка, с кестеняви очи и падащи на челото непокорни къдри. П. Льочев, ПБП, 4.
3. Като същ. Обикн. непокорните мн. Хора, които не се покоряват, не се подчиняват на някого. Милост няма да има Индже за непокорните. Й. Йовков, СЛ, 130. Той [владиката] извърши тържествена служба в новата църква, ходи при каймакамина, сетне събра в общината всички по-първи люде. Говореше кротко и смирено, за да позамае недоволния народ, но и заплаши непокорните. Д. Талев, ЖС, 294. През първата година от царуването му избухнали въстания в Тракия и Илирия .. Александър усмирил непокорните. Ист. V кл, 1980, 161.
НЕПОКОРЀН, -а, -о, мн. -и, прил. Който не е покорèн, подчинен. — България, същинската, никога непокорена докрай България — това е Балканът. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 349. Никой не се интересуваше дали е дъщеря на изчезналата .. Наричаха я просто Ламбрина. Сякаш онази, първата, бе дошла отново между тях, връщайки в живота им красотата на младостта, непокорена от времето. П. Константинов, ПИГ, 73. Земя, земя, от жега овъглена, / с погазена от чужди стъпки гръд, / а кърмиш ти до днес непокорена / чеда, за теб готови да умрат. Бл. Димитрова, Л, 50.