мигновѐн - единствено число, мъжки род, нечленувано мигновѐния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член мигновѐният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член мигновѐна - единствено число, женски род, нечленувано мигновѐната - единствено число, женски род, членувано мигновѐно - единствено число, среден род, нечленувано мигновѐното - единствено число, среден род, членувано мигновѐни - множествено число, нечленувано мигновѐните - множествено число, членувано
1 бърз - мигновен - кратък - бегъл 2 бърз - мигновен - моментален - мълниеносен (прен.) - светкавичен (прен.)
МИГНОВЀН, -а, -о, мн. -и, прил. Който става, извършва се за миг или трае миг; моментален.
Широк, мигновен замах на остра коса, след който дълга редица легнала трева. Й. Йовков, Разк. II, 194. Химичните реакции се извършват бавно в сравнение с мигновените йонни реакции, познати от неорганичната химия. Хим., 1950, 88. При това върху устните му трепна мигновена усмивка. Г. Райчев, Избр. съч. II, 8. Вражеските вериги почнаха да прииждат .. Всеки използваше мигновените паузи между изстрелите за пребежка. М. Яворски, ПОББ, 30. Веждите на отец Ередиа трепнаха. В лицето му нахлу кръв. Но това бе само мигновено вълнение, което се задуши веднага от стоманената воля, от жестокото аскетично свиване на устните му. Д. Димов, ОД, 149.See more— Друга (остар.) форма: мъгнοвѐн.