мнѝтелен - единствено число, мъжки род, нечленувано мнѝтелния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член мнѝтелният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член мнѝтелна - единствено число, женски род, нечленувано мнѝтелната - единствено число, женски род, членувано мнѝтелно - единствено число, среден род, нечленувано мнѝтелното - единствено число, среден род, членувано мнѝтелни - множествено число, нечленувано мнѝтелните - множествено число, членувано
МНЍТЕЛНО.
Книж. Нареч. от мнителен; недоверчиво, подозрително. Слави Попов неволно сви устни: хрумна му да не би Черенев да е тълкувал нейде вчерашните думи на вестовоя. — Но какво ви е? — попита той мнително Кънчева, като четеше по лицето му нещо. А. Страшимиров, Съч., 120. Езикът е толкова близък, че няма нужда от преводач, .., а митничарят ни поглежда също тъй мнително, както нашите — въобще нашенска обстановка. Г. Белев, КВА, 15. Поглеждат [селяните] мнително сега, не вярват / и пак оратора с очи измерват: / а как така ще може и отгде / на толкоз хора служба да даде? Ем. Попдимитров, СР, 22.See more