мръснѝца - единствено число, нечленувано мръснѝцата - единствено число, членувано мръснѝци - множествено число, нечленувано мръснѝците - множествено число, членувано
1 мръсница - безсрамница - безобразница 2 мръсница - пачавра (грубо) - развратница - блудница (книж.) - фльорца (разг.; пренебр.) - шантонерка (разг.; пренебр.) - шафрантия (разг.; пренебр.) - брантия (разг.; пренебр.)
МРЪСНЍЦА1, зват. мръснѝцо и мръснѝце, ж. 1. Жена, която върши неприлични, неморални, непочтени неща; морално паднала, безнравствена, долна жена, мерзавка.
Говореха в рудника, .. жената на Димитър .. тръгнала. Като заминел той сутрин, вкъщи си го довеждала даже, .. Да я набие ли мръсницата, да я изгони ли, ама да се сложи край на тия думи. Л. Михайлова, Ж, 58. Знаеше това Герасим и някак оправдаваше Тинка, но като се сетеше за нейното скитане из село и по полята и за всичко, каквото му бяха надумали свидетелите, майка му отведнъж израстваше като праведница, а тя — развратница, мръсница. Ст. Даскалов, СД, 257. До днес никому не съм разказвал за Шели. През онези години много другари, когато ставаше дума за нея, я наричаха уличница и мръсница и аз трябваше да се съгласявам с тях и да мълча. О. Бояджиев, П, 25. Какво мислите? Тя — Ветка. Гола до кръста. Пъпа ѝ се гледа, мръсницата. М. Грубешлиева, ПП, 118. Де са повечето приставани моми, .., де явни мръсници жени?— В бедните, в отстранените, затънтените махли и кюшета. Ил. Блъсков, Китка, 1886, кн. 14, 6. ● Грубо. Хулно, ругателно прозвище за неморална, непочтена жена. — Не я искам! Да си върви, откъдето е дошла.. Пачавра такава! Мръсница! Къде се намира тя да не ми роди син! Г. Караславов, Избр. съч. II, 74. В това време, когато непреклонността на лелята излизаше вън от мярката, пийналият каймакамин сподавено тихо псуваше: — Мръсница, безсрамница, хаирсъзка!' Д. Немиров, Б, 178-179. — Така ли, мръснице? .. Значи, ти искаш да отидеш на острова само заради любовника си! .. Но аз няма да позволя това, чуваш ли? Д. Димов, Т, 476. Борис хвана Гита за роклята и я помъкна към вилата: — Ела, мръснице, да те покажа на хората! Ела да те видят каква си хубавица! К. Калчев, СТ, 218. Пак кръшка — мръсница такава. Δ Ще я науча аз нея, мръсницата му с мръсница. Δ Захапа ме за ръката, мръсница с мръсниците му. ● Обр.— Ах, тая отвратителна смърт, тая мръсница, дето се бави, как бих я заплюла в лицето! Л. Стоянов, Х, 41.See more2. Диал. Жена (обикн. дете, момиче), която не се поддържа чиста, която мърси, замърсява около себе си; галатка, мърла. (Н. Геров, РБЯ).
МРЪСНЍЦА2 ж. Само в съчет.: Мечка мръсница (мечки мръсници). Нар.-поет. Мечка, която яде мръс, месо; стръвница, кръвница. Загради Стоян бачия, / на връх на Стара планина. / .. / — Сине, Стояне, Стояне, / не гради тамо бачия: / там има вълци глутница, / там има мечки мръсници. Нар. пес., СбНУ V, 71. — Дружино, верна сговорна, / ке да влезнем в меана, / ке дадем вино червено, / дружински да го пиеме! / Па ке да йидем язека / на връх на Пирин планина, / там има мечка мръсница. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 403. Стоян на макя думаше: / „Не ми са лоши дружина, / не ми е връла кехая, / на лошав сан съм сънувал: / явя се мечка мръсница!“ Нар. пес., СбНУ ХLIV, 378. А свети Аралампиа / тогай ѝ [на чумата] дума думаше: / .. / Скоро се назад повърни / у тая гора зелена / на бойковите егреци. / Стори се мечка мръсница, / .. / та му овцете издави. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 284.