брантѝя - единствено число, нечленувано брантѝята - единствено число, членувано брантѝи - множествено число, нечленувано брантѝите - множествено число, членувано
1 мръсница - пачавра (грубо) - развратница - блудница (книж.) - фльорца (разг.; пренебр.) - шантонерка (разг.; пренебр.) - шафрантия (разг.; пренебр.) - брантия (разг.; пренебр.)2 многообразен - въздухообразен - браншов - брантия 3 многообразен - забрана 1 - въздухообразен - браншов - брантияSee more4 чернобрад 1 - многообразен - забрана 1 - въздухообразен - браншов - брантия 5 чернобрад 1 - многообразен - забрана 1 - въздухообразен - браншов - брантия
- 1. брантия
- - Идвам като челебия, отивам си брантия
БРАНТЍЯ ж. 1. Диал. Запуснато изоставено лозе или друг имот.
Лозе брантия. Бостан брантия.See more2. Остар. Стара грозна мома или жена. Това бяха кадъни по сяка вероятност, защото само глас са чуваше, а хора са не виждаха, с изключение на някои стари брантии, които нямаше защо да са вардят. З. Стоянов, ЗБВ III, 69.
3. Разг. Пренебр. Развратна жена; развратница.
— От тур. bıraκmaκ ‘изоставям’. — Друга (простонар.) форма: брамтѝя.