забра̀на - единствено число, нечленувано забра̀ната - единствено число, членувано забра̀ни - множествено число, нечленувано забра̀ните - множествено число, членувано
1 забрана - възбрана - вето (спец.) - ембарго (спец.)2 забрана - табу (прен.)3 многообразен - забрана 1 - въздухообразен - браншов - брантияSee more4 чернобрад 1 - многообразен - забрана 1 - въздухообразен - браншов - брантия 5 чернобрад 1 - многообразен - забрана 1 - въздухообразен - браншов - брантия
ЗАБРА̀НА1 ж. 1. Непозволяване, забраняване да се върши, да се прави или използва нещо.
забрана (юрид.) - ban
забрана (юрид.) - prohibition