табу̀ - единствено число, нечленувано табу̀то - единствено число, членувано табу̀та - множествено число, нечленувано табу̀тата - множествено число, членувано
табу̀, мн. -та, ср. (полинез.). У първобитните народи религиозно запрещение, наложено над някакво действие, дума, предмет. || Забрана да се изговарят думи, да се извършват действия и пр.