мя̀ра - единствено число, нечленувано мя̀рата - единствено число, членувано мѐри - множествено число, нечленувано мѐрите - множествено число, членувано
- 1. мяра
- - Излизам/изляза от мярата навън
МЯ̀РА, мн. мѐри, ж. 1. Само ед. Филос. Категория, която изразява органичното единство на качеството и количеството на предмет или явление.