мя̀ра - единствено число, нечленувано мя̀рата - единствено число, членувано мѐри - множествено число, нечленувано мѐрите - множествено число, членувано
- 1. мяра
- - Излизам/изляза от мярата навън
МЯ̀РА, мн. мѐри, ж. 1. Само ед. Филос. Категория, която изразява органичното единство на качеството и количеството на предмет или явление. В историята на философията категорията мяра за първи път е разработена от Хегел.
2. Само ед. Изк. Степен на убедително, мотивирано и талантливо изграждане на художествен образ, картина или цялостно произведение, определяща тяхната естетическа стойност и художественото майсторство на твореца; мярка. По-добре в изкуството убийства и измени, отколкото в живота и действителността. Да, но изкуството трябва да бъде жизнеутвърждаващо. Много трупове — неприятно за окото. Губи се естетическото. Мярата. А който губи мярката, вземат му мярката. Р. Ралин, НН, 20. Клио съчетавала чудесно истина и измислица в някаква тънка, известна само ней мяра. Незаписаната приказка била още твърде жизнена, за да не повлияе на писаната проза. Тяхната смес, наричана история, преживяла цели две хилядолетия. В. Мутафчиева, ИКМ, 12.
3. Само ед. Предел, граница за проява на нещо; мярка. Цапардосай го .. Но имай мяра. Не го ли видиш, и то е младо. Г. Крумов, Т, 94.
4. Само ед. Обикн. в съчет. с предл. в, до, с и прил. Обхват или сила на проявление на нещо; степен. Изобщо структурата на канадската промишленост се е оформила в значителна мяра под влиянието на чуждия и тясно свързания с него канадски монополистичен капитал. Л. Мелнишки, К, 81. „Едни мислят добре и зряло и се устрояват по мярата на силите и средствата си; други гледат просто какво правят съседите им и се залавят и те да правят същото.“ С. Радев, ССБ I, 90. Наблюдателността помогна на артиста до висша мяра да създаде от Големанов жив, пълнокръвен герой на комедията. Ст. Грудев, ББ, 94. Разтреперан, Грудов не отделяше очи от Раковски. Оня безименен страх, примесен със стеснение, с почит, който го обземаше, колчем се изправеше пред тоя човек, отново се надигна с пълна мяра и завладя съзнанието му. Ст. Дичев, ЗС I, 449. — Едно и туй качество може да принадлежи на няколко предмети не в еднаква мяра. Ив. Момчилов, ГНЕ, 32.
5. Само ед. Размер, големина на някого или нещо; мярка. — Абе ти, божи човече, какво искаш? Дрехата ти стои, като че ти е правено по мяра, шаякът — не можеш го протри цял живот и на туй отгоре човекът ти я дава почти без пари. Ив. Хаджийски, БДНН II, 37. Джеймс прие костюма със стеснение. Палтото му беше като че ли по мяра, но панталонът се оказа около една педя по-къс. К. Ламбрев, СП, 260-261. — Е, тогава защо си държиш така ръцете? — Земал съм мяра за кундури на жената — отвърна селянинът и накара калфата да премери няколко чифта женски обувки по разстоянието между ръцете му. — Нямате по мярата на жената. Г. Белев, ПЕМ, 84-85.
6. Остар. Обикн. мн. Мярка (в 3 знач.). Тука са съблюдава повече съществен порядок в сичките класове, даже и в малолетните, без да са принимават за необходими строгите мери или всевъзможните наказания. Знан., 12875, бр. 19, 299. Каквито мери са нужни да ся земат, требова да ся не пропущат и добре сте щели да направите, дето сте щели да ся съберете тамо с други от нашите, за да размислите върху тоя въпрос. АНГ I, 170. Жестоките мери, които приеха местните турски власти, не можаха да изгасят запалената искра у българете. НБ, 1876, бр. 22, 87.
7. Остар. Мярка (в 4 знач.). Парите служат и като цена, и като мяра на труда. Лет., 1874, 237. Да са мерим с другите народи не ни държи .. По една средна мяра ако идем, тряба да кажем, че гърците имат най-малко, барем 2000 книги повече от нас! Г, 1863, бр. 6, 45.
8. Остар. и диал. Мярка (в 7 знач.). За да познаем колко тягне някое си тяло, трябува да го премерим, сир. да го сравним с тяготата на някое друго тяло, което ся знае вече и е земено за мяра или единица за тягота. Й. Груев, Ф (превод), 14. Нарича ся норма на проценти, т. е. мяра, която служи за определявание цената на всичкия бъдащий капитал за това время, какъвто да бил той. Хр. Данов, ТПЧ, 265. По означените чъртежи ще ся учи ученикът да преписва предложеното му — със свободна ръка, без да употреби друга мяра, освен чиста очна мяра. Н. Павлович, ЗЖ, 5. Осмак глава [е] житна мяра, равна с 30 оки жито. Тая мяра со означената стойност употребява се в Охрид. СбКШ, 5. // Съд, използван като измерителна единица при сипещи се (зърнести или течни) вещества; мярка. // Количеството, което се вмества в такъв съд; мярка. И раздаде на потурчените къщи по две мери ръж и две мери просо. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 46. Опитите на Тотерман, .., на Легрен по един неоспорим начин доказват, че и най-слабите мери спирт са същинска умствена отрова. ПН, 1933, кн. 10, 146. Да земем сега еднаква мяра вода, па да я налеем най-напред у ведро, после у длъгнеста стъкленица и най-сетне у валчеста и щем видем, че същата мяра вода все добива такъв образ, какъвто е образът на съда, в който ся налива. Й. Груев, Ф (превод), 28. Събрали са до трима юнаци, / вино пият, вино и ракия. / Изпили са триста мери вино, / триста — вино, пендесе — ракия, / пак не можле кеф да си добият. Нар. пес., СбНУ Х, 32.
9. Остар. и диал. Метални тежести, чрез които се извършва измерване на теглото; теглилка, мярка. Докле не бе измислен порцеланът, повечето съдове ся правеха от калай, а сега от него ся правят само чаши и мери. С. Веженов, Х (превод), 57.
◊ Без мяра. 1. Много, прекалено. Той [учителят]