мя̀рка - единствено число, нечленувано мя̀рката - единствено число, членувано мѐрки - множествено число, нечленувано мѐрките - множествено число, членувано
See more
- 1. мярка
- - Вземам/взема мярка<та>
See more- - Зная мярка на езика си
- - Зная мярка на устата си
- - Излизам/изляза от мярката
- - Имам мярка на устата си
- - Меря с една мярка
- - Меря със същата мярка
МЯ̀РКА, мн. мѐрки ж. 1. Размер, големина на някого или нещо; мяра. Тя [Султана] извади цял такъм шаечни дрехи — .., и ги подаде на Стояна: — Иди да ги облечеш в плевнята, пък ела после да видя как ти стоят, какво им липсва, че отдавна не са носени и не са по твоя мярка. Д. Талев, ЖС, 69. Ей сегинка ще го сконтим юнака, .., — каза дрехарят и, .., откачи едно бозаво палтенце от стената и го нахлу върху памучната му антерия. — Ей туй ще бъде то! Хем здраво, хем прилично като за ученик, хем точно по мярката се случи. Чудомир, Избр. пр, 178. За естетическото въздействие от сградата меродавни са единствено мерките и пропорциите. М. Бичев, АНВ, 227. Ако не знаеш точно мярката му, не му купувай ризата.
2. Само ед. Предел, граница за проява на нещо; мяра. Тома не е такъв човек, дето ще седне да пие сам .. Не е от тия, които се отпущат и забравят мярката. А. Гуляшки, ЗР, 117. Тая сутрин очите му блестяха зад очилата и той свиваше и отпускаше уста, което означаваше, че вълнението е преляло неговата мярка за безстрастна въздържаност. Ст. Дичев, ЗС I, 377. Димов носеше у себе си онова чувство за мярка, на което никога не измени, което е най-сигурният белег за присъствието на дар у всяка творческа личност. Н. Лилиев, Съч. III, 387. Но в антипатията си той знае / да пази мярка, той е твърде хитър. Ст. Михайловски, Мис., 1896, кн. 3-4, 175. Никога не тряба да наказваме, додето сме гневни и разлютени, защото тогава наказанието лесно може да премине мярката и да се покаже на детето несправедливост. У, 1870, бр. 3, 38.
3. Преднамерено действие, грижа за осъществяването, постигането на нещо. На 4-й априлий той с приказ запрещаваше митингите. Мярка безсилна. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 71. Портата била дотам ужасена от анархията, че не само разрешила, ами връчила оръжие на поробеното население, .. Мярка, която дала бързи плодове. В. Мутафчиева, КВ, 104. Едни смятаха, че стрелочникът отдавна е трябвало да бъде уволнен, а други казваха, че мярката е прекалено строга. М. Марчевски, П, 233. Драконовски мерки. Превантивна мярка. Наказателни мерки.
4. Само ед. Еталон за правене на оценка или класификация на нещо; мерило, критерий, мяра. Абсолютната температура на газа е мярка за средната кинетична енергия на газовите молекули. Физ. Х кл, 1951, 66. Можем да повторим думите на Нютон, че всеки материален обект привлича стоящите или движещи се около него тела толкова по-силно, колкото те са по-близо и колкото е по-голяма масата, която той притежава. Казано по друг начин, това означава, че масата е мярка за материалността на даден предмет. Ц. Цанев, АЧ, 9. Идеалистът живее с друга, висока мярка за света. Нашата действителност, такава, каквато е по това време, той отказва да приеме. Ив. Богданов, СП, 138. Страхът от смъртта се бе оказал по-мощен в сърцето му от всички негови душевни сили. Ето мярката за всяка човешка сила — тоя страх, който вледенява сърцето и спира всяка друга мисъл. Д. Талев, И, 293. Само който е носител на висока нравственост, може да има и висока мярка за любовта. Ст. Грудев, АБ, 169.
5. Само ед. Изк. Мяра (във 2 знач.). Казах, че у Елин Пелин е развито съзнанието за мярка. Обърнах внимание на това качество, .. защото на това качество се дължи у Елин Пелин, .., художествената стойност на много негови разкази. К. Величков, ПССъч. VIII, 198. Много фейлетони в „Стършел“ остават впечатление на разводненост, на липса на художествена мярка. ЛФ, 1956, бр. 8, 2. Най-сетне каменоделецът Поликлет, .. измачкал две статуи, едната — според обаждането на мнозина, а другата — според мярката на изкуството. „Тая статуя, що я придумвате — рекъл той, — е ваша работа, а оная, за която се чудите, е моя направа“. Ив. Богоров, 1875, кн. 6, 31-32.
6. Рядко. Само ед. Обикн. с предл. в и в съчет. с прил. Обхват или сила на проявление на нещо; мяра, степен. Такава биография [подробна и вярна] ние нямаме, за жалост, за Любена Каравелова, а лишени сме така също и от необходимите материали, за да допълним, в известна мярка, поне тоя недостатък. К. Величков, ПССъч. VIII, 23. Но походите следваха един след други, минаваха дни, минаваха месеци и в мярката, в която се преживяваха на война, изглеждаха като години. Й. Йовков, Разк. III, 20.
7. Единица за измерване. — Сега .. ние ще изберем пак денонощното въртене на небесната сфера за мярка на времето. Г. Томалевски, АН, 116. В същите места под думата „рало“ разумяват още пространството от нивата, което може да се изоре с чифт волове в един ден. „Ралото“ има близо два уврата и то е мярката за нивите. Ив. Вазов, Съч. IV, 77. Дължините се измерват чрез мерките за дължина: сантиметър, метър, километър и т. н.
8. Метални тежести, чрез които се извършва измерване на теглото; теглилка. Утре пък му съставя акт, задето мерките му били ексик. Т. Влайков, Съч. III, 116. Който употреблява неточни теглила и мерки, па тъй измамва в количеството на продадени неща, осъжда ся на затвор от три месеци до една година. Ф. Перец и др., НЗ, 64.
◊ Без мярка; извън мярка<та>; Пряко мярка<та>. Много, прекалено. Али Пехливан се настърви. Като мечка стръвница обикаляше села и колиби, грабеше без мярка, биеше де кого срещнеше. К. Петканов, Х, 188. Раболепен и бъбрив извън мярката, той се възхити дълбоко от успеха на своя патрон и веднага започна да разправя с въодушевление и за своите успехи тук. Д. Калфов, Избр. разк., 354. Същата вечер [Камберов] събра в една затънтена кръчма хамалите от пристанището, напои ги с вино, а и сам пи пряко мярка. А. Гуляшки, Л, 8. Вземам / взема мерки. Предприемам някакви действия, за да се постигне, осъществи нещо или за да се предотврати, избегне нещо. На това място Костадин винаги се боеше да не го нападнат. Неведнъж беше се плашил на този завой, неведнъж бе вземал мерки да не се сдаде да го оберат. Ем. Станев, ИК I и II, 10. Тогава в нейните кръгове всеки ден се шушукаше за война и тя бе решила да вземе някакви мерки. П. Вежинов, НБК, 1. Вземам / взема мярка. Определям размерите, необходими за изработването на нещо (дрехи, обуща или някакви други предмети) чрез мерене. Същия ден при Орфей дойдоха двама души. Те казаха, че ги изпраща владетелят да му направят нови дрехи .. Шивачите взеха мярка и си отидоха. Г. Караславов, Избр. съч. V, 269. И накрая се установило, че зъбът му [на Денката] бил опасно загнил и крайно наложително било да му се сложи коронка .. След това [зъболекарят] му взел мярка, взел му и парите и .. изчезнал. ВН, 1958, бр. 2201, 4. Всяка жена, .., стъпваше там и от следата на стъпката обущарят вземаше мярка за работата си. Елин Пелин, Съч. I., 22. Вземам / взема мярка<та> на някого. Разг. Справям се с някого, като го наказвам сурово, отстранявам го от някъде или го погубвам. — Няма да се научите на ред, майка му стара, ами ще ви вземем мярка — закани се разлютеният властелин. Кр. Кръстев, К, 113-114. Зная мярка на езика (устата) си; Имам мярка на устата си. Разг. Обикн. в пов. накл. или с отриц. Внимавам какво говоря, преценявам какво трябва да говоря и какво не, не говоря необмислено. — Ти пък... Хайде-хайде! Като захванеш, не знаеш мярка на устата си. П. Тодоров, Събр. пр II, 225. Уплаши се [Хъркалът] и се помоли: — Като на братя ви се моля, оставете ме! — Ха тъй, че друг път да имаш мярка на устата си. К. Петканов, СВ, 194. Ясно се чуваха честите караници между пияните клиенти, които обикновено нямаха мярка на устата си. Г. Белев, ПЕМ, 90. Идвам (дохождам / дойда) на мярката. Диал. За нещо — по своите размери ставам, подходящ съм за определена употреба. При Йосифа имаше две дървета, от които едното беше по-късо и като така — не идеше на мярка. Л. Ковачев, БР, 1931, кн. 7, 253. Излизам / изляза от мярката. Разг. Извършвам нещо неприлично, непозволено, прекалявам с нещо. Не одобрявам поведението ти, защото често излизаш от мярката. Меря с една мярка. Разг. 1. Преценявам по един и същи начин еднакви прояви на различни хора; не съм пристрастен. 2. Постъпвам с другите също така, както бих постъпил със себе си, не правя разлика между себе си и другите. Меря със същата мярка. Разг. 1. Постъпвам така, както постъпват с мене. 2. По-стъпвам с другите така, както бих постъпил със себе си, не правя разлика между себе си и другите. С мярка. Умерено, колкото е допустимо, в границите на допустимото. — За всяко нещо има време, Никола, и всичко с мярка. П. Тодоров, Събр. пр II, 242. Всяка хвалба трябва да бъде с мярка. П. Незнакомов, МА, 81.
мя̀рка ◊Козметична мярка. Вж. козметичен.
Н